Решение № 22 от 07.03.2019, Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14 град Средец, 07.03.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Средецкият районен съд, граждански състав на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в състав

Съдия: Пламен Дойков при секретаря М. Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 417 по описа за 2018година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53 Е, вх. В против Д.Б.И., ЕГН **********,***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 843.30лева – главница, представляваща неизплатено парично задължение по ДПК № ********** сключен на 28.06.2016г.

, ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 238/ 2018г. на РС гр.

Средец– 11.05.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се и разноски за водене на двете производства.

В исковата молба се твърди, че на 28.06.2016г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********** между ищеца „Профи Кредит България” ЕООД и Д.Б.И. като длъжник. Описани са параметрите на договора. В изпълнение на договора, на 29.06.2016г. ищецът е превел паричната сума от 450.00лева на ответницата по банкова сметка *** И.. За последното ищецът е представил копие на документ- преводно нареждане за кредитен превод от посочената дата/ л. 26 от делото/. От своя страна за И., като страна по договора, е следвало да изпълни задължението си като месечно внася сумата от 105.52лева с падежна дата всяко 15-то число на месеца, за срок от 9месеца. Сочи се, че длъжникът не е изпълнявал поетото задължение, като е направил само една погасителна месечна вноска и една непълна – последната на 17.10.2016г. След изпадането в забава, съгласно ОУ на договора за потребителски кредит, на 22.11.2016г. договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца. На 23.11.2016г. е било изпратено уведомително писмо на ответницата, с което същата е била информирана, че договорът е прекратен и задължението й е обявено за предсрочно изискуемо. С вноските си И. била погасила задължение в размер на 114.00лева, от които 106.38лева по главницата, 7.65лева за погасяване на лихвите за забава по кредита, съгласно ОУ приложими по договора. Ищецът претендира, че ответникът дължи сумата от 843.30лева неизплатено парично задължение по ДПК № **********. За събиране на вземането е било образувано ч. гр. д. № 238/ 2018г. на РС гр. Средец по заявление по чл.

410 от ГПК подадено от „Профи Кредит България” ЕООД. Срещу Д.И. е издадена заповед № 506/14.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 843.30лева - главница, 6.38лева законна лихва за забава от 16.08.2016г./ датата на изпадане на забава/ до 22.11.2016г. / датата на прекратяване на договора/, законна лихва от подаване на заявлението – 11.05.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума, сумата от 25.00лева внесена държавна такса и сумата от 65.00лева юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба ищецът е заявил , че не претендира ответницата да бъде осъдена за сумата 6,38лева законна лихва за забава, за която също е издадена заповедта. С Определение № 877/ 01.08.2018г. заповедта е обезсилена за посочената сума от 6.38лева.

Ответницата Д.Б.И.,***, не е установена на постоянния и настоящия й адрес, които съвпадат. Не е наличен и актуален работодател , при който да бъде призована И.. При тези условия , на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, съдът назначи на И. особен представител – адв. Й.Ж.,***. В писмен отговор особеният представител излага следните съображения. На първо място се сочи, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва се твърдението, че до ответницата е изпратено писмено уведомление, с което И. да е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на заявлението по чл 410 от ГПК. Оспорва се и основателността на вземането по отношение на закупените допълнителни услуги на стойност 419.04лева. Адвокат Ж. счита, че това е възнаграждение за предоставения кредит, което е обособено по този начин с цел заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на ГПР. Това , според особения представител, представлявало реално оскъпяване на кредита, без да са предоставяни и отпускани допълнителни средства на ответника. Счита, че няма доказателства сумата от 450.00лева реално да е постъпвала по сметка на ответницата. Не са представени писмени доказателства , не са направени доказателствени искания.

Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява, но с изрична молба се поддържа исковата молба. Изложено е подробно становище във връзка с подадения писмен отговор от особения представител на ответника.

