Решение № 487 от 10.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Пловдив, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря А.инка Ил. К.ова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300503015 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. Д. Т., ЕГН **********, (лично и конституирана с Определение № 11693/28.10.2022 г. в качеството й на наследник на Елена Кралева В., ЕГН **********), А. Д. Т., ЕГН **********, (лично и конституирана с Определение № 11693/28.10.2022 г. в качеството й на наследник на Е.

К. В., ЕГН **********), Г. А. Г., ЕГН **********, и Е. А. Г., ЕГН ********** , чрез адв. Г. С., против Решение № 2989/29.06.2023 г. на ПдРС - I X гр.с. по гр.д.№ 14457/2022 г., поправено с Решение №3563/02.08.2023 г. на основание чл.247 от ГПК, с което е отхвърлен предявения против А. П. Х., ЕГН **********, с адрес гр. ***, П. Г.

Б., ЕГН **********, гр. ***, и Е. А. Б., ЕГН **********, гр. ***, Г. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, и И. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, (конституирани с Определение от 04.04.2017 г. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив като наследници на К. А. Д., ЕГН **********, и с Определение от 24.02.2020 г. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив като наследници на В. Г. Д., ЕГН **********), Р. А. К., ЕГН **********, с адрес с. ***, А.

Ж. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. *** – адв. Ш. Ш., и Д. Ж. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. *** – адв. Ш. Ш., (конституирани с Определение от 1

24.02.2020 г. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив като наследници на З. А. С., ЕГН 4202264424), А. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, П.

Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, и М. Д. Д., ЕГН **********, 18 гр. ***, М. И.

Ч., ЕГН **********, с адрес гр. ***, и К. И. Т., ЕГН **********, с адрес гр. ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответните страни не са собственици на следния недвижим имот: затревена нива от 1, 543 дка, девета категория, местност „***“, съставляваща имот № 006161 по картата на възстановената собственост на с. Г., съставляващ УПИ 006161 при граници: № 006165 - затревена нива на М. Б. И. и др.; № 006167 - затревена нива - стопанисвана от Общината; № 6168 - затревена нива на наследниците на И. Д. Н.; имот № 147, имот № 006162 - затревена нива на наследниците на К. Г. Д..

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, включително очевидна неправилност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необснованост, включително и явна необоснованост по подробно изложени съображения. Направен е анализ на събраните доказателства по делото. Прави се оплакване, че в обстоятелствената част и диспозитива на решението е пропусната част от съдържанието на иска, предявен с исковата молба, тъй като не било отразено актуалното наименование на горската площ, в която е процесният имот.

Твърди се още, че решението е очевидно неправилно, поради противоречие с императивни законови разпоредби, че иска е недоказан, че изводите на съда не съответстват с установените правила. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че към момента на обобществяването процесния имот е бил със статут на земеделска земя и е бил отнет като земеделска земя, в стари реални граници, индивидуализирани чрез посочване на съседи и поради това правилно е възстановен по реда на ЗСПЗЗ от компетентния орган - от Поземлена комисия - Родопи.Въз основа на направен доказателствен анализ се правят изводи в различна посока, некореспондиращи с изводите на районния съд. Моли се за отмяна на атакуваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.Претендират се разноски.

Въззиваемите страни А. П. Х., П. Г. Б. и Е. А. Б., чрез пълномощника си адв. Г.

Ч., оспорват въззивната жалба като неоснователна и поддържат становище, че първоинстанционното решение е правилно, а исковите претенции са неоснователни, включително и поради липса на активна материална легитимация на ищците в процеса, в каквато насока са развити подробни съображения. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на Районния съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Останалите въззиваеми страни не депозират писмени отговори.

2

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД- VII-ми възз.гр.с-в, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страни, които имат право да обжалват и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Пред Районен съд – Пловдив ищците М. Д. Т. (лично и конституирана с Определение № 11693/28.10.2022 г. в качеството й на наследник на Е. К. В.), А. Д. Т.

(лично и конституирана с Определение № 11693/28.10.2022 г. в качеството й на наследник на Е. К. В.), Г. А. Г. и Е. А. Г., са предявили против А. П. Х., П. Г. Б., Е.

А.на Б., Г. К. Д. и И. К. Д. (конституирани с Определение от 04.04.2017 г. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив като наследници на К. А. Д. и с Определение от 24.02.2020 г. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив като наследници на В. Г. Д.), Р. А. К., А. Ж. П. и Д. Ж. П. (конституирани с Определение от 24.02.2020 г. по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив като наследници на З. А. С.), А. Г. Д., П. Г. Д. и М. Д. Д., М. И. Ч. и К. И. Т., отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответните страни не са собственици на следния недвижим имот: затревена 1 нива от 1, 543 дка, девета категория, местност „***“, съставляваща имот № 006161 по картата на възстановената собственост на с. Г., съставляващ УПИ 006161 при граници: № 006165 - затревена нива на М. Б. И. и др.; № 006167 - затревена нива - стопанисвана от Общината; № 6168 затревена нива на наследниците на И. Д. Н.; имот № 147, имот № 006162 - затревена нива на наследниците на К. Г. Д..

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици и владеят вилни постройки в иглолистна гора намираща се в границите на имот №006161 по картата на възстановените имоти /КВС/ в м. „***“, в землището на с. Г., обл. Пловдив.

