Решение № 10134 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10134 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110152786 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от Т.С. против К. И. М. с искане да бъде установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата от 2560,63 лева за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за имот с адрес гр. ***, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 25.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 450,81 лева – законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.09.2023 г. до 10.07.2025 г., както и 48,02 лева – представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 25.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 12,54 лева – законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.08.2022 г. до 10.07.2025 г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковата молба. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните, реалната доставка на топлинна енергия и размера на предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

1

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че собствениците на самостоятелни обекти в сградата, в режим на етажна собственост, в която се намира процесният топлоснабден имот, са възложили извършаването на услугата за дялово разпределение на ФДР, като въз основа на договорно правоотношение между ФДР и ищеца, ответникът следва да заплати цената на посочената услуга в полза на Т.С., съответно че в рамките на исковия период в полза на ответника е предоставена услугата „топлинно счетоводство“, поради което същият дължи заплащането й.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже фактите, които имат за последица спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже изтеклата погасителна давност.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за 2 енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.

По делото е представен нотариален акт за дарение № ***, том LLXXVII, дело № */1997 г., видно от който на 11.11.1997 г. С.С.М. дарява на К. И. М. и Ирина Ивова М.а недвижим имот – апартамент № 46, находящ се в гр. ***

Приложено е удостоверение, издадено от Столична община – район „Студентски“, от което се установява идентичност на адреса ж.к. *** с този на ж.к. ***

Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС, частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. В тази връзка, следва че ответникът е собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот.

На основание посочените по-горе доказателства съдът намира за доказан факта, че за процесния период К. И. М. е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.

От представената по делото молба – декларация от К. И. М. от 24.03.1998 г., адресирана до председателя на УС на Т.С., се установява, че 3 ответникът е обективирал искане за откриване на партида за имот с адрес: гр.

***

С оглед така представените доказателства, съдът намира, че именно ответникът има качеството потребител по смисъла на ЗЕ. На общо основание качеството „собственик“ на даден имот предопределя качеството „потребител“ по смисъла на ЗЕ само в хипотеза, в която това качество не възниква на друго облигационно основание. В случая ответникът е подал процесната молба -декларация като по този начин е изразил волята си единствен да встъпи в облигационно отношение с ищеца. Възникналото по този начин облигационно отношение между ищеца и този ответник дерогира субсидиарно приложимия принцип, че собственикът на имота е винаги потребител по смисъла на ЗЕ. Поради изложеното съдът намира, че единствено ответникът има качеството на потребител в настоящия спор, като не се споделят съображенията, изложени в отговора на исковата молба за липса на това качество.

Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.

2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

По отношение на насрещните права и задължения, произтичащи от сключения между страните договор за продажба на топлинна енергия, приложение намират разпоредбите, предвидени в Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С., одобрени с Решение № ОУ – 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. По делото не са ангажирани доказателства, от които да бъде видно, че ответникът е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което общите условия на дружеството – ищец намират приложение в отношенията между страните.

Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на 4 вещите, предмет на договорното правоотношение

По делото е установено, че между страните е налице облигационно правоотношение.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася.

По делото е приложена обща фактура № **********/31.07.2023 г., на стойност от 1237,04 лева, за отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., с падеж – 14.09.2023 г., както и обща фактура № ***., на стойност от 1323,59 лева, за отчетен период 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., с падеж – 14.09.2024 г.