Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 02.04.2026, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Административно наказателно дело 445/2025
Вид
Решение № 26
Подписан
02.04.2026
В сила
15.10.2026
Състав
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ МИНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 6 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 24, ал. 9 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 32, ал. 1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 66, ал. 3 · Закон за рибарството и аквакултурите

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Нова Загора, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20252220200445 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закон а за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Ж. Г. Ж. с ЕГН ********** и адрес: гр.

*********, чрез адв. С., против НП № 23-066/04.11.2025 г. издадено от Началник отдел Рк Южна България към отдел „Рибарство и контрол - Южна България към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на основание чл. 66, ал. 3 от Закона за рибарство и аквакултури (ЗРА) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради съществени процесуални нарушения при неговото издаване.

Посочва, е наказаното лице не е извършвало риболов и нарушението е недоказано.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С., който моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Началник отдел Рк Южна България към отдел „Рибарство и контрол - Южна България към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно уведомен се представлява от юрк. Ж., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

1

При извършена проверка на 05.09.2025 г. в 22:35 часа на язовир Жребчево, м. Острец, в землището на с; Баня, обл. Сливен се установило, че Ж. Ж. е извършвал риболов с два броя въдици, потопени във водата, в работно положение и под негов контрол в момента на проверката.

При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 0032307 от 05.09.2025 г. Наказаното лице попълнило възражение в АУАН, че въдиците са извън водата и е заплашван от служителите, след което е отказал да подпише акта, който е съставен при отказ в присъствието на двама свидетели.

По време на проверката Ж. Ж. и св. К. Ж. подА. сигнал на ЕНН 112, че не са извършвА. риболов и са заплашвани от проверяващите.

Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП.

В своите показания св. К. посочва, че при проверка са установили два броя въдици. Св К. управлявал лодката и бил в нейната задна част. Един колега бил отпред и един колега по средата за баланс. Св. Б. бил най-отпред, а св.Р. е бил посредата. Установили двама господина с по една въдица в ръцете.

Св. Р. посочва, че при проверката е видял жалбоподателя да държи въдицата във водата, която се е оплела в лодката. Втората въдица била в друго лице, който успял да я извади от водата. Посочва че св. Б. е управлявал лодката, като двамата били отзад с него, а св. К. бил отпред. Посочва, че е установил замотано влакно в двигателя и го е махнал.

Св. Б. посочва, че при извършена проверка кордата на една въдица се е заплела в лодката им. При пристигане на брега установили жалбоподателя, който боравел с две въдици. Посочва, че и двете въдици са били във водата.

Св. К. Ж., син на жалбоподателя посочва, че въдиците не са били във водата. ПочувствА. се заплашени от действията на проверяващите и се обадили с баща си на телефон 112. Непосредствено преди проверката при тях е бил друг рибар. Посочва, че е собственик на шест въдици, които по време на проверката са били на брега, поставени на стойки, но не в работно положение и не е са били във водата.

Св. М. посочва, че не е бил пряк свидетел на проверката, а малко порано е посетил К. Ж. и Ж. Ж.. Като е бил в тяхно присъствие е видял въдиците сложени на колчета извън водата с царевица на тях, подготвени за риболов.

Дочул е звук от лодка, която според него е била на проверяващите и е напуснал техния лагер. Според него си е тръгнал 10 мин преди проверката.

Бил е в близост до техния лагер, но без пряка видимост като е дочул реплики „За какво ми пишете акт?“ и „Въдици нямам във водата“.

Съдът е кредитирал по делото и три броя аудиозаписи от ЕНН 112, в които св. К. Ж. и наказаното лице Ж. Ж. подават сигнал за агресивно поведение на проверяващите и затова, че не са извършвА. риболов по време на проверката.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите К. Ж.

2 и М., отнасящи се до извършване на проверката тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.

Съдът подложи на внимателна проверка показанията на проверяващите органи - свидетелите К., Р. и Б.. РС не изгради фактическите си констатации на данните, изводими от техните показания, за това че наказаното лице е извършвало риболов в нощната част на денонощието.

Следва да се посочи, че в техните показания са нА.це доста противоречия. На първо място св. Р. и св. Б. посочват, че две лица по време на проверката са използвА. две въдици за риболов, а именно К. Ж. и Ж. Ж., докато в АУАН и НП е посочено, че риболова е извършван само то жалбоподателя Ж. Ж. с два броя въдици.

Св. Б. пък посочва, че Ж. Ж. е извършвал риболов и с двете въдици. От така изложеното се вижда противоречие в свидетелските показания относно предмета на нарушението, некореспондиращо и с фактическата обстановка описана в АУАН и НП.

На следващо място св. К. посочва, че е управлявал лодката, св. Б. бил най-отпред, а св. Р. бил седнал посредата. В своите показания св.Р. посочва, че св. Б. управлявал лодката, като двамата с него били в задния край, а св. К. бил отпред в лодката.

