Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 368 от 02.07.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2308/2024
Вид
Решение № 368
Подписан
02.07.2025
В сила
19.07.2025
Състав
Красимир Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Плевен, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20244430202308 по описа за 2024 годИ. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на Т. В. Т., ЕГН ********** от гр. *****, обл. София, ж.к. „****“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** чрез адв. Р. Р. от АК Плевен против наказателно постановление № 24-0938-003235 от 30.08.2025 г. на Н. Група в ОДМВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП; чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3, предл. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложил на Т. В. Т. административно наказание – глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 300 лв. - за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца - за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 15 точки.

За така установеното нарушение на жалбоподателя Т. В. Т. е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно 1 постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Т. В. Т., който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител в лицето на адв. Р. Р. от АК – Плевен. Молят съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

За ответната страна по жалбата Н. Група в ОДМВР – Плевен, Сектор „Пътна полиция“ – Плевен - редовно и своевременно призована, представител не се явява и не се изразява становище относно депозираната от страна на жалбоподателя жалба.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение, Серия GA № 1392293 от 18.08.2024 г., съставен от актосъставителя И. Д. Ц. – мл. автоконтрольор.

В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетел и актосъставителя не се установи, че жалбоподателят е извършил нарушенията по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно:

На 18.08.2024 г. в 05:55 часа, на път 3402 от пътно кръстовище на ПП I-3 на около 800 метра в посока гр. Пордим, управлява лек автомобил „Ауди А4,, с рег. № *********, лична собственост като при движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътя, губи контрол над управлението на автомобила и излиза в дясно извън пътното платно в крайпътна канавка, като допуска ПТП. Автомобилът е спрян от движение от 29-08.2022 г.. Водачът отказва да бъде извършен проверка за 2 употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARPM 0777 и зададен талон за изследване ,с номер 262356 и 8 броя холограмни стикери за осигуреност и валидност на пробата с номер А098887. Водачът не носи свидетелство за регистрация на МПС част 2.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.

Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.

Съдът счита, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано!!!

Това произтича от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 16 НПК обвиняемия /в случая нарушителя/ се счита за невиновен до доказване на противното.

Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган /по аргумент от чл. 84 ЗАНН /, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, като следва да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение.

В настоящия случай, не се доказа от страна на административно наказващият орган, чиято е доказателствената тежест извършването на твърдяното административно нарушение.

При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитана актосъставителката И. Д. Ц..

3

От разпита се установява, че в 06:00 часа са получили с колегата си М.

Н. сигнал от ОДЧ , за кола която се е намирала в канавката на разклона пътя Пордим-Славяново.

При пристигането им на място, същите се установили процесния автомобил.

На шофьорското място е бил жалбоподателят, който е спял и автомобилът е бил в покой, като двигателят на автомобила не е работел и е бил изключен.

С колегата

Н. са поискали да тестват жалбоподателя за алкохол и употреба на наркотични вещества, но жалбоподателят е отказал, тъй като не е бил управлявал автомобила.

В изрично зададен въпрос от страна на адв. Р. към актосъставителката Ц., по какъв начин с колегата

М. Н. са установили, кой е управлявал процесния автомобил, актосъставителката заяви, цитат:

„Не мога да отговора – той беше на шофьорското място.“ В показанията си актосъставителката И. Ц. изрично заявява, че двигателя на автомобила не е работел.

Актосъставителката И. Ц. е стигнала до извода, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, единствено с оглед на обстоятелството, че същият е бил на шофьорското място в автомобила и е спял.

В тази насока са и напълно подкрепящи са и показанията на свидетеля М. Н..

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитана Г.

Ив. М.а, по искане на жалбоподателя и процесуалният му представител адв. Р..

От показанията на свидетелката М.а се установява, че процесната вечер са били на гости с жалбоподателя Т. на общ приятел. Тъй като жалбоподателят Т. Т. процесната вечер решил да употреби алкохол, я е помолил да го закара с личния му автомобил до гр. Пордим.

По време на пътуването от гр. Плевен до гр. Пордим между свидетелката М.а и жалбоподателят Т. възникнал спор, в следствие на което свидетелката М.а отбила колата в канавката, слязла от автомобила и оставила жалбоподателят сам на пътя с личния му автомобил.

4

Тъй като жалбоподателят съзнавал, че е употребил алкохол, той се върнал в лекия си автомобил. Последният седнал на шофьорското място и заспал, където е бил намерен от полицейските служители.

В тази насока са и дадените обяснения от страна на жалбоподателя.

Съдът кредитира обясненията на жалбоподателя, които се подкрепят, както от показанията на свидетелката М.а, така и частично от дадените показания от полицейските служители – И. Ц. и М. Н..

Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена фактическата обстановка на извършеното ПТП и конкретно относно вИ.та на жалбоподателя в случая.

От свидетелските показания на актосъставителката И. Д. Ц. се установява, че АУАН-а е съставен от лице неочевидец, и че вписания като свидетел по акта – свидетелят М. П. Н., също не е очевидец на нарушението.

Актът е съставен, без да са посочени свидетели очевидци на нарушението и без същите да са разпитани и да са им снети обяснения.

С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, но те не са описани, както в АУАН-а, така и в издаденото НП.

Съдът констатира, че грубо е нарушена процедурата по съставяне на АУАН от страна на актосъставителя.

Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя всеки акта.

Освен нарушителя/или респективно негов представител/, следва да присъства в този момент и :

- свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой на тези свидетели.

Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.

Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/ какъвто не е настоящият случай.

5

Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да подпише акта.

При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението.

Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е сторил дали от незнание или умишлено и тенденциозно – без никакво значение.