Определение № 710 от 11.03.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 710 гр. София, 11.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002902063 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД със седалище в гр. София - чрез адв. Д. Х., против решение № 1045 от 04.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1153/2025 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 595 от 29.01.2025 г. по гр. д. № 7887/2022 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на А. Г. С. сумата 80 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Г. Н. С., настъпила в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 07.02.2020 г. в гр. София по вина на водача на трамвайна мотриса с инв. № ТМ 661 Пенка Ангелова Велкова, чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност“ със ЗАД “ОЗК - Застраховане“ АД, ведно със законната лихва от 31.01.2022 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост и допуснати при постановяването му нарушения на закона - материален и процесуален, и за отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Излагат се оплаквания срещу изводите на въззивния съд, че произшествието е резултат от виновното и противоправно поведение на водача на трамвайната мотриса и че с оглед обстоятелствата, при които е настъпило, не е налице хипотеза на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Поддържа се, че неправилно и в противоречие с житейската логика, както и с постановките в Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС, въззивният съд е приел, че водачът на трамвая е могъл да 1 спре трамвайната мотриса към момент, в който пешеходецът е навлязъл на пътното платно, без да отчете, че последният е бил длъжен да не предприема пресичане на платното при забранителен сигнал на светофарната уредба и да спре на разделителния остров, преди да навлезе върху трасето на трамвайната мотриса. Навеждат се и оплакване, че съдът, интерпретирайки превратно доказателствата по делото, е въвел хипотетична конструкция на дължимо от страна на водача на мотрисата поведение, която не кореспондира с установените факти по делото, и като последица от това е достигнал до погрешен правен извод за виновно причиняване на произшествието от водача.

Според касатора, релевантен от гледна точка на възможността водачът да възприеме пешеходеца като опасност за движението е моментът на навлизане на пешеходеца върху трамвайните релси, спрямо който ударът е бил непредотвратим за водача на мотрисата, а не момента на навлизане на пешеходеца върху пътното платно, спрямо който въззивният съд неправилно е преценявал предотвратимостта на инцидента.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с повторение на оплакванията за неправилност на въззивното решение, във връзка с които са формулирани следните въпроси : „1. Дали ватманът е имал основание да приеме пешеходеца за препятствие в собствения му коридор на движение в момента, в който пешеходецът е стъпил на пътното платно за движение на МПС; 2. Дали водачът на мотрисата е могъл и дали е бил длъжен да предвиди, че неправомерното действие на пешеходеца, който е пресичал пътното платно, съставено от три ленти за движение и разделителен остров, на забранен сигнал на светофара, няма да изчака на разделителния остров и ще продължи въпреки горното, вместо да предприеме престой на острова и да изчака, след което да продължи движението си; 3. Дали задължителните разяснения и указания, дадени с ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС, следва да се тълкуват изолирано едно от друго; 4. Следва ли съдът да извърши съвкупна преценка на релевантните постановки от ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС и да съобрази установеното по дело на база съвкупното им приложение; 5. Следва ли решаващият състав да тълкува и прилага задължителните разяснения и указания, дадени с ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС, в светлината на конкретиката на казуса и осъвременената обществена обстановка, включително пътната инфраструктура; 6. В кой момент пешеходецът се явява непосредствена и предвидима опасност за водача на моторно превозно средство и от кой момент пътно-транспортно произшествие би било предотвратимо за него; 7. Следва ли съдът да формира мотиви на формални постановки, за които по делото няма фактически твърдения или събрани доказателства; 8. При преценка за наличие на случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК, допустимо ли е съдът да формира мотивите си, базирайки се на факти и обстоятелства, обуславящи противоправност на деянието, без да изследва конкретно установени факти и обстоятелства от значение за преценката соченият за 2 делинквент дали е могъл или е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици; 9. В светлината на Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/84 г. следва ли моментът на възникване на опасност за движението да се преценява за всеки конкретен случай и съобразно установените безспорно по делото факти и обстоятелства, съобразно приетото от практиката схващане, при преценка дали има виновно поведение на водача и нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП винаги трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на пострадалия пешеходец с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението, като е необходимо да се даде обоснован отговор дали водачът на ППС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективна и субективна страна той да е възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение на конкретни правила за движение; 10. Постановената задължителна съдебна практика на ВС, вкл. ТР № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС, допустимо ли е и следва ли при тълкуване и прилагане, съдът да адаптира същата, съобразно осъвременената обществена обстановка, включително пътната инфраструктура“.

