Решение № 102 от 09.11.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500389 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от ИВ. Ж. В. чрез процесуалния му представител адв. Б.Б. против решение №260041/15.04.2021г., постановено по гр.д.№2294/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което ИВ. Ж. В. е осъден да заплати на Г. Н. Б. и М. ХР.

Б. сумата от 158 267, 35 лв., представляваща заплатеното от ищците към датата на предявяване на настоящия иск - 04.10.2018г. на Д.Х.М. и А.М.М., взискатели по изп.д. №20188950400522 по описа на ЧСИ Людмил С., с рег.

№895 на КЧСИ, с район на действие ВОС, обезщетение, присъдено им с влязло в законна сила решение №1561/25.10.2017г. по гр.д.№993/15г. по описа на ВОС, Х състав, след извършена публична продан на собствените им недвижими имоти, а именно: апартамент №27 с идентификатор №*** по КК на гр.Варна и адрес: гр.Варна, ул.„Васил

Друмев“№15, вх.Д, ет.10 - за сумата от 128 167, 20лв. и гараж №8, находящ се в гр.Варна, зад блоковете в ляво на ул. „Найден Геров“, между бул.„Осми приморски полк“ и ул.„Цар Асен“, с площ от 17, 28 кв.м. - за сумата от 28 537лв. и погасяване в резултат на три запора на банкови сметки за сумите от 416, 50 лв. в „Обединена българска банка“АД, 967, 80 лв. в „Българо1 американска кредитна банка“АД и 178, 85лв. в „Обединена българска банка“АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска в съда - 04.10.2018г. до окончателното й заплащане, на осн. чл.54 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и ИВ. Ж. В. е осъден да заплати на Г.

Н. Б. и М. ХР. Б. сумата от 5 000 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Въззиваемите М. ХР. Б. и Г. Н. Б. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния им представител адв.А.П., поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС да бъде потвърдено. Претендират разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищците М. ХР. Б. и Г. Н. Б. излагат, че с решение №1561/25.10.2017г., постановено по гр.д.№993/15г. по описа на ВОС, гр.о., са осъдени да заплатят солидарно на Д.Х.М. и А.М.М. на всеки от тях сумата от по 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди изразяващи се в душевни болки и страдания в резултат на смъртта на сина им М.А.М., роден на 16.05.1986г., починал на 19.10.2012г. в гр.Варна, настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа по монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено помещение, прилежащо към апартамент №16 на адрес: гр.Варна, ул.„Цар Асен“№72, възложена от ответниците на трето лице - ИВ. Ж. В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2012г. до окончателното изплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД.Д. и А.М. са се снабдили с изп.лист, въз основа на който е образувано изп.д.№20188950400522 по описа на ЧСИ Л.С..В хода на изпълнителното производство са продадени собствените на длъжниците апартамент №27 с адм.адрес гр.Варна, ул.“Васил Друмев“№15, вх.Д, ет.10 за сумата от 128 167, 20лв. и гараж №8, находящ се в гр.Варна, зад блоковете в ляво на ул.“Найден Геров“, между бул.“8-ми Приморски полк“ и ул.“Цар Асен“, казармен район 8.4, за сумата от 28 537лв.Чрез наложени запори на 15.05.2018г., 04.07.2018г. и 10.07.2018г. от 2 банковите сметки на ищеца М.Б. в „Обединена българска банка“АД и „Българо-Американска кредитна банка“АД е събрана общо сума в размер на 1 563, 15лв.Общо събраната сума чрез проведеното принудително изпълнение против солидарните длъжници възлиза към датата на исковата молба на 158 267, 35лв.

