Протокол № 23 от 28.02.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 105/2021
- Вид
- Протокол № 23
- Подписан
- 28.02.2022
- В сила
- 28.02.2022
- Състав
- Венцислав Георгиев Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 23 гр. Пазарджик, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20215200900105 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
На второ повикване в 10: 37 ч. при условията на чл. 142, ал. 1, изр. 2 от ГПК се явиха:
И щ е ц ъ т АВР. АНТ. К. , редовно призован. Явява се ад в о к а т В., преупълнощена от адв.П.Д. К..
За ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД се явява юриск. З., редовно упълномощена по делото.
Явява се свидетелят М. ХР. М..
Становище по хода на делото.
Адв. В.: – Да се даде ход на делото.
Юрк. З.: - Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На осн. чл. 143, ал. 1 ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора:
Адв. В.: – С молба от 09.12.2021 г. сме направили такова уточнение за допусната от нас техническа грешка, във връзка с датата, като молим да се чете 04.01.2021 г. и това е датата, на която ответното дружество е получило извънсъдебната претенция от доверителя ми.
Юрк. З.: - Да, г-н Председател, не възразявам за това обстоятелство.
Действително датата е 04.01.2021 г.
1
Адв. В.: - С тази молба сме взели и отношение по изготвения от съда проект за доклад и поддържаме доказателственото искане. Посочваме тази дата и твърдим, че тъй като извънсъдебната претенция е изпратена по пощата, нямаме входящ номер и печат от ответното дружество, затова представям обратна разписка. В случай, че те оспорваха тази дата искането ни беше да ги задължите да представят цялата преписка.
Г-н Съдия, има някакъв проблем с известието. Има печат на самата обратна разписка.
Даже моля да го обявите за безспорно обстоятелство. Поддържаме исковата молба, допълнителната искова. Моля да имате предвид, че в допълнителната искова молба сме уточнили какво ще установяваме в производството, а именно, че ищецът е отглеждан от починалия. Поддържаме си доказателствените искания.
Юриск. З. –Оспорвам исковата молба. Поддържам писмения отговор и допълнителния такъв, направените доказателствени искания. Към този момент нямаме други. Нямам възражения по доклада и разпределената с него доказателствена тежест.
Адв. В. – Във връзка с разпределената доказателствена тежест и във връзка с оспорването на ответната страна, причинно следствената връзка между настъпилата катастрофа и смъртта на Д. Асенов считам, че тази връзка се установява от приложената от ДП съдебно-медицинска експертиза на труп, която е годно доказателство по настоящето дело, тъй като по същността си предствлява аутопсичен протокол, който в настоящето производство не може да бъде извършван. Ответникът оспорва, че смъртта е настъпила в следствие на катастрофата. В този смисъл считам, че със СМЕ на труп се установява тази връзка по категоричен начин, тъй като е доказателство и може да бъде ползвано в настоящето производство и просто ще помоля съда евентуално да ми даде указания дали представяме доказателства в тази връзка.
След изслушване на страните, съдът уточнява, че на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК може да укаже на страната, че не сочи доказателства за твърдени от нея факти, но не и ако представените доказателства са негодни за доказване на твърдяните обстоятелства. Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА изготвения Проекто-доклад, обективиран в Определение № 148 от 19.11.2021 г. по настоящото дело за ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да предприемат съответните процесуални действия, като направят доказателствени искания, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят такива, те губят възможността да направят това по-късно, освен в хипотезите на чл. 147 от ГПК, когато са налице новоузнати или нововъзникнали обстоятелства.
Съдът докладва постъпили материали по Досъдебно производство № 248/2020 2 г., погрешно посочено от ищеца като № 284.
Адв. В.: - Да се приемат. Считаме, че не всички материали са относими. За такви считаме портокола за оглед, изготвените албуми и СМЕ на труп.
Юриск. З.: - Да се приемат.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА изисканото ДП № 248/2020 г. на РУ-С..
Юриск. З.: Нека първо да разпитаме свидетеля за механизма на ПТП. Аз считам, че по САвТЕ следва съдът да се произнесе след изслушване на свидетелите.
Пристъпи се към разпит на свидетеля М.М..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
М. ХР. М., 59 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по реда на чл. 290 от НК.
Св. М. . – ПТП-то се случи следобяд. Карах сина си на тренировки. На връща не моста един човек с колело. На 22.07.2020 г. на моста във Свиленгард. Мостът е между два квартала, над р. Марица. Както си карах, човекът излезе пред колата. Нямам обяснение как стана това нещо. Фугите на моста са в особено критично състояние.
Дали нещо фугата го изхвърли. Какво стана, не знам. Не мога да си го обясня. Този човек беше с колело. Той се движеше в същата лента на движение. Две ленти има. В прав път се движеше. До мантинелата се движеше. В светлата част на деня се случи, то беше лято. Аз го забелязах отдавна. Не знам как настъпи удара. Нямам обяснение.
