Решение № 157 от 02.07.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. С., 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230100178 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

К. З. Ч., ЕГН ********** е предявил против „Сити Кеш” ООД установителен иск с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата предвидена в чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **** от 14.09.2023 год., поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК, както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 276,14 лв., представляваща недължимо платена неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договора за потребителски кредит № **** от 14.09.2023 год.

Ищецът твърди, че между него в качеството му на кредитополучател и ответното дружество в качеството му на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № **** от 14.09.2023 год. Съгласно чл. 3 от договора за потребителски кредит № **** от 14.09.2023 год. ищецът ми трябва да върне сумата по кредита, която се явява сума от 709.86 лева при сума на получаване 650 лева, при ГПР 56.73 %, годишен лихвен процент 44.5 %, при срок на кредита от 17 вноски.

Според чл. 11, ал. 1 от договора за потребителски кредит № **** от 14.09.2023 год. ищецът трябвало да заплати неустойка в размер на 276.14 лева, разсрочена на 17 вноски, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем било в размер на 986 лева.

Поддържа се, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 11, ал. 1 от договора за потребителски кредит № **** от 14.09.2023 год. спрямо която ищецът трябвало да 1 заплати неустойка в размер на 276.14 лева била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Поддържа се, че поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на доверителя ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Излагат се съображения, че в допълнение, клаузата за неустойка в чл. 11, ал. 1 от Договор потребителски кредит № **** от 14.09.2023 год. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 276.14 лева е в размер почти половината на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост.

Предвидената клауза била и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока.

Сочи се, ч е с процесната клауза на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **** от 14.09.2023 год. в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл била и т. 32 от излечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 год. Основната цел на така уговорените клаузи е били да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

Наред с това, се твърди и че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **** от 14.09.2023 год., предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 24 от ЗПК, както и целяла заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Ответникът в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който поддържа, че предявените искове са недопустими и неоснователни.

Поддържа се, че била налице злоупотреба с право от страна на ищеца, като 2 последният подал идентични искови молби, с които се оспорвала една и съща клауза за неустойка, молбите се отнасяли до различни договори за кредит, но се оспорвала една и съща клауза. Излагат се подробни съображения, че така предявените искове са неоснователни, като не била налице недействителност по смисъла на ЗПК и при изчисляване на ГПР са спазени всички изисквания на закона. Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Излагат се съображения, че кредитполучателят е разполагал с цели 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, с което правата му били гарантирани в пълна степен. Сочи, че оспорваната клауза е в съответствие със ЗПК и за потребителят имало яснота и предвидимост на всички аспекти на финансовото му задължение към ответника.

С отговора на исковата молба се прави възражение за прихващане с вземането на ответното дружество по Договор за паричен заем № **** от 21.12.2023 г. в размер на 355,50 лв. до размера на по-малкото, което щяло да бъде установено в производството пред РС – Велико Търново или ако делото бъде изпратено в РС – С. – от настоящия съд.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит № **** от 14.09.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание, че ищецът е заплатил неустойка в размер на 276, 14 лв. не основание чл.

11, ал. 1 от Договора за потребителски кредит, както и че същата наустойка не е включена в посочения в договора ГПР.

В чл. 5 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи кредита с поне едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като поръчителите следва да отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна 3 бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение. По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 6 месеца след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

В чл. 11 от договора за кредит е предвидено, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в срока по чл. 5 се санкционира с неустойка 276,14 лв., разсрочена за срока на заема и дължима заедно с всяка погасителна вноска.

По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, видно от който наред с погасителната вноска по кредита се начислява и седмична неустойка в размер на 52,38 лв. за първите три седмици и по 8,50 лв. за следващите тринадесет седмици.

В приетия по делото договор е посочен ГПР в размер на 56,73%..

Представено е справка за задълженията и плащанията на ищеца по процесния договор за кредит, видно от която ищецът е платил в полза на ответното дружество главница в размер от 650 лв., лихва в размер от 59,86 лв. и неустойка в размер на 276,14 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание 4 на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл. 3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.

В конкретния случай и видно от приложената по делото писмени доказателелства кредиторът е посочил, че ГПР по кредита е 56.73 %, в който изобщо не е ясно какви компоненти на дълга включват, тъй като това не е посочено. Същевременно в погасителния план към договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита, като сбор от главница, лихва и неустойка (в случаите на неосигурено обезпечение) е в размер на 986 лева, от която неустойката е в размер на 276,14 лева и същата се начислява и се дължи от кредитополучателя, в случай че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не се предостави обезпечение по кредита, съгласно изискванията на чл. 5 от договора. Като съобрази съдържанието на клаузите, обосноваващи начисляването на процесната неустойка и предоставената преддоговорна информация, в частност обявения размер на ГПР, пренесена след това в договора за кредит, съдът намира, в случая че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в договора за кредит неустойка представлява разход 5 по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, а това не е сторено. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 пункта), което към 14.09.2023 г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 67,65 % от заетата сума. За да достигне до този извод, съдът изходи от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.