Допускането на касационно обжалване по въпроси от № 1 до № 6 е аргументирано с твърдения, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/84 г. на ОСНК на ВКС, решение № 249 по н. д. № 988/2016 на ВКС, I н. о., решение № 50052 от 13.07.2023 г. по т. д. № 648/2022 г. на ВКС, II т. о., определение № 645 по гр. д. № 2505/2023 г. на ВКС, IІІ г. о., решение № 33 по гр. д. № 1787/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение № 149 по т. д. № 60322/2016 г. на ВКС, I г. о., и решение по т. д. № 1758/2024 г. на ВКС, II т. о. За останалите въпроси се поддържа, че е налице „касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК“, тъй като „предвид неправилното прилагане на закона, както и неправилното тълкуване и приложение на задължителната практика на ВС и ВКС“ е необходимо да бъде даден отговор на въпросите „за правилното разрешаване на възникналия спор и за точното прилагане на закона и за развитието на правото“.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация А. Г. С. от гр. София - чрез адв. Р. Г., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция, без да са представени доказателства за извършени разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното :

3

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, съставът на Апелативен съд София е съобразил, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А. Г. С., с която е поискано осъждане на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на ищцата обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща й Г. Н. С., настъпила при ПТП на 07.02.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 07.02.2022 г. до окончателното плащане. В исковата молба са поддържани твърдения, че произшествието е причинено виновно и противоправно от водача на трамвайна мотриса с инв. № ТМ 661 Пенка Ангелова Велкова, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД. В срока по чл. 131 ГПК ответникът - застраховател не е подал отговор на исковата молба и въззивният съд е споделил преценката на първоинстанционния съд, че въведеното след срока за отговор възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия е преклудирано и не следва да се взема предвид при преценката за основателност на иска, квалифициран с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

От съдържанието на въззивната жалба и на отговора по чл. 263 ГПК въззивният съд е извел като спорни във въззивното производство въпросите относно механизма на реализиране на произшествието и причините за неговото настъпване, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК е извършил самостоятелен анализ и преценка на относимите в тази насока доказателства. От фактическа страна не е имало спор, че по повод на инцидента срещу водача на трамвайната мотриса П. В. е внесен обвинителен акт за причиняване на смърт по непредпазливост - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б.“в“ и чл. 342, ал. 1 НК и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и е образувано НОХД № 2030/2021 г. по описа на Софийски градски съд, което е прекратено поради настъпилата в хода на делото смърт на подсъдимата Велкова. След настъпване на произшествието служители на ОПП на СДВР са съставили констативен протокол и протокол за оглед на местопроизшествието, в които е отразено, че на 07.02.2020 г. в гр. София, около 13.30 ч., в светлата част на денонощието, при ясно и сухо време и добра видимост, движейки се по обособено трамвайно шосе по бул. „Панчо Владигеров“ от бул. „Царица Йоана“ в посока към ул. „Райко Даскалов“, управлявана от П. В. трамвайна мотриса с инв. № ТМ 661, модел “ВЕ4/6S“, е реализирала ПТП в района на кръстовището с бул. „Захари Стоянов“ с пресичащия по пешеходна пътека, обозначена с хоризонтална пътна маркировка М 8.1, от дясно на ляво спрямо посоката на движение на мотрисата пешеходец Георги Стоянов (починал на 03.05.2020 г.). В хода на първоинстанционното производство е назначена автотехническа експертиза, чието заключение - в неговия първи вариант, е кредитирано от въззивния съд като обективно и компетентно. За да възприеме първия вариант на заключението, въззивният съд е преценил, че съдържащите 4 се в него констатации за механизма на произшествието кореспондират с показанията на свидетеля Б. М. - пряк очевидец на инцидента.

Свидетелят, който е бил спрял от дясната страна на трамвайното трасе и е изчаквал на червен светофар, за да премине през кръстовището, е обяснил, че е видял тръгналия да пресича от десния тротоар в посока към трамвая пешеходец. Въз основа на констатациите в заключението и на свидетелските показания съдът е приел за установено, че произшествието е настъпило при ясно и сухо време, в условия на добра видимост, и че то е реализирано по следния механизъм : Приближавайки се към кръстовището с бул. „Захари Стоянов“, трамвайната мотриса е намалила скоростта си до около 25 км/ч, като сигналът на светофарната секция на трамвая е светел и е разрешавал движение направо през кръстовището; В същото време и на същото място от десния тротоар пешеходецът Георги Стоянов е предприел пресичане на бул.

Разпечатката съдържа 22 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c24e1f4-a02f-4033-a019-a8c14fec5819