Решение № 3145 от 25.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3145 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110119125 по описа за 2024 година Производството е образувано по предявен от Д. А. Д. срещу /ФИРМА/ иск с правно основание чл. 384, ал. 2, т. 1, вр. чл. 405 от КЗ, за сумата в размер на 6 485,64 лева, представляваща застрахователно обезщетение за частични вреди по лек автомобил „Ауди А8” с рег. № *********, застрахован по имуществена застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства „Автокаско”- застрахователна полица № Е************** при ответника, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда – 04.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за лизинг с /ФИРМА/ с обект на лизинга – горепосоченият автомобил, като автомобилът бил 1 застрахован по застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства – „Автокаско“ при ответника. Твърди, че в периода на действие на застрахователния договор, а именно на 04.05.2023 г. е установено, че лекият автомобил е надраскан от неизвестно лице, докато е бил паркиран. Посочва, че настъпилото събитие покрива критериите на покрит риск злоумишлени действия на трети лица – надраскване на осем детайла на автомобила: преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник. На 05.05.2023г. представител на ищеца е подал пред ответното дружество писмена претенция по повод на настъпилото застрахователно събитие с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за настъпилото събитие – увреждане на лек автомобил вследствие на злоумишлени действия на трети лица, което право ищецът имал като лизингополучател по договора за лизинг. Посочва, че застрахователят е извършил оглед на автомобила на същия ден - 05.05.2023 г., но е отказал да определи и изплати застрахователно обезщетение, с аргумент, че съгласно ОУ застрахованото лице е длъжно да уведоми незабавно оторизираните органи, съобразно събитието. Моли за уважаване на исковите претенции. Твърди, че за събитието са уведомени органите на МВР, включително била образувана и преписка. Във връзка с отказа на застрахователя ищецът подал жалба до ответника на 07.11.2023г., както и е сезирал КФН. Поради отказа на 2 ответника ищецът сам заплатил стойността на ремонта на автомобила в размер на 6485,64 лева, което било отразено в Протокол за извършен оглед и маркиране на автомобила, изготвен от ответника под № М641002324/19.02.2024г. по щета № 2303014257. По изложеното намира, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска. Моли за уважаването му. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като твърди, че ищецът не е изпълнил всички изисквания от Общите условия на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение представени при сключване на застрахователната полица и представляващи неразделна част от застрахователния договор, а именно раздел VI „Права и задължения на застрахования”, т.2 Застрахования е длъжен, подточка 2.9.1 „да уведоми незабавно съответните оторизирани органи според вида на настъпилото застрахователно събитие”, като в случая компетентният орган е МВР, като ищецът не е изпълнил това свое задължение. Оспорва иска и по размер. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът Д. А. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат К., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно заседание, представлява се от адвокат И., който поддържа 3 отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже в кумулативна даденост следните предпоставки: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка "Автокаско", с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението със застрахователя.

Не е спорно, че ищецът е страна по договор за лизинг с /ФИРМА/, с обект на лизинговата вещ, а именно ППС марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № *********. Също така не е спорно че лизинговата вещ е застрахована при ответното дружество по застраховка „Автокаско“, застрахователна полица № Е**************, с период на 4 валидност от 12.12.2022г. до 11.10.2023г. Не се спори, че в периода на действие на застрахователния договор, а именно на 04.05.2023г. е установено, че процесния автомобил е надраскан от неизвестно лице докато е бил паркиран. По същество механизма на ПТП не се оспорва от ответника, вредите по процесното ППС и причинната връзка между произшествието и вредите не са спорни в производството.

Не е спорно също така, че още на следващия ден ищецът е уведомил застрахователя по който повод е образувана щета № 2303014257, като също така не е спорно, че ищецът е заявил желания автомобила да бъде отремонтиран в оторизиран сервиз, което обстоятелство се установи и от показанията на свидетеля А. Д., разпитан на страната на ищеца. Спорно е дали процесното събитие представлява покрит риск по полица за застраховка „Автокаско“, дали ищецът е изпълнил задълженията си по т.3.4 и т.3.4.5 от Раздел VIII „Застрахователно обезщетение“ от ОУ на /ФИРМА/ за застраховане на МПС и тези по Раздел VI „Права и задължения на застрахования“, подточка 2.9.1 „застрахованият е длъжен да уведоми незабавно съответните оторизирани органи според вида на настъпилото застрахователно събитие“.

От приетата по делото застрахователна полица се установява, че сключеният договор за застраховка е от клас „А“, точка 3 „Сухопътни превозни средства/без релсови превозни средства“ на раздел II от приложение 1 към КЗ.

Застраховката е сключена по клауза П-101 за 5 застрахователна сума от 106 000 лева, като с Добавък № 1 от 10.10.2022г. застрахователното покритие е разширено с покрит риск „Пълно каско“ на територията на ЕС и ЕИП.

