Решение № 262 от 19.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Г. Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Г. Точевска Гражданско дело № 20225330102221 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, чл. 188, т. 1 и 3 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № ************г., подадена от Й. Н. Н., с ЕГН: **********, от гр. Т., ул. „********“ № ***, чрез пълномощника адв. Б. М., със съд. адрес: гр. П., ул. „**********“ № ****, ет. ***, *** срещу „Инпринт“ АД, с ЕИК: 201741157, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов“ № 9, представлявано от П. А., П. П. и Р. П.

Предявени са обективно съединени искове за отмяна на следните три дисциплинарни наказания, наложени на ищеца:

Дисциплинарно наказание „********“, наложено със Заповед № ******** г. за допуснато на **********г. нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ;

Дисциплинарно наказание „*******“, наложено със Заповед № ************г. за допуснато нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ, установено на **********г.;

Дисциплинарно наказание „**********“, наложено със Заповед № *********г. за допуснато на **********г. нарушение по чл. 187, т. 1 от КТ, с която заповед ТПО на ищеца е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради налагане на дисц. наказание „*********“;

1

Предявени са и искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 4200 лева за периода *********г. – *********г., ведно със законна лихва от ИМ до плащането.

В съдебно заседание този иск е увеличен на сумата от 4589, 52 лева, на база последно получено БТВ за м. *********г. в р-р на 764, 92 лева.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност „*************” по тр. договор от *********г. с ОМВ 700 лева, като още при постъпване на работа представил на работодателя ЕР на ТЕЛК, с което му са определени 50 % трайно намалена работоспособност и ползва закрила по чл. 333 от КТ.

Твърди се от средата на *******г. работодателят да е предприел упорити и целенасочени мерки в посока прекратяване ТПО на ищеца. Най-напред му било връчено на ***********г. предизвестие за прекр. ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, което било оттеглено, след като ищецът се позовал на ползваната защита по чл. 333 от КТ.

На *********г. му била връчена заповед за отстраняване от работа по чл. 199 от КТ, която ищецът обжалвал и било образувано гр. дело № ********г. на ****, ***** . с-в, висящо.

На ********г. бил допуснат до работа и започнал да изпълнява трудовите си задължения.

На **********г. му била връчена Заповед № ***********г., с която му се налагало дисциплинарно наказание „************”. Ищецът оспорил същата, било образувано гр. дело № ***********г. на ****, ******. с-в.

Със Заповед № *********г. му била наложена санкция по чл. 210 от КТ, която оспорил пред работодателя и до момента не е получил уведомление за предявена претенция срещу него в съда.

След това работодателят продължил с натиска срещу ищеца, като последователно издал трите оспорени в настоящото производство заповеди от ищеца, както следва:

На ***********г. му били връчени Заповеди № *** и № *** за налагане на две дисц. наказания „********“ – първата за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ за това, че на ***********г. не е упражнен контрол върху приготвени заготовки и втората за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ за неизпълнение на възложена работа от ***********г., изразяващо се в залепване помежду им на опаковъчни кутии.

На **********г. на ищеца била връчена Заповед № ***********г., с която му се налагало дисц. наказание „************“ и ТПО му било прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т.

6 от КТ вр. с чл. 188, т. 3 от КТ, чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ за системни нарушения на тр. дисциплина.

Ищецът оспорва и трите гореописани заповеди № ***, *** и ***, като оспорва да е извършил описаните в тях нарушения. Твърди се също така да са издадени от лице без представителна власт.

2

На ***********г. всички заготовки били на нужното ниво, нямали отклонения.

На ***********г. не е допускал нарушения, ако имало такива, те били извършени от изпълнителя, а не от него.

За наложеното дисц. наказание „*********“ се твърди системни нарушения на тр. дисциплина да липсват, тъй като не е извършил описаните в предходните три заповеди, една от които предмет на оспорване по гр. дело № ************г. на *****, както и в Заповед № ***********г. нарушения. Твърди на дата **********г. да е напуснал работното си място преди края на работния ден, тъй като се е почувствал зле, за което е уведомил колегите си.

Твърди системност да липсва, защото всички заповеди, на които се позовава работодателя, са оспорени пред съда, разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от КТ да забранява за едно нарушение да се налага повече от едно наказание, както и че ползва закрила съгл. чл. 333 от КТ, която не е преодоляна.

С оглед на всичко гореизложено, моли трите заповеди да бъдат отменени, претендира разноски. Предявява се и иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 4200 лева за периода ************г. – **********г., ведно със законна лихва от ИМ до плащането.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв. М. Б. и Б.

Д. Със същия се взема становище за неоснователност на всички предявения искове.

Твърди се ищецът да е извършил всички нарушения, за които е наказан, размерът на наказанието да отговаря на тяхната тежест и да са отчетени обясненията на ищеца. За период, по-кратък от *** месеца, от *********г. до ********г. ищецът извършил 5 нарушения на тр. дисциплина. Преди налагане на най-тежкото дисц. наказание „*******“ работодателят взел мнението на ТЕЛК и разрешението на Инспекцията по труда, поради което закрилата била преодоляна. Заповедите били издадени от З. П., надлежно упълномощено от представляващите дружеството лице, което в качеството си на носител на работодателската власт е сключило и трудовия договор с ищеца от името на дружеството.