Реализираната тяхна отговорност по чл.49 от ЗЗД е гаранционнообезпечителна. Същите са изплатили обезщетението на пострадалите като възложители, предвид което имат право на регресен иск против причинителя на вредата ИВ. Ж. В.. Предвид изложеното претендират ответникът ИВ. Ж. В. да бъде осъден да им заплати сумата от 158 267, 35лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът ИВ. Ж. В. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.Не оспорва твърденията на ищците относно наличието на постановено против тях решение по предявен иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД, според което смъртта на М.М. е настъпила в резултат от некачествена негова работа по монтаж и свързване на ел.бойлер в помещение на ищците, и проведеното въз основа на издаден изпълнителен лист принудително изпълнение. Твърди обаче, че смъртта на М.М. обективно не се дължи на некачествена негова работа по монтаж и свързване на ел.бойлер в помещение на ищците. Излага, че в хода на производството по гр.д.№993/15г. по описа на ВОС, гр.о., по което е бил привлечен като трето лице помагач на страната на ответниците Б. и Б., воденото против него наказателно производство за престъпление по чл.123 от НК е било в досъдебна фаза, поради което не е имало основание за спиране на гражданското дело.Ответниците по гр.д.

№993/15г. твърдели в това производство, че смъртта на М.М. е настъпила в резултат от неправилна негова/на М./ или на трето лице интервенция върху бойлера.Действително И.В. е свързал бойлер в помещение на Б. и Б., но това се е случило около година преди инцидента.В хода на наказателното производство са се събрали доказателства, свързани с подмяната на свързания от него бойлер, с извършени след монтажа му интервенции и ремонтни работи, към които той няма никакво отношение.Предвид горното и по образуваното след внасяне на обвинителния акт НОХД №318/18г. по описа на ВОС е постановена оправдателна присъда, понастоящем невлязла в сила.В 3 хода на производството по гражданското дело е разкривана някаква формална истина, отразена в актовете, а именно, че той чрез противоправното си и виновно поведение е причинител на смъртта на М.М., но в този приключил граждански процес той не е имал всички гаранции и процесуални способи за разкриване на обективната истина, поради което и „истината“, разкрита в този процес не е задължителна за гражданския съд по настоящото дело, освен ако влезе в сила присъда, която да потвърди същия извод, каквато осъдителна присъда не е налице.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.54 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и се установява от представените по делото доказателства, че с решение №1561/25.10.2017г., постановено по гр.д.

№993/15г. по описа на ВОС, гр.о., влязло в законна сила в тази му част на 04.12.2018г. с постановяване на определение №829/04.12.2018г. по гр.д.

№2483/18г. по описа на ВКС, III гр.о., М. ХР. Б. и Г. Н. Б. са осъдени да заплатят солидарно на Д.Х.М. и А.М.М. на всеки от тях сумата от по 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди изразяващи се в душевни болки и страдания в резултат на смъртта на сина им М.А.М., роден на 16.05.1986г., починал на 19.10.2012г. в гр.Варна, настъпила в резултат на неправилно и некачествено изпълнената работа по монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено помещение, прилежащо към апартамент №16 на адрес: гр. Варна, ул.„Цар Асен“№72, възложена от ответниците на трето лице - ИВ. Ж. В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.10.2012г. до окончателното изплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД.Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответниците - ИВ. Ж. В..

Също не е спорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, вкл. такива по образуваното въз основа на издаден от ВАпС по в.гр.д.№38/18г. изп.лист от 21.03.2018г. изп.д.№20188950400522 по описа на ЧСИ Л.С., рег.№895, с взискатели Д.Х.М. и А.М.М. и длъжници М. ХР. Б. и Г. Н. Б., а именно удостоверение за размер на дълга изх.№10522/17.07.2018г., удостоверение изх.№13594/07.09.2018г. относно обявени купувачи на 4 публични продани за посочените суми и удостоверение изх.