Покритите рискове съгласно договореностите между страните включват и покрит риск „злоумишлени действия на трети лица – счупване, пробиване, изкъртване, надраскване, заливане с бои или други химикали“ – т.1 „Клауза „Пълно Каско“, отметка 3 от раздел II „Покрити рискове и разходи“ от Общи условия на /ФИРМА/ за застраховка на сухопътни превозни средства (СПС) без релсови превозни средства „Автокаско“. Съгласно т.3 от раздел VIII „Застрахователно обезщетение“ от ОУ, при настъпване на застрахователно събитие и за изплащане и предявяване на обезщетение застрахованият е длъжен да попълни уведомление за щета и да представи посочените по –долу в ОУ документи, а съгласно т.3.4 и документи в оригинал удостоверяващи застрахователното събитие включително съгласно т.3.4.5, при щети причинени от злоумишлени действия на трети лица и кражба на допълнително монтирано аудио оборудване и служебна бележка от РУП – МВР. В тази връзка и с оглед възраженията на ответника се установява, че с постановление от 26.07.2023г. е образувано досъдебно производство по случая – преписка № 181800-8540/2023г. по описа на РУ – Пазарджик, д.п. № 598/28.07.2023г. по описа на РУ – Пазарджик, пр.пр. № 2687/2023г. по описа на РП – Пазарджик. Преписката е регистрирана с вх. № 181800-8540 6 от 29.05.2023г. Издадена е и служебна бележка /л. 88 от досието по делото/ за послужване пред застрахователя. С постановление от 12.10.2023г. досъдебното производство е спряно.

От изслушаната по делото САТЕ се установява, че към датата на събитието процесният автомобил е бил в експлоатация 3 години и 10 месеца. Посочени са увредените участъци от автомобила, стойността за отстраняване на вредите и за труд, като вещото лице е посочило, че стойността на описаните щети по л.а. „Ауди А 84 с ДК № ********* към датата на събитието по средни пазарни цени възлиза на сумата от 2 429,12 лева, а по цени на оторизиран сервиз за марката „Ауди 4 – /ФИРМА/ към датата на настъпване на събитието на стойност от 6 485,64 лева.

Вещото лице е посочило, че от доказателствата, приети по делото няма данни, че процесният автомобил към датата на настъпване на събитието е бил в гаранция.

По гореустановеното съдът намира от правна страна следното: Съществена особеност на договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта, която е предмет на договора е за лизингополучателя – чл. 434 от ТЗ. Като държи сметка за това, разпоредбата на чл. 384 от КЗ предвижда специални правила за застраховка, сключена по повод на лизингово имущество. С разпоредбата на чл. 384, ал.2, т.1 от КЗ, относно изплащането на обезщетение по застраховка 7 сключена по повод на лизингово имущество е предвидено, че лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител. Става ясно, че в случаите по чл. 384, ал.2,т.1 от КЗ, при частични вреди, когато вредите не са отстранени в натура - какъвто е настоящият случай, законодателят изрично е предвидил материалното право за лизингополучателя да получи застрахователното обезщетение. Активната процесуална легитимация на лизингополучателя за водене на пряк иск срещу застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение произтича от изрично предвиденото от законодателя негово материално право. Ето защо, когато е налице неизпълнение на задължението на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение на лизингополучателя, последният има правен интерес да заведе иск срещу застрахователя за да защити материалното си право. Вътрешните уговорки между лизингодателя и лизингополучателя по договора за лизинг относно възможността за цесия на вземане за застрахователно обезщетение не влияят и не дерогират правата на лизингополучателя по чл. 384, ал.2,т.1 от КЗ.

В тази връзка по делото безспорно се установи, че между лизингодателя, чиито права да получи обезщетение са изрично признати и за лизингополучателя при 8 горепосочената хипотеза и ответното дружество е налице валидно сключено към датата на процесното събитие застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско“, застрахователна полица № Е**************, с период на валидност от 12.12.2022г. до 11.10.2023г. Така настъпилото застрахователно събитие съдът намира, че представлява покрит риск по Раздел II „Покрити рискове и разходи“, Клауза „Пълно Каско“, „Злоумишлени действия на трети лица – счупване, пробиване, изкъртване, надраскване, заливане с бои и други химикали“. Видно от приетата по делото и преписка № 181800-8540/2023г. по описа на РУ – Пазарджик, д.п. № 598/28.07.2023г. по описа на РУ – Пазарджик, пр.пр. № 2687/2023г. по описа на РП – Пазарджик, ищецът е уведомил оторизираните органи, издадена му е служебна бележка, която е представена пред застрахователя, поради което същият е изпълнил задълженията си по т.3, т.3.4 и 3.4.5 от раздел VIII „Застрахователно обезщетение“ от ОУ. Действително установява се, че ищецът не е изпълнил задълженията си по т.2.9.1 от раздел VI „Права и задължения на застрахования“ да уведоми незабавно оторизираните органи след като е констатирал настъпване на събитието.

В тази съдът намира възражението на ответника за неоснователно. Разпоредбата на чл. 408 от КЗ, визира основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Общото между тях е, че правото на отказ от 9 изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него. Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и дължимото от застрахования поведение - задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение. Или, както е обобщено в решение № 86 от 18.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2230/2013г., II т. о., ТК, за да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ неизпълнение на задължение по застрахователния договор;