Решение № 1501 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1501 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100511556 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 15097/05.08.2025 г. по гр.д. № 28223/2024 г. по описа на СРС, 38 състав, с което на основание чл. 439 ГПК е признато за установено, че ищецът П. В. Д. не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2589,33 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2007 г. до 30.04.2010 г., 448,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.11.2007 г. до 28.09.2010 г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14216/2010 г. по описа на СРС, 81 състав.

Въззивникът - „Топлофикация София“ ЕАД, поддържа, че решението на Софийски районен съд е неправилно. Твърди, че вземанията, за които е издаден изпълнителният лист, не са погасени по давност, тъй като са налице факти, обуславящи спирането и прекъсването на давностния срок. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - П. В. Д., счита, че обжалваното решение е правилно и 1 моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. В. Д. с отрицателни установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че П. В. Д. не дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:

2589,33 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2007 г. до 30.04.2010 г., 448,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.11.2007 г. до 28.09.2010 г., за които е издаден изпълнителен лист от 08.01.2013 г. по ч.гр.д. № 14216/2010 г. по описа на СРС, 81 състав

С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.

Видно от представеното и прието във въззивното производство изпълнително дело № 201385804060 по описа на ЧСИ У.Д., същото е образувано за принудително събиране на процесните суми, за които срещу ищеца са издадени заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.11.2010 г. и изпълнителен лист от 08.01.2013 г. по ч.гр.д. № 14216/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 81 състав.

Доколкото е издаден изпълнителен лист въз основата на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, то следва да се приеме, че последната е влязла в сила. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основани на факти, възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава ефект на разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение, т.е. в случая, считано от датата, на която е издаден изпълнителен лист – 08.01.2013 г., предвид липсата на други данни за датата, на която заповедта за изпълнение е влязла в сила (така решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д.

№ 1030/2022 г., ВКС, IV ГО).

Следва да се установи, дали вземанията са погасени по давност.

Съгласно твърденията на ответника в отговора на исковата молба, неоспорени от ищеца, между страните е налице влязло в сила решение по гр.д. № 20633/2018 г. по описа на СРС, 150 състав, с което са отхвърлени искове на П. В. Д., които са били предявени срещу „Топлофикация София“ ЕАД, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 2

08.01.2013 г. по ч.гр.д. № 14216/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 81 състав.

Съгласно приложеното копие от решение № 261676/08.12.2020 г. по в.гр.д. № 12542/2019 г. по описа на СГС, II-Д състав и при извършена справка в информационната система на СГС се установява, че с посоченото решение, което не подлежи на обжалване, е потвърдено решението по гр.д. № 20633/2018 г. по описа на СРС, 150 състав, т.е. същото е влязло в сила на 08.12.2020 г. От посочената дата тече нов давностен срок за задълженията, за които е издаден изпълнителен лист от 08.01.2013 г. по ч.гр.д. № 14216/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 81 състав, който, както беше посочено, е 5-годишен, поради което към датата на подаване на исковата молба, по която е образувано гр.д. № 28223/2024 г. по описа на СРС, 38 състав – 16.05.2024 г., не е изтекъл.

Само на това основание предявените искове по чл. 439 ГПК се явяват неоснователни.

В допълнение следва да се посочи, че, видно от представеното копие от изпълнително дело № 201385804060 по описа на ЧСИ У.Д., след 08.12.2020 г., от която дата е започнал да тече нов давностен срок, взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, а именно – на 17.07.2024 г. е поискал налагането на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника, с което действие отново е прекъснат давностният срок.

Ето защо, обжалваното решението е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в размер на 82,21 евро, представляваща разноски във въззивната инстанция, както и сумата в размер на 50 евро, представляваща разноски в първата инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 15097/05.08.2025 г. по гр.д. № 28223/2024 г. по описа на СРС, 38 състав, с което на основание чл. 439 ГПК е признато за установено, че ищецът П. В. Д. не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:

2589,33 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2007 г. до 30.04.2010 г., 448,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.11.2007 г. до 28.09.2010 г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14216/2010 г. по описа на СРС, 81 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. В. Д., ЕГН **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че П. В. Д. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 2589,33 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2007 г. до 30.04.2010 г., 448,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.11.2007 г. до 28.09.2010 г., за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 14216/2010 г. по описа на СРС, 81 състав.

ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 82,21 евро, представляваща разноски във въззивната инстанция, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 50 евро, представляваща разноски в първата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4