От така изложеното се установява, още едно съществено противоречие в свидетелските показания, поради което съдът приема за недостоверни показанията на тези свидетели, тъй като те не се потвърждават от фактическото изложение на св. Ж. и св. М.. Нещо повече в показанията на св.

К. и св. Р. противоречат и на описаното в АУАН и НП.

Съдът ги преценява за противоречиви, избирателни, неподкрепени и изолирани от доказателствената съвкупност.

Същите се опровергават от устойчивите, последователни, изключително детайлни и безпротиворечиви показания на св. Ж. и св. М., както и от писмените доказателства по делото и изслушаните и приети записи от ЕНН 112.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са нА.це основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

3

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това.

С оглед да не се наруши правото на защита на жалбоподателя изразяващо се в невъзможност да узнае за какво точно нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, както в АУАН, така и в атакуваното НП е следвало да се посочи точно коя или кои от въведените от разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от ЗРА, предпоставка или предпоставки не е нА.це за да бъде законосъобразен любителския риболов. В конкретния случай е следвало да се посочи в АУАН и атакуваното НП, че жалбоподателят е извършвал любителски риболов в тъмната част на денонощието в рибностопански обект, който не е включен в заповед № РД 09346/27.03.2025 г. на Министъра на земеделието, храните и горите.

На следващо място в издаденото НП не е описано, че е постъпило възражение срещу издадения АУАН в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Наказващият орган е задължен по силата на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване на спорните обстоятелства, каквото в случая не е извършено.

В Наказателното постановление не е описано постъпването на възражението, като закона не въздига задължение, за подробно отговаряне на всяко от възраженията в НП, а единствено да ги прецени преди издаване на НП, което не е сторено от административнонаказаващия орган.

Подадена е жалба (л. 8 по делото) до директора на ИАРА с вх. № 94-005030/09.09.2025 г., която е подадена непосредствено след издаване на АУАН и видно е възражение срещу него, макар и накрая да е написано „моля да отмените НП“, като същото не е било издадено към този момент, а тази жалба е била подадена в срока за възражение. С оглед липсата на разгледаното възражение съдът счита, че е нА.це процесуално нарушение водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.

По отношение на приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от ЗРА гласи, че любителският риболов през тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 и само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на, ал. 9.

4

Съдът намира, че контролните органи не са събрА. и всички необходими и достатъчни доказателства за да бъде повдигнато обвинение на жалбоподателя и съответно да му бъде наложено наказание. При нА.чието на разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от ЗРА, контролните органи, след като са констатирА.те жалбоподателя извършва риболов в тъмната част на денонощието, е следвало да извършат проверка и съберат доказателства дА. са нА.це всички посочени в цитираната разпоредба предпоставки, а именно дА. се извършва риболов от брега и в периода от първи април до първи ноември, дА. този риболов е извън срока по чл. 32, ал. 1 от ЗРА и дА. се извършва в обект по чл. 3. ал. 1 т. 1 и 2 от ЗРА определени по реда на чл. 24, ал. 9 от ЗРА, като всички тези факти е следвало да бъдат описани и в АУАН и в НП.

На следващо място видно от свидетелските показания не се доказва, че наказаното лице е извършвало риболов.

НА.це са множество противоречия между показанията на св. Р. и св. Б., които посочват, че две лица по време на проверката са използвА. две въдици за риболов, а именно К. Ж. и Ж. Ж., докато в АУАН и НП е посочено, че риболова е извършван само от жалбоподателя Ж. Ж. с два броя въдици.

Св. Б. пък посочва, че Ж. Ж. е извършвал риболов и с двете въдици.

От така изложеното се вижда противоречие в свидетелските показания относно предмета на нарушението, некореспондиращо и с фактическата обстановка описана в АУАН и НП.

На следващо място св. К. посочва, че е управлявал лодката, св. Б. бил най-отпред, а св. Р. бил седнал по средата. В своите показания св.Р. посочва, че св. Б. управлявал лодката, като двамата с него били в задния край, а св. К. бил отпред в лодката.

Всички тези показания са изключително противоречиви и са в противовес с изслушаните записи от ЕНН 112 и другите писмени доказателства по делото, както и другите свидетелски показания.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. М., който е единствения равноотдалечен свидетел от страните по спора. В своите показания свидетелства, че около 10 мин. преди проверката при посещение на лагера е видял въдиците извън водата, а след това е чул скандал между наказаното лице и проверяващите, че не е извършвал риболов.

Тези свидетелски показания се допълват и от показанията на св. Ж., който макар и син на жалбоподателя, съдът кредитира неговите възприятия, тъй като те кореспондират с другите доказателства по делото.