Решение № 54 от 20.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Пазарджик, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20235200900076 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Производството по делото е образувано по жалба вх.№****/31.03.2023 година от „Т.“ ООД, с ЕИК ******, със съдебен адрес гр.П. ул.“С.“ №** ет.* оф.* адв.А. Д. срещу ОТКАЗ на длъжностното лице от Търговския регистър към АВп под №20230316094242-3/22.03.2023г. година по заявление с вх.№

20230316094242/16.03.2023г., с който е отказано вписване на обстоятелства по партидата на дружеството относно клон.

В подадената жалба са изложени обстоятелства,че не били вписани промените на клона на дружеството и управителя му, тъй като ДЛР приело, че общото събрание не е било редовно свикано.От протокола било видно, че двама от съдружниците не са присъствали, а на същите е била изпратена покана по ел.поща, но липсвали данни за получаването й от адресата.

Изложени са подробни съображения, че отказът е незаконосъобразен, а мотивите били неправилни.

Сочи се, че заявено със заявление обр. Б2 за вписване на обстоятелства относно клон с № 20230316094242, били приложени два броя покани за свикване на ОСС адресирани до съдружниците С. и Н., както и разпечатка от имейл адреса на дружеството, от която било видно, че поканите са им били изпратени на 02.03.2023 година. Изпращането на поканите по имейл и свикването на общо събрание на съдружниците в дружеството по този начин е било изрично предвидено в дружественият договор /цитира се чл.21, ал.4 от дружественият договор на „Т.“ ООД/.

Твърди се, че още с подаване на заявление обр. Б2 поканите за свикване на общото 1 събрание било видно, че са изпратени от управителя на електронния адрес на двамата съдружници, но въпреки това на 17.03.2023 година им били връчени указания No 20230316094242/17.03.2023г., с които ДЛР им указвало, че следва да представят доказателства, че поканите са получени лично от адресатите им, чрез разписка или друг начин. Сочи се, в изпълнение на тези указания на длъжностното лице по регистрацията били представили два броя удостоверения, издадени oт лицето, предоставящо достъп до хостинг, на който се намират е-мейл адресите на „Т.“ООД, че имейлите, с който са изпратени поканите до съдружници са получени от адресатите им.

Заявява се в жалбата, че по този начин безспорно се установявало, че поканите са връчени на съдружниците и е спазена процедурата и начина уреден в чл.21, ал.3 от дружествения договор на „Т.“ ООД. Като допълнителен аргумент се сочи, че било видно от приложените към заявлението документи, че общото събрание било свикано по инициатива, именно на единия от неприсъствалите съдружници - Д. И. С., който е бил и управител на клона на дружеството. Общото събрание е било свикано именно поради факта, че същия с нарочна молба е заявил желанието си да бъде освободен от тази длъжност.

Моли са атакуваният отказ на Агенцията по вписванията да бъде отменен, като незаконосъобразен и да се постанови вписване на промените, заявени със заявление обр.Б2 за вписване на обстоятелства относно клон №20230316094242.

Постъпил е отговор от Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор Д. М., чрез юрисконсулт Г И. в който е взето становище, че жалбата е неоснователна.

Твърди се, че от жалбоподателя не били приложени доказателства, удостоверяващи изпълнението на изискванията на закона, за да бъде вписано заявеното обстоятелство, респ. не били изпълнени указанията в срока по чл.19 от ЗТРРЮЛНЦ, нямало удостоверяване на редовно уведомяване на съдружниците за проведеното общо събрание.След дадени указания за представяне на доказателства за удостоверяване на получаването на поканата за свиканото общо събрание от адресата по ел. път/чрез потвърждаване на получаването или по друг начин удостоверяващ личното връчване на неприсъствалия съдружник, съгл. разпоредбата на чл.21 ал.4 от дружественият договор.

Моли се жалбата да бъда отхвърлена като неоснователна, тъй като след като са били дадени указания и пропуските не били отстранени в срока по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, на основание чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР правилно е постановило отказ по заявлението.