№3626/12.03.2019г. за заплатени и събрани суми за погасяване задълженията на длъжниците, че от запор на банкови сметки са постъпили сумата от 416, 50лв./на 15.05.2018г./, сумата от 967, 80лв./на 04.07.2018г./ и сумата от 178, 35лв./на 10.07.2018г./, а от проведена публична продан на апартамент №27 сумата от 8 583, 60лв.-задатък/на 23.08.2018г./ и сумата от 119 583, 60лв.доплащане за публична продан/на 10.09.2018г./, както и от проведена публична продан на гараж сумата от 1 588-задатък/на 27.08.2018г./ и сумата от 26 999лв.-доплащане за публична продан/на 03.09.2018г./.По изп.дело са събрани и други суми, който са извън предмета на настоящото производство.Съгласно съобщение изх.№3193/01.03.2019г. изп.дело е приключено от ЧСИ с постановление предвид погасяване на дълга.

Налице е влязло в сила съдебно решение по предявен против Г. Н. Б. и М.

ХР. Б. иск с пр.осн. чл.49 от ЗЗД , с което е ангажирана тяхната обективна обезпечително-гаранционна отговорност като възложители за възложената от тях на изпълнителя ИВ. Ж. В. работа по монтиране на електрически бойлер, от чието неправилно и некачествено изпълнение са причинени неимуществени вреди, в което производство като трето лице-помагач е участвал ИВ. Ж. В., привлечен от ответниците.На осн. чл.223, ал.2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.Настоящият съд е длъжен да зачете тази обвързваща сила на мотивите по влязлото в сила съдебно решение, вкл. установеното в тях, че бойлерът е монтиран в избеното помещение през м.януари 2012г., а свързването му с електропреносната мрежа е извършено от ИВ. Ж. В.

/правоспособен електромеханик/, за извършването на която услуга той е бил помолен от тях Б.и, че по делото не са се събраха доказателства, които да установяват, че монтираният през м.01.2012г. от И.В. бойлер е бил подменян или ремонтиран от друго лице до смъртта на М. М. на 19.10.2012г./настъпила в следствие на нисковолтова електротравма, свързана с протичането на ел.ток през тялото му, открит паднал на пода в банята, държащ в ръка душ-тип слушалка, чиито метален шнур е оставил отпечатъци от релефа си по дясната му предмишница с констатираните по тялото му електрометки, характерни за увреждания от протичане на ел.ток/, в това число и от него самия в деня на инцидента, че инцидентът е настъпил именно в резултат на офазяването на 5 този бойлер, както и че свързването на бойлера с електропреносната мрежа е станало при нарушаване на изискванията за безопасност, предвидени в Наредба № 3/09.06.2004г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии действаща към момента на монтажа /2012г./, изразяващо се в неправилното му свързването към захранващото табло по двупроводна система - два проводника фаза 0 и фаза, при липса на третия защитен проводник, явяващо се нарушение на чл.1753, ал.1 от цитираната наредба, при монтиране на нулевия проводник на захранващия кабел така, че същият да преминава през комутиращ елемент - ключа във външното бойлерно табло, в нарушение на чл.1739, ал.4 от Наредбата, както и при използването на мостов проводник с лоша изолация, неподходящ за употреба при досег с външна среда - вода, влага и др., че липсата на изградена трипроводна система, гарантираща безопасност на електрическото съоръжение в съответствие с нормативните изисквания на Наредба 3/2004г., в случай на компрометиране на негов елемент - пробив в изолацията, изгаряне на нагревателя, предизвикващи късо съединение, е довела до преминаване на тока през контакта на ключа на външното ел.табло, изгаряне на предпазителя, прекъсване на нулевия проводник и като крайно следствие офазяване на бойлера и прилежащите му метални части - душ и слушалка, че нарушаването на изискванията за безопасно монтиране на ел.уред е довело до това, че зануляването на електическата верига при липса на трети проводник, който да държи бойлера заземен, се е случило през тялото на пострадалия М. М., което е довело до почти мигновенната му смърт, като цитираните по-горе пропуски по монтажа на бойлера са резултат от работата на лицето, на което е била възложена - И.В., поради което е прието, че същият е отговорен за причинените от него вреди.