Ответникът, чрез назначения особен представител, поддържа подадения писмен отговор, като не са направени доказателствени искания. Особеният представител – адв. Й.Ж.,***, претендира за решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

От представените по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че Д.Б.И.,*** се е намирала в облигационни правоотношения с „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, гр. София, като е сключила с дружеството Договор за потребителски кредит № **********. Като страна по договора И. е получила сумата от 450.00лева, която е следвало да върне чрез погасителни вноски до 15.04.2017г., при ГЛП 41.17% и ГПР 49.88%. Ответницата е следвало да заплати на ищеца общо сумата от 530,64лева за срок от 9месеца при вноска от 58.96лева на месец. Отделно от това, в договора е включена и клауза за закупен допълнителен пакет от услуги на обща стойност 419.04лева, с размер на вноската от 46,56лева месечно. Общо посочената дължима сума е била 949.68лева или месечна вноска в размер на 105.52лева. Посочено е, в приложеното копие на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, че същите се изразяват в : приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За част от задълженията към дружеството И. е извършила плащания. Ищецът сочи, че ответницата е заплатила към дружеството сумата от 114.00лева, от които 106.38лева са послужили за погасяване на номинала по заема, 7.62лева за погасяване на лихвите за забава по кредита, съгласно ОУ приложими по договора. Ищецът мотивира основателността на претенцията си и с уговореното между страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно, че „в случай , че КЛ/ СД просрочи една месечна вноска с повече от 30/ тридесет/ календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост , без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/ СД уведомление , покана , предизвестие или други.” По делото въпреки това е приложено уведомително писмо с дата 23.11.2016г., адресирано до ответницата, без да са представени доказателства за връчването му на И..

По делото е приложено ч.гр. д. № 238/ 2018г. на РС гр. Средец, от което е видно, че след подадено заявление по чл. 410 от ГПК в полза на ищецът е била издадена заповед № 506/14.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 843.30лева - главница, 6.38лева законна лихва за забава от 16.08.2016г./ датата на изпадане на забава/ до 22.11.2016г. / датата на прекратяване на договора/, законна лихва от подаване на заявлението – 11.05.2018г. до окончателното изплащане на дължимата сума, сумата от 25.00лева внесена държавна такса и сумата от 65.00лева юрисконсултско възнаграждение. Самата заповед не е била връчена лично на ответницата, след като И. е търсена на постоянен и настоящ адрес , липсва работодател , при който да бъде призована.

Предвид така изложеното, могат да се направят следните изводи.

Безспорно между страните е било създадено облигационно правоотношение по повод сключения ДПК № **********/ 28.06.2016г. с така описаните параметри. В настоящия случай следва да се посочи, че въпреки дадените от съда указания, ищецът не посочи доказателства за уведомяване на ищеца, че счита вземането си за предсрочно изискуемо. Въпреки това , видно от приложените по делото писмени доказателства, се установява, че преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпил падежа вземането по договора – според погасителния план, последната дължима вноска е следвало да бъде направена от страна на ответницата на 15.04.2017г., а производството по ч.гр.д. № 238/ 2018г. на РС гр. Средец е образувано на 11.05.2018г. Т.е. в настоящия случай вземането на кредитора е станало изискуемо преди предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда.

Следва да се обсъди възражението на особения представител на ответника по отношение на допълнително включения в договора пакет, който се твърди, че оскъпява заема при заобикаляне на правилата на ЗПК. Видно от писмените доказателства , сключения между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит описани в чл. 9 и сл. от ЗПК. От съглашението между страните става ясно, че ищецът е предоставил на ответницата сумата от 450.00лева, които са били преведени по банкова сметка *** Д.И.. Въпреки възражението на особения представител, по делото е налице писмено доказателство за банкова операция по сметка на ответницата, като същото следва да се приеме. Възражението на особения представител в тази част е неоснователно. По силата на сключения договор, И. е следвало да върне на заемодателя сумата от 530.64лева за срок от 9месеца

По делото не е спорно, а и се установява от самия ДПК, че ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

В случая на ответника като физическо лице е предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. От страна на особения представител на ответника е направено оспорване на претендираната сума за закупен пакет за допълнителни услуги в размер на 419.04лева. Съдът е длъжен служебно да констатира всяко нарушение на императивни материалноправни разпоредби, регулиращи правния спор. Нормите, които уреждат действителността на правните сделки, са такива с императивен характер, възможността за възражения в тази насока не се преклудира с отговора на исковата молба и такива могат да бъдат направени дори във въззивното производство. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. и др. В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки на разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.