Претендират се юриск.възнаграждение. разноски в размер на

150 лева, представляващи

В случай на присъждане на разноски на жалбоподателя се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

Окръжният съд, след като се запозна с изложените оплаквания в жалбата,счита същата за допустима /подадена в срока по чл.25 ал. 1 от ЗТР, от оправомощено лице, 2 срещу подлежащ на обжалване акт/, но неоснователна.

Установява се от данните по делото, че е било подадено заявление Б2 относно вписване на промени на клон по партидата на дружеството жалбоподател „Т.“ ООД, чрез адв.А. Д.

Към заявлението са били представени декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства, покани за свикване на общо събрание до съдружниците Н. и С., протокол от проведеното общо събрание на съдружниците в „Т.“ ООД от 13.03.2023 година и пълномощно на адв.А. Д..

Поканите за свикване на общо събрание съдържа данни, че ще се проведе на 13.03.2023г. от 13.оо часа в кантората на нотраиус Н. Д. в гр.П., при следния дневен ред,а именно:1.Вземане на решение за освобождаване на управителя на „Т.“ ООД – клон П. с ЕИК на клон 0016 и 2.Вземане на решение за избиране на нов управител на клона дружеството „Т.“ ООД – клон П. - И. В. А. и 3.Вземане на решение за заличаването на стария управител клона от ТР и вписването на новия управител в ТР.

Дадени са подробни указания от длъжностното лице по регистрацията от 17.03.2023 година, с които е изискано да се удостовери получаването на поканите за свиканото общо събрание он неприсъствалите съдружници, чрез получаването й, или удостоверяващ лично връчване.

Жалбоподателят в указания срок е представил извлечения от електронната си поща за изпратени покани към ел.пощи на двамата съдружници, като се вижда датата и часа на изпращане – 2.03.2023г. в 8.47ч. и 8.48 часа.

Последвали са повторни указания от ДЛР на 20.03.2023 година, в които отново е указано да се представят доказателства за удостоверяване на получаване на поканата за свикване на общото събрание от адресата/чрез потвърждаване на получаването или по друг начин удостоверяващ личното връчване на неприсъствалия съдружник/, съгласно разпоредбата на чл.21 ал.4 от дружествения договор.

Още същият ден са представени удостоверение от „М.“ ЕООД, с ЕИК ******, предоставяща достъп до хостинг на който се намират е-мейл адресите на „Т.“ ЕООД, с която удостоверяват, че на 2.03.2023 година са били изпратени електронни писма от ** на имейл адрес в 8.47 часа на ** и съответно в 8.48 часа **, но не е бил върнат автоматичен отговор до изпращача, че писмото не е доставено, което означавало, че със сигурност са доставени.От удостоверенията се установява, че дружеството „М,“ ЕООД, с ЕИК ******, не можело да предостави данни, дали писмото е прочетено, тъй като щели да бъдат нарушени личните данни на отсрещната страна.

С оглед така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 139, ал. 1 от ТЗ общото събрание на дружество с ограничена 3 отговорност се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневният ред.В нормата изрично е изведен приоритет на приложение на дружествения договор по отношение на срока и формата. В дружествения договор на дружеството жалбоподател се съдържа клауза, уреждаща начин за свикване на общото събрание и уведомяване на съдружниците – чл.21 ал.4 от дружественият договор/изрично уговорено получаването по ел.поща най-малко седем дни преди определената дата на заседанието.

В случая обаче не са представени никакви писмени доказателства от двамата съдружници/неприсъствали С. и Н./ към дружеството, че това са точно техните ел.адреси на които желаят да получават кореспонденцията си.Вярно е, че с подписване на дружествения договор те са се съгласили да бъдат уведомявани на ел. адрес, но липсват писмени доказателства, изхождащи от тях самите на кои ел. адреси следва да бъдат уведомявани.

