Определение № 237 от 24.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Пловдив, 24.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503285 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по две частни жалби,подадени от Д. В. И.,ЕГН-********** от гр.Асеновград против две определения,постановени по гр.д.№ 1724/22г.по описа на РСАсеновград,1-ви гр.с № 2549/27.06.24г. и № 4257/17.10.24г.

С частна жалба вх.№ 10306/18.07.24г.се атакува определение № 2549/27.06.24г.,в частта,с която е осъден Д. В. И. да заплати на С. А.а П.,ЕГН-********** сумата от 800лв.разноски,направени в производството пред АРС,а на К. А. П.,ЕГН-********** да заплати сумата от 500лв.направени от същия разноски в производството.

С частна жалба вх.№ 15457/07.11.24г. Д. И. обжалва определение № 4257/17.10.24г.,с което е отхвърлена подадената от него молба,обективирана в частна жалба с вх.№ 8903/21.06.24г.за изменение на определение № 1910/30.05.24г.в частта му за разноските,като се отмени присъждането на такива в полза на А. К. П.,евентуално се намали адв.възнаграждение от 1400лв.,което е осъден да заплати на А. П..

Жалбоподателят намира и двете определения за неправилни по изложени в частните жалби съображения,които се свеждат до това,че според Д. И. разноски на ответниците по чл.78,ал.4 от ГПК не се дължат в хипотезата,когато производството по делото е прекратено на осн.чл.229,ал.1,т.1 от ГПК.Претендира се при условията на евентуалност намаляване на адв.възнаграждения до предвидения в НМРАВ минимум.

Ответниците по двете частни жалби-А. К. П.,ЕГН-**********,С. А.а П.,ЕГН********** и К. А. П.,ЕГН-********** чрез пълномощниците си изразяват становище за неоснователност на същите в писмени отговори.

ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частните жалби и доводите на 1 страните,намира за установено следното:

Делото пред АРС е образувано по искова молба на Д. В. И. против А. К. П.,С. А.а П. и К. А. П. по предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС.

Постъпили са писмени отговори от всеки от ответниците с направени доказателствени искания.Всеки от ответниците е ангажирал адвокатска защита,като е представил договор за правна защита и съдействие,както следва: ответникът А. П. е представил пълномощно за адв.М.П. и ДПЗС с платена сума в брой по него-1400лв.за адв.възнаграждение;ответницата С. П. е ангажирала като пълномощник адв.Л.М. и е представила ДПЗС за сумата от 800лв.за платено адв.възнаграждение и ответникът К. П. е упълномощил да го представляват адв.Г.Б. и адв.Ст.С. и представя ДПЗС за платени 1000лв.адв.възнаграждение.

По делото са проведени три съдебни заседания без да бъде даван ход,на четвъртото проведено редовно съдебно заседание са се явили пълномощниците на С. и А. П.и,които са взели становище по иска и доклада и по направените доказателствени искания.На следващото,пето по ред съдебно заседание по искане на страните производството по делото е спряно на осн.чл.229,ал.1,т.1 от ГПК-по взаимно съгласие,като това определение не е обжалвано.След изтичането на 6-месечния срок по чл.231,ал.1 от ГПК,в който никоя от страните не е поискала възобновяване на производството,е постъпила молба от адв.М.П.,пълномощник на отв.А. П. от 23.05.24г.,с която е поискано прекратяване на производството по делото и присъждане на разноски на осн.чл.78,ал.4 от ГПК в полза на ответника А. П..

С определение № 1910/30.05.24г.съдът е прекратил производството по делото и е осъдил ищеца Д. И. да заплати на ответника А. П. сумата от 1400лв.разноски за заплатеното от ответника адв.възнаграждение.Въпреки че разноските са своевременно претендирани от всички ответници още с отговорите им на исковата молба,АРС е пропуснал да се произнесе по това искане по отношение на ответниците С. и К. П.и.Същите с две отделни молби по чл.248 от ГПК,от същата дата-30.05.24г.са поискали да им бъдат присъдени направените от тях разноски на осн.чл.78,ал.4 от ГПК.

С определение № 2549/27.06.24г.районният съд е намерил молбите на С. и К. П.и за основателни,като не е споделил възраженията на ищеца,дадени в постъпилия от него отговор,че такива не се дължат в хипотезата на прекратяване на производството на осн.чл.229,ал.1,т.1 от ГПК,като счита,че процесуалните представители на ответниците са извършвали процесуални действия по делото и не са налице основания за намаляване на адв.възнаграждение и същото отговаря на правната и фактическа сложност на делото.Уважил е изцяло молбата на ответницата С. П. за сумата от 800лв.адв.възнаграждение,а молбата на отв.К. П.-до размер от 500лв.вместо претендирания от 1000лв.,доколкото същият е бил представляван от двама пълномощници,а му се дължи възнаграждение за един съгл.чл.78 от ГПК.

