Решение № 261818 от 18.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 18.03.2021 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА - МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 2519 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен представител, срещу постановление с изх. № 65557 от 11.12.2020г. по изп. дело № 20208510402477 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие Софийски градски съд.

В жалбата се твърди, че от длъжника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – само за образуване на изпълнителното дело, но не се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от същата Наредба № 1/2004г., тъй като реално такива действия не са извършвани. Жалбоподателят поддържа, че е извършено само действие по образуване на изпълнителното дело от страна на представителя на взискателя, а след нея други действия не са били извършени, тъй като от „Т.С.“ ЕАД са заплатени изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение. Счита, че длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са извършени. Прави възражение, че размерът на възнаграждението за адвокатски хонорар е прекомерен предвид правната и фактическата сложност на изпълнителното производство.

Позовава се на Тълкувателно решение (ТР) № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., на ВКС, ОСГТК и приетото в т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т. дело № 6/2012г. на ВКС, както и приложимата норма по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Цитира съдебна практика. Заявено е искане съдът да отмени постановлението за разноски и да намали възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение до минималния размер от 200 лв., определен по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска по отношение на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съдът да реши спора по същество. Претендира разноски по настоящото производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя Л.Б.К., чрез упълномощената адв. С.Й.Д.от САК, с който я оспорва, като неоснователна. Излага съображения, че след образуване на изпълнителното дело са се отказали от определени изпълнителни способи и са посочили конкретни банкови сметки, които да бъдат запорирани, с което са извършили отделни действия по събиране на вземането, както и е депозирано становище. Цитира практика на СГС. Иска да се остави жалбата без уважение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

По делото се съдържат мотиви на ЧСИ М.П., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че възнаграждението от 400 лева и платено и е начислено съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а длъжникът не е платил дълга си и е дал повод за образуване на изпълнителното дело срещу него. Поддържа, че по изпълнителното дело не се търсят разноски за неприложени изпълнителни способи. Излага мотиви, че не са налице и основания за намаляване размера на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР на КЧСИ.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20208510402477 по описа на ЧСИ М.П. е образувано на 19.11.2020г. въз основа на изпълнителен лист от 09.06.2020 г., издаден по гр. дело № 24101/2018г. от Софийски районен съд, 76 състав. С молбата за образуване, взискателят Л.Б.К., действаща чрез упълномощения адв. М.Л.Л.от САК, е представила и договор за адвокатско възнаграждение, в който същото е посочено в размер от 400 лв., която сума е изплатена по банковата сметка на довереника, както и пълномощно за адв. М.Л.Л.от САК. От приложения изпълнителен лист от 09.06.2020г. по гр. дело № 24101/2018г. на Софийски районен съд се установява, че „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на Л.Б.К. парични суми в размер от 50 лева, представляващи разноски за въззивната инстанция.

В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че иска да бъде образувано изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД за цялата сума описана в изпълнителния лист. В молбата е поискано налагането на запор на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижими имоти, както и запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове. От приложеното копие на изп. дело № 20208510402477 на ЧСИ М.П. се установява, че на датата на която е образувано изп. дело - 19.11.2020г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 23.11.2020г. (лист 7 от изп. дело).

На 20.11.2020г. е подадена молба от взискателя до ЧСИ М.П. по същото изп. дело, с която са оттеглени посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране на вземането и е определен способ на изпълнението – запор на банкови сметки на длъжника в конкретна банка.

На 26.11.2020г. от длъжника е подадено възражение с вх. № 84231 пред ЧСИ М.П. срещу размера на претендирания от взискателя адвокатски хонорар, с искане същият да бъде намален от 400.00 лв. на 200.00 лв. Заявено е също, че и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ е прекомерна и съобразявайки се с размера на задължението следва да бъде намалена (лист 11-12 от изп. дело).

С молба от 30.11.2020г. взискателят, чрез упълномощеното адвокатско съдружие, е поискано сумите, които са събрани по образуваното изпълнително дело от ЧСИ да бъдат превеждани по конкретно посочена банкова сметка.

***. № 65557 от 11.12.2020г. по изп. дело № 20208510402477 по описа на ЧСИ М.П., длъжникът „Т.С.“ ЕАД е уведомен, че е оставено без уважение възражение с вх. № 84231 от 26.11.2020г. и е отказано да бъде намален размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в минималните размери по чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобщението за обжалваното постановление е получено от длъжника „Т.С.“ ЕАД на 15.12.2020г. (лист 19 от изп. дело).

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК.

Обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на 15.12.2020 г., а частната жалба е подадена на 22.12.2020г. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление касае разноските по изпълнението, т.е. попада в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Спорните въпроси между страните по делото са: дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело, до размера на сумата от 400 лв., както и какъв е размерът на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

При проверка за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:

В чл. 79, ал.

1 от ГПК е регламентирано, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.

Няма спор относно таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 от ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ), които разноски по изпълнението са в тежест на длъжника. Отговорността на длъжника за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси, може да бъде ангажирана само доколкото се установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК, която изрично изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Следва, че и в случаите когато взискателят е заплатил таксите по изпълнението, които се дължат съгласно ТТРЗЧСИ, авансово, т.е. преди предприемане на съответното действие от съдебния изпълнител, каквото е правилото, същите не се възлагат автоматично в тежест на длъжника, а само тогава, когато съответното поискано изпълнително действие бъде извършено в хода на производството. В случай, че взискателят е поискал извършване на определено изпълнително действие и е заплатил авансово такса за това, но то остане неосъществено при липса на интерес от него, това лице може да поиска да му бъде възстановена сумата, заплатена като такса, но тя не може да се възложи в тежест на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съдебните разноски в изпълнителното производство не са свързани със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ. Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.

Възнаграждението за представителство и правна помощ по изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10 от цитираната Наредба – т. 1 (изм. с ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г.) за образуване на изпълнително дело в размер от 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно т. 2 (изм. ДВ, бр. 28 от 2014 г., бр. 7 от 2019 г., бр. 68 от 2020 г.) - за парични вземания до 1000 лв. – 200 лв.

В настоящия случай жалбоподателят, в качеството на длъжник по изпълнението, дължи на взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде в сочения от длъжника размер, а именно в размер на 200 лева. В чл. 426, ал. 2 от ГПК е прието, че в молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде посочен изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на молбата. В конкретния случай се установи, че в молбата за образуване на изпълнителното производство формално е посочен и изпълнителен способ (начина на изпълнението), като елемент от редовността на молбата. Обстоятелството, че взискателят е посочил изпълнителни способи от които още на следващия ден се е отказал, с писмена молба, обосновава извод, че взискателят, съответно неговият процесуален представител, не е подал редовна молба и не е обективирал валидно искане за извършването на изпълнителни действия по делото (като е без значение за спора дали последното се дължи на пропуск, техническа грешка или друго). Поради изложеното следва да се приеме, че взискателят само е депозирал молба за образуване на изпълнителното дело, като не е изпълнил изискването на чл.