В теорията е прието, че за да обвърже изпратения или получен електронен документ страните, всяка една от тях трябва да има качеството на адресат на електронно изявление. Не всяко лице е адресат на електронно изявление. Чл.5 от ЗЕДЕУУ признава това качество само на онези лица, които по силата на закон са длъжни да получават електронни изявления или за които въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че са се съгласили да получават изявления в електронна форма, в случая е налице такова съгласие. Изводът от законовия текст е, че за разлика от реалния живот, където всеки е обвързан с получената кореспонденция на постоянния си или настоящ адрес, то в дигиталното общуване, за да бъде едно лице обвързано от изпратеното му електронно изявление, то трябва да е изразило изрично съгласие или от конклудентните му действия да се изведе, че същото е дало съгласие да бъде адресат на електронни изявления, но трябва писмено да е посочило адреса си.

Приема се, че когато н дружествения договор се предвижда връчване на поканата по посочен от съдружника електронен адрес (имейл), няма пречка общото събрание да бъде свикано от управителя чрез изпращане на покана имейл. Възможно е да бъде предвидено управителят да свика общото събрание и по друг начин – чрез sms известяване или известяване посредством приложения за изпращане на съобщения от типа на Viber, Месинджър или друг подобен софтуер за обмен на съобщения. Законът допуска тази възможност, доколкото изпратените съобщения по своята същност представляват електронен документ, а за свикване на общото събрание е достатъчно поканата да бъде в обикновена писмена форма. Изпратеното съобщение съдържащо словесно изявление представлява електронен документ, който има същата правна стойност като обикновения, писмен документ.

4

В случая липсват доказателства за изричната воля на двамата съдружници да получават кореспонденцията на посочените от жалбоподателя ел.адреси, същите могат да имат и други ел.адреси. Безспорно са били изпратени покани по ел. път, но настоящият докладчик приема, както и ДЛР, че тези изявления не е ясно дали са достигнали до съдружниците, тъй като няма никакви писмени доказателства, че същите са посочили тези ел.адреси и са дали съгласие на тях да бъдат уведомявани, няма данни и тези ел.адреси да са активни към момента на изпращане на поканите.

По начало, за да бъде адресат на електронно изявление, в случая покана за свикване на общо събрание, съдружникът следва да е изявил изрично волята си за това. Тази воля може да е имплементирана в самия дружествен договор,както е в случая, но може да е изявена и в друг документ – протокол от общо събрание, уведомление и т.н. Щом съдружникът е дал своето съгласие, няма пречка изпратената до него покана по електронен път, да се счита за валидно връчена, стига да е посочил ел.адрес и е достатъчно е волята му да е обективирана в друг писмен документ и тя да може да бъде установена.

Затова и обжалвания отказ се явява законосъобразен и като такъв ще следва да бъде потвърден.

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК с всеки акт, с който се слага край на делото, съдът се произнася по дължимите в производството разноски. Производството по вписване на обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя характер, поради което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от правилата на глава 49 ГПК, доколкото в специален закон не е предвидено друго. С нормата на чл. 541 о т ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка. Липсва, както в глава 49 ГПК, така и в специалния закон -ЗТРРЮЛНЦ, предвидена възможност на органа Агенция по вписванията, който е компетентен да се произнесе в охранителното производство по подадени заявления за вписване на обстоятелства или обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ, да бъдат присъждани разноски при неоснователност на сезиралото го заявление, както и при неоснователност на жалбата срещу постановен от ДЛР отказ да бъде извършено исканото вписване или обявяване. Последното не може да бъде извлечено и от нормата на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата и част за процесното охранително производство - глава 49 от ГПК, съобразно която уредба разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата. Неприложима е разпоредбата на чл. 78 ГПК, доколкото тя урежда дължимите разноски на страните в исков процес, а и дерогирана от специалните правила на охранителното производство- чл. 541 от ГПК. В последния смисъл досежно характера на производството по чл. 25 от ЗТТРЮЛНЦ като охранително такова е и постоянната практика на ВКС, обективирана в определение 226/09.12.2020 г. по т. д. №1986/20 г. на ВКС.