Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10025 от 28.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 71071/2021
Вид
Решение № 10025
Подписан
28.05.2024
Състав
ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 10025 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110171071 по описа за 2021 година

Предявени са отрицателни установителни искове от С. В. И. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за недължимост на сумата от 475,44 лева, главница, 323,32 лева, остатъчна договорна лихва, лихва за забава в размер на 20,48 лева, административни разноски в размер на 120 лева, 365 лева, представляваща разноски по делото и 50 лева, държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 22.05.2015г. по т.дело № 3174/2015г. по описа на СГС, Търговско отделение, 19-ти състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1367/2020г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 с район на действие СГС, поради погасяването им по давност.

Ищецът С. И. твърди, че на 22.05.2015г. срещу него бил издаден изпълнителен лист в полза на „Кредисимо“ ЕАД на основание влязло в сила съдебно решение по т.дело № 3174/2015г. на СГС, 19-ти състав за сумата 1074,14 лева. На 20.04.2020г. при ЧСИ С.Х. било образувано изп. дело № 1367/20г. по молба на ответника като взискател. Било начислено общо задължение от главница, лихви, разноски, такси в изпълнителното производство и други в размер на 1017,14 лева към 25.09.2020г. Поддържа, че при справка е установил, че на 15.09.2017г. между „Кредисимо“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил сключен договор за цесия на задължението, за което не бил уведомяван, поради което било недействително спрямо него. Сочи, че прехвърлянето било извършено в нарушение на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Твърди, че правното действие по образуване на изп. дело било недопустимо, не пораждало правни последици като заведено от субект, който не бил носител на материалното право.

Поддържа, че от датата на издаване на изпълнителния лист до датата на образуване на изпълнителното дело бил изминал период от време, през който задължението му било 1 погасено по давност. Намира, че приложима е тригодишната давност, тъй като вземането му произтичало от задължения с периодични плащания, а именно вноски по договор за кредит.

Твърди, че от банковата му сметка била запорирана сума в размер на 2081,43 лева. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че първоначалният кредитор въз основа на издадения изпълнителен лист бил образувал изп. дело № 2626/2015г. по описа на ЧСИ С.Х., по което дело регулярно били извършвани изпълнителни действия. Сочи, че с образуването и предприемането на изпълнителни действия по новото изп.дело № 1367/2020г. по описа на ЧСИ С.Х. давността била прекъсната и била започнала да тече нова давност, от което следвало, че исковата молба е неоснователна. Твърди, че давността при изпълнителния процес се прекъсвала многократно, като в случая била налице процесуална активност на кредитора, с която била поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, поради което същият не следвало да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

С уточнителна молба от 12.01.2024г. С. И. е посочил, че изпълнителният лист е издаден за сума в общ размер от 1344,24 лева, от които 475,44 лева- главница; 323,32 леваостатъчна договорна лихва; 10,48 лева- лихва за забава; 120 лева- административни разноски; 365 лева- разноски по делото; 50 лева- такса за издаване на изпълнителен лист.

Поискано е да бъде допуснато изменение на иска като същият се счита предявен за сумата от 1344,24 лева. Сочи, че не поддържа исковете за разликата между уточнените суми и заявените в исковата молба.

В проведеното съдебно заседание на 28.03.2024г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че размерът на лихвата за забава е посоченият в изпълнителния лист, а именно 20,48 лева.

С влязло в сила протоколно прекратително определение от 28.03.2024г. съдът е прекратил на основание чл. 233 ГПК производството по делото в частта, с която е предявен от С. В. И. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за разликата над 1354,24 лева до пълния предявен размер от 2081,43 лева.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

По допустимостта на предявените искове съдът намира следното. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла погасителна давност е налице за ищеца единствено в хипотезата, в която вземанията, които твърди да са погасени по давност, не са вече погасени чрез друг погасителен способ – плащане /вкл. принудително изпълнение/, прихващане, новация, опрощаване и пр.

Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на принудително изпълнение, 2 могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са били погасени чрез принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност, длъжникът в изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу взискателя за тяхното връщане като принудително събрани без основание.

В настоящата хипотеза от съдържанието на приобщените изпълнителни дела се установява, че към датата на образуване на настоящото производство са погасени чрез плащане част от отричаните в настоящото производство суми. Видно от молба с вх. № 18645/09.07.2020г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД са посочили, че актуалният размер на задължението към 02.04.2020г. е 475,44 лева главница и 244,14 лева, лихви. В изпратеното до длъжника съобщение за образувано изпълнително дело от 11.09.2020г. /л. 30 от изп. дело № **************** по описа на ЧСИ Халаджова/ е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 1017,14 лева, от които главница в размер на 475,44 лева със законна лихва в размер на 23,24 лева за периода от 02.04.2020г.- 25.09.2020г., 244, 14 лева, неолихвяеми вземания, 100 лева разноски по изпълнителното дело, 174,32 лева, такси по Тарифата към ЗЧСИ. Ето защо вземанията за присъдени разноски по делото в размер на 365 лева, 50 лева, такса за издаване на изпълнителен лист, както и присъдените административни разноски в размер на 120 лева, 20,48 лева, лихва за забава и разликата над 244,14 лева до пълния размер от 323,32 лева, а именно за сумата от 79,18 лева се явяват погасени чрез принудително изпълнение и ищецът няма правен интерес от установяване на тяхната недължимост като погасена по давност. С оглед на което в тази част исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

В останалата част сумите не са платени, видно и от изпратеното съобщение за образуване на изпълнително производство, поради което предявените отрицателни установителни искове за 475,44 лева, главница и 244,14 лева, остатъчна договорна лихва са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите преписи от изпълнителни дела се установява, че срещу С. В. И. е бил издаден изпълнителен лист по т.дело № 3174/2015г. по описа на СГС, Търговско отделение, 19-ти състав въз основа на решение по арбитражно дело № 39/2015г. по описа на арбитър К.К., както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 20158630402626 по описа на ЧСИ С.Х. и изп. дело № **************** по описа на ЧСИ С.Х..

При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано 3 изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.

С оглед изложените от ищеца твърдения следва да бъде посочено, че е без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ установяването на надлежно уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде уведовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. В този смисъл и Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2530/2017 г., I т. о., ТК.

Относно възраженията за нищожност на процесния договор за кредит съдът намира, че исковете по чл. 439 ГПК не могат да се основават на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищеца. В случая валидността на кредитното правоотношение, което е било основание за постановяване на арбитражното решение, въз основа на което е бил издаден изпълнителния лист. В производството по чл. 439 ГПК е преклудирана възможността за въвеждане на възражения срещу основателността на претенцията. Пътят за искова защита остава открит само при наличие на специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. Изложените в устните състезания съображения, че ищецът не е участвал в арбитражното производство биха могли да бъдат разгледани единствено в производство по чл. 47 ЗМТА.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.

№ 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязло в сила арбитражно решение.

Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, к огато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно 4 вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/.