С частна жалба,имаща характер на молба по чл.248 от ГПК ищецът е атакувал пред АРС и определение № 1910/30.05.24г.в частта му за разноските касателно ответника А. П..С 2 определение № 4257/17.10.24г.районният съд е отхвърлил молбата с доводи,че нормата на чл.78,ал.4 от ГПК не предвижда разграничаване на хипотезите и причините за прекратяване на производството.

Настоящата инстанция напълно споделя този извод на първоинстанционния съд,като счита,че съдът се е съобразил с установената практика на ВКС,намерила израз в постановени по реда на чл.274,ал.3 от ГПК определения,(определение № 289/12.05.2011г.по ч.гр.д.№ 255/11г.,определение №429/02.11.2010г. по ч.гр.д.№ 417/10г.),в които е прието следното: Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес.В случаите,когато образуваното срещу страната (като ответник по иска) производство е прекратено,законодателят дава право да бъде възмездена от ищеца-чл.78,ал.4 от ГПК,без да конкретизира основанието за прекратяването на производството,което е без значение за реализирането на правото на разноски.Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски,за да подаде отговор,при прекратяване на производството за него възниква правото да бъде обезщетен за сторените разноски.Той е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба,а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии.Всички разноски,свързани с ползването на адв.помощ се дължат на ответниците при прекратяване на делото-достатъчно условие за възникване на правото по чл.78,ал.4 от ГПК е разходите да са сторени след получаването на препис от исковата молба с указания по чл.131 от ГПК и преди ответниците да са уведомени за прекратяването на производството.Освен това съдът извършва проверка по допустимостта на предявените искове и на образуваното по тях съдебно производство и без да е налице искане от страните за това,а разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК не свързва правото на ответника да получи направените разноски с наличието на такова искане,т.е.съдът би могъл да прекрати производството по делото и без да е налице искане за това,което не би могло да лиши ответника от възможността да претендира направените от него по делото разноски,доколкото подобно ограничение на това негово право в разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК не е установено.

Правата на ответника,гарантирани с чл.56 от Конституцията,своевременно да ангажира адвокат и да предприеме чрез него процесуални действия в своя защита,както и да бъде овъзмезден за направените във връзка с това разноски за адв.възнаграждение,включително при прекратяване на делото,не могат да му се отрекат само поради факта на спирането на производството и предвид съществуващата възможност производството да бъде възобновено и тези процесуални действия да бъдат взети предвид от съда след възобновяването.Този извод не се променя в случаите като настоящия,когато спряното производство бъде прекратено,независимо от основанието за това.

Ето защо правилно районния съд е намерил за неоснователно искането на ищеца да не се присъждат разноски на ответниците на осн.чл.78,ал.4 от ГПК.

Що се отнася до искането в частните жалби да се намалят размерите на присъдените 3 адв.възнаграждения до предвидения в НМРАВ минимум,настоящата инстанция намира и това искане за неоснователно.И трите адв.възнаграждения са около минимума,предвиден в цитираната Наредба,а в случая следва да се има предвид и че делото е с фактическа и правна сложност,проведени са няколко съдебни заседания,пълномощниците на ответниците са изготвили подробни отговори на исковата молба,направили са доказателствени искания,изразили са становища по исканията на ищеца,т.е.извършен е значителен обем от правни действия,поради което правилно АРС е присъдил в пълен размер претендираните от тях разноски.

С оглед на изложеното и двете частни жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение,а атакуваните с тях определения следва да се потвърдят.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2549/27.06.24г.,постановено по гр.д.№1724/22г.по описа на АРС,1-ви гр.с. в частта,с която е осъден Д. В. И.,ЕГН-********** да заплати на С.

А.а П.,ЕГН-********** сумата от 800лв.разноски,направени в производството пред АРС,а на К. А. П.,ЕГН-********** да заплати сумата от 500лв.направени от същия разноски в производството.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4257/17.10.24г.,постановено по гр.д.№1724/22г.по описа на АРС,1-ви гр.с., с което е отхвърлена подадената от Д. В. И.,ЕГН-********** молба,обективирана в частна жалба с вх.№ 8903/21.06.24г.за изменение на определение № 1910/30.05.24г.в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4