Определение № 829 от 19.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 829 гр. София, 18.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20241100601592 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 345 вр.чл.249 ал.3 вр. Ал.2 вр. ал.1 от НПК.

С определение от разпоредително заседание,проведено на 06.02.2024г.,постановено по нохд № 11250/23г.,.СРС,НК, 130 състав е прекратил съдебното производство ,поради наличие на съществени нарушения на процесуалните правила,ограничаващи правото на защита на подсъдимия и е върнал делото на СРП за отстраняването им..

В законоустановеният срок,против определението е постъпил протест от СРП..В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт.Прави се искане за неговата отмяна.

Въззивния съд ,след като се запозна с атакувания съдебен акт и доводите в протеста,намери следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок от легитимирана страна,поради което се явява допустим.Разгледан по същество,същия е ОСНОВАТЕЛЕН.

С атакуваното определение,първостепенния съд е прекратил съдебното производство,като е приел ,че са налице нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените,които водят до ограничаване на правото на защита на подсъдимия.Посочено е ,че подсъдимият страда от психически недостатъци,които му пречат да се защитава сам,поради което и защитата му по силата на чл.94 ал.1 т.2 от НПК е задължителна.Въпреки това обаче,според СРС досъдебното производство е протекло в отсъствието на защитник,поради което правото му на защита е нарушено.

След служебна проверка на изложените доводи и материалите по делото,въззивната инстанция счита ,че аргументите на СРС не могат да бъдат споделени.

С постановление от 29.06.2023г./предявено на 14.07.2023г./ подсъдимият М. Д. М. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.150 ал.1 от НК.В 1 протокол за разпит на обвиняем от същата дата /14.07.2023г./ е отбелязано,че обвиняемият е с начално образование,грамотен,разяснено му е правото на защита,включително и служебна такава ,която обвиняемия е отказал.Отказът от защита е обективиран по надлежния ред в протокола за разпит на обвиняемия,с което действие разследващия орган е изпълнил задължението по чл.219 ал.4 от НПК.

От заключението на КСППЕ на подсъдимия,приложено в хода на ДП се установява ,че същия не страда от психично заболяване,което да нарушава базистните годности да възприема,да разбира и да отговоря на въпроси,свързани с водено наказателно производство,както и да се защитава сам.В заключението изрично се посочва,че липсват данни за психично заболяване,а оплакванията на подсъдимия се появяват в резултат на употреба на психоактивни вещества.В същото време,в заключението не се посочва ,че при подсъдимия се касае за зависимост към психотропни вещества,която би позволила мотивирането на хипотезата на чл.94 ал.1 т.2 от НПК.

В случаят,с атакуваното определение, първия съд е оспорил цитираното заключение,като сам се е поставил в ролята на експерт и е заключил ,че въпреки изложеното от експертите подсъдимият страда от психически недостатъци,което е налагало назначаването на служебен защитник в хода на ДП.Подобни действия са недопустими,поради което и няма как да бъдат възприети като правилни.В случай ,че е имал своите съмнения,основани на медицински документи ,първият съд е разполагал с процесуален инструментариум сам да назначи експертно изследване на подсъдимия, с което да установи както наличието на хипотезата на задължителна защита,така и базисните психични годности на подсъдимото лице.

По тази причина ,въззивната инстанция счита ,че правото на защита на М. не е нарушено в хода на досъдебното производство,тъй като същият не страда от психически недостатъци,които да му пречат да се защитава сам,/ако желае,както е сторил/ на този етап от наказателното производство, по време на разпита си в ДП е информиран за правата си /,включително и по отношение на ползването на адвокатска защита /и по собствено желание се е отказал от тях.

В обобщение на гореизложеното ,въззивния съд намира ,че определението на СРС е неправилно и следва да бъде отменено,поради което и на осн.чл. 345 ал.1 вр.чл.249 ал.3 от НПК Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 06.02.2024г на СРС,130 състав,постановено в разпоредително заседание ,с което е прекратено съдебното производство по нохд № 11250/23г. по описа на същия съд и състав и делото е върнато на СРП за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3