Собствените на ищците вилни сгради с №69 /78/ и №99 /85/ били построени съответно в северната и южната част на посочения имот, въз основа на предоставено през 1961 и 1962 г. на наследодатели на ищците ползване върху земи и гори от горския фонд.

Навеждат се доводи, че като лица и наследници на лица построили законно и владеещи сгради върху земи от горския фонд ищците отговарят на изискванията на § 123, ал.4 от ПЗР на ЗИД на Закона за горите /отм./ поради което били подали заявления за придобиване на право на собственост върху предоставени за ползване зами от горския фонд. Процедурата обаче, била възпрепятствана от обстоятелството, че с Решение № 09084/14.06.2000г. на Поземлена комисия Родопи ответниците се легитимирали като 3 собственици на имот № 006161, възстановен по земеделска реституция като „затревена нива“ във въпросната местност. Твърди се, че земята където е възстановена нивата, никога не е имала земеделски характер и предназначение, представлява борова гора с възраст от около 100-120 години и е включена в отдел 193, подотдел „к“ по лесоустройствения проект от 1999 г. на Горско стопански участък „***“ на Държавно лесничейство Пловдив /понастоящем подотдел 193 – р, по сега действуващ ЛУП от 2009 г./. Поради това възстановяването на този имот като земеделска земя било извършено в нарушение на разпоредбите на ЗСПЗЗ, тъй като имотът никога не бил имал подобно предназначение. Тъй като съществуването на това решение се явявало пречка за придобиване на предоставената им за ползуване земя ищците твърдят, че за тях е налице правен интерес да заведат иск чрез който да бъде установено, че ответниците не са собственици на процесния имот.

От ответните страни – П. Г. Б., Е. А.на Б. и А. П. Х. е постъпил отговор, с който се навеждат доводи, че а ищците не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Твърдят, че П. Г. Б. е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот по силата на деривативно правно основание – договор за покупко-продажба, сключен с наследниците на А. С. Д., в полза на който правото на собственост е възстановено с Решение № 09084/14.06.2000 г. на Поземлена комисия – Родопи. Твърдят, че впоследствие ответникът е прехвърлил имота с договор за дарение в полза на своята дъщеря А. П. Х.. Сочат, че след придобиване на имота по силата на договора за покупкопродажба са установили владение върху имота, което било неоспорвано и необезпокоявано и продължило в период повече от пет години, което е достатъчно да придобият имота по давност, тъй като владението им е добросъвестно.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от А. Г. Д., П.

Г. Д. и М. Д. Д. – в качеството им на наследници на Г. А. Д., починал преди предявяване на исковата молба. Излагат съображения за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. При условията на евентуалност излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Твърдят, че техния наследодател Г. Д. и останалите наследници С. А. Т., С. А. С. и Р. А. К. са получили имота по наследство от А. С. С., в полза на който последният е възстановен с Решение № 09084/14.06.2000 г. на Поземлена комисия – Родопи. Сочат, че техния наследодател и другите наследници са се разпоредили с имота, като с нотариален акт за покупко-продажба от 06.02.2004 г., който отговаря на всички законоустановени изисквания за сключване на такава сдЕ., в полза на П. Б.. Твърдят, че техните наследодатели и другите наследници също са владеели имота добросъвестно, като след датата на договора за покупко-продажба са изминали повече от 5 години, в които П. Б. е упражнявал фактическа власт по отношение на имота на правно основание – годно да го направи собственик.

4

Отговор на исковата молба е постъпил и от М. И. Ч. – чрез назначения й особен представител адв. А., която счита предявения иск за недопустим, респективно за неоснователен.

Производството по делото пред първоинстанционния съд е проведено след постановено Решение № 1031/14.07.202 2 г. по в.гр.д.№ 1692/ 202 1 г. по описа на ПдОС, с което е било обезсилено постановено предходно решение по гр.д.№ 20825/ 2013г. на ПдРС.

Ищците А. Т., М. Т. и Е. В. (починала в хода на процеса и заместена на основание чл. 227 ГПК от първите две ищци) са наследници по закон на Д. А. В., починал на *** г. - видно от представеното удостоверение № 2741/27.09.2005 г. На наследодателя на посочените ищци Д. В. през 1961 г. е било разрешено да построи дървена брака в местността „***“ обозначена с № *.

Вторите ищци Г. Г. и Е. Г. са наследници на А. Г. Г., починал на *** г., комуто през 1962 г. е било разрешено да построи дървена барака също в местността *** / лист 24 от гр.д.№ 20825/ 2013г. на ПдРС /.

Установява се от представените по делото заявления (л. 26 – 29 по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив), че ищците са депозирали заявления на основание §. 123 от ПЗР на ЗИДЗГ /отм./ да закупят земята върху която са разположени постройките.

Страните по делото не спорят, а и това се установява от приетата съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Й., че в границите на възстановения с решенето на ПК имот № 006161 попадат вилните имоти на ищците – съответно обозначение на скицата на (л. 723 по гр.д. № 20825/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив) с номера 69/78 и 99/85. Първата вила № 69 се намира в северната част на имота, а втората с № 99 в южната, непосредствено под преминаващия през имота черен път.