Досежно извършеното се сочи, че всички нарушения, извършени в оспорените заповеди, както и в другите две такива, послужили за позоваване за системни нарушения, са извършени. Твърди се, че показателно за нивото на работа на ищеца е обстоятелството, че по-малко от *** месеца от започване на работа работодателят е преценил да липсват качества за изпълнението й у ищеца. Твърди се ЕР на ТЕЛК да е представено от ищеца след връчване на това предизвестие, поради което работодателят оттеглил същото и започнал процедура по трудоустрояването му, до приключване на която го е отстранил от работа.

Делото за недопускане до работа приключило със споразумение, като още преди сключването му ищецът бил поканен да се върне на работа, след като на ************г. получил ЕР на ТЕЛК за това, че ищецът може да работи като *******************. Твърди се оттам насетне ищецът да е извършил редица нарушения на тр. дисциплина, за които са му наложени пет последователни наказания, последното от които оспореното уволнение, както 3 следва:

На **********г. около ********* часа представителят на работодателя З. П. забелязал ищеца в отдел „**********“, в който той самият работел. Твърди се, че след изясняване на случая се е установило, че Н. е напуснал отдела, в който той самият работи – „**************“, и работното си място там, без да уведоми и да получи съгласието на прекия си ръководител и е отишъл на територията на отдел „************“, без да има разрешение за това и без да е минал абсолютно необходимия за този отдел инструктаж по безопасност и здраве при работа. За горното със Заповед № **************г. му било наложено дисц. наказание „************“, неоспорено и влязло в сила.

На **********г. със заповед № ************г. на ищеца било наложено дисц. наказание „************“, което ищецът оспорил и било образувано гр. дело № ***********г. на ********, **********. с-в, което към момента на подаване на отговора не било приключило с влязло в сила решение.

На ************г. ищецът като ******************** в отдел „*************“ предал за експедиране полуготова продукция – набори за настолни календари за издателство „************“ , а именно поставяне на спирала. Продукцията била от 4620 броя – два палета. Качеството на продуктите не е било във вид, който отговаря на изискванията на фирмата –довършител за поставяне на спиралата, количеството не е могло да бъде обработено поради лошото качество на заготовките – установено е разминаване на листовете в наборите на календарите, недобро подреждане на палета, лошо фолиране, което довело до начупване краищата на наборите. До това се стигнало поради неупражнен контрол от страна на ищеца и началник склада. Това довело до връщане на количеството и забавяне на поръчката. Заради горното на ищеца било наложено със заповед № ***********г. на работодателя дисц. наказание „***********“, като в периода *************г. ищецът ползвал платен год. отпуск.

На ***********г. прекият р-л на ищеца, при извършване на контрол на готова продукция, изработена и опакована в периода ************г., установил неправилно нанесен лепилен слой, излязъл извън очертанията на залепващата зона, което довело до залепване на кутия в кутия и до бракуване на наранените опаковки – 6000 броя. Процесът на залепване се извършвал от А. К. – ***************, и от Й. Н. – ***************, който отговарял за изпълнението и контрола върху продукцията. На ищеца били изискани обяснения, била извършена проверка, в хода на която работодателят установил, че Н. не е упражнил нужния контрол и е допуснал подреждане една върху друга в кашони на кутии с излизащ лепилен слой, което довело до залепването помежду им и нараняването при разделяне, оттам до бракуване на партидата от 6000 опаковки. В периода ***************г. ищецът ползвал ПГО. Със Заповед № **********г. му било наложено дисц. наказание „**************“ за гореописаното нарушение.

Въз основа на докладна от ***********г. на прекия ръководител на ищеца било установено, че на дата *************г. същият около ********** часа не е бил на работното си място. След проверка от *********** г-жа Т. се установило, че ищецът е взел 4 личните си вещи и си е тръгнал, без да уведоми прекия си р-л за това. При проверка на пропусквателната система се установило, че е чекирал излизането си от предприятието в ******** часа. Същият не е поискал разрешение и не е уведомил прекия си ръководител, не показал каквато и да било самокритичност в отношението към работния процес. За период от *** месеца извършил пет последователни нарушения на тр. дисциплина. С писмо от *************г. работодателят изискал мнението на ТЕЛК при МБАЛ Т., които дали такова с ЕР от ***********г. След това работодателят изискал разрешението на ДИТ П. в за прекр.

ТПО с ищеца, като получил такова от ***********г. за прекр. ТПО по чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ. В периода ***********г. ищецът бил в отпуск поради временна неработоспособност. На *************г. се явил на работа и му била връчена заповедта за дисц. уволнение.

Оспорват се твърденията заповедите да са издадени от лице без предст. власт, тъй като З.

П. бил изрично упълномощен за това от законните представители на дружеството, като се цитира практика на ВКС, съгл. която работодателската власт подлежи на делегиране.

Подробно се обосновават твърденията защо е налице системност на нарушенията. С оглед неоснователност на главните искове се моли за отхвърляне и на акцесорните такива спрямо иска за отмяна на уволнението – за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение за оставане без такава.