Изведнъж се оказа пред колата. Нямах възможност нито да реагирам, нито нищо. В предната дясна част на колата. Аз бях в страни от него, изпреварвайки го. Имаше щайга отзад на колелото. Може би около метър и половина имаше от моя автомобил до човека. Дясната страна в началото на халогена отдолу стъклото е пукнато. Дясната страна на фара е счупено в самия край и човекът се удари в предното стъкло и колелото му беше на предното стъкло. Аз се движех с не повече от 30-40 км. Форт Мондео управлявах. Тялото беше отстрани на колата. До колата беше. Не мога да кажа да ли е употребявал алкохол. Не мога да кажа дали е миришел на алкохол. На осовата линия беше паднал. От лявата страна на колата. Претъркули се и падна от ляво на колата. Предното стъкло се счупи и колелото беше останало на предното стъкло. Аз спрях. Той се опитваше да стане. После дойде линейката и той пак се опитваше да стане, но му казваха да не мърда и го качиха на носилката и от там вече не знам. Аз съм собственик на автомобила. Не знам, не съм запознат дали аз трябва да ги уведомявам. Не помня дали съм уведомил застрахователното дружество.
3
Адв. В.: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
Юриск. З.: - Нямам повече въпроси към свидетеля.
Адв. В.: - Доколкото аз разбирам се оспорва самата причинно-следствена връзка от ответника. Искането ни е само за автотехническа експертиза, но ще поискам медицинска. Нямам претенции дори и да е комплексна.
Пристъпи се към разпит на свидетеля при режим на довеждане от страна на ищеца, след снемане на самоличността.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва.
Н.А.А., 50 г., българска гражданка, неосъждана, без родство и връзки със страните по делото. Предупредена за наказателната отговорност по реда на чл. 290 от НК.
Св. А. – Истината ще кажа. Познавам А. от с. Х.Д.. От бебе го познавам. От едно село сме. От бебе го познавам. Д.А.А. е баща му. Познавам го. Добър човек беше много. Аз там живея 50 г. вече близо и от тогава го познавам. Чухме, че е имало катастрофа, но не сме ходили там. От преди около година и половина. Горе-долу някъде там. По телефоните разбрахме. Те нали се обадиха в селото. Някой от селото каза. И чухме. Бяха много близки. Д. уважаваше сина си, много го гледаше. Разбираха се. Аз съм малко по-надолу от тяхната къща. Това момче идва в нас постоянно. Аз като вземам пенсията му давам някой лев, да има какво да яде. Идва при мен да ми помага. Плаче за баща си. Все му давам кураж. Д. го отгледа от бебе. То с жена си го гледаше но и още едно момиченце дори имаше. Те са брат и сестра попринцип. Аз не знам майка му. Дори и името не й знам. Тя живее, ама тя не живее, защото момчето си живее на с. Христо Д., а тя си е отишла при дъщеря си в с. Р.. Майката на А. я познавам. И тя беше там, но в момента не живее в селото. Тя си е на Р.. Майка му го отлеждаше от бебе. Не знам кога е напуснала. Той си порастна момчето, сам си гледал, но майка му замина при другата, когато той вече беше пораснал. Той си порасна.
Голямо момче беше към 10-11 годишен. Беше момченце. Пак баща му го гледаше - Д..
Той го гледаше. Той много го обичаше. Остави го на баща му да го гледа. Не знам каква е причината да го напусне, но баща му много го гледаше. Изпращаше му пари, като работи извън селото. Идваше, гледаше го как е що и си отиваше. Работеше и там не го знам какво работеше. Идваше. Даваше му. Той отиваше и идваше. А. имаше баби, лели. А. се ожени като малък. Има деца. Д. помагаше на А. за децата, даваше му някой лев и пак отиваше някъде. А. много го обичаше. Работно дете е А.. И баща му за него умираше. То колко плакане направи това дете. Като разбра, че е починал баща му то лошо му стана при нас. С водичка го вдигнахме. Така са му казали и ние пристигнахме там комшии, водичка му слагахме и викам да му дадем кураж. Тъжи за баща си и до ден днешен. А. постоянно говори за баща си. Все говори. Казва, че ако беше жив баща му е щял да има гръб. Щял е да му помага и му съвестта тежи. А. живееше в къща.
4
Баба му, дядо му, но тези вече умряха. Сам живееше, докато умря баща му. Да, но той слезна от тези къщи. Той си направи къщичка и вече не е в родната къща. Май преди смъртта си направи къщичка и слезна от тези къщи. Той като чу за баща му беше на пътя. Когато почина Д., А. имаше деца и живееше с тях. Баща му беше на работа.
Всички живееха в една къща и след като умря баща му отиде в друга къща. Д. оставаше там, където работеше. Не е живял в тази къща. Идваше, гледаше ги и се прибираше. Аз знам, че са брат и сестра. Едната е при нея. Не знам дали има друга жена. Д. не знам дали има други деца. Той не стои там. Не са живели двамата заедно. Той идва. Д. и А. живяха в една къща. Но той отиваше на работа. Даваше пари и изчезваше. В друго село беше на работа. Помагаше му. Стои там на работата, където работи месец или повече, след което се прибираше в селото и му даваше пари за издръжка. Не живееше постоянно. Когато А. беше малък Д. го гледаше непрекъснато. Той порасна и тогава Д. отиде да работи. Майка му идваше, стоеше и пак си хващаше пътя за Р.. Към 10-11 години имаше, когато А. се виждаше с майка му. Тя идваше, отиваше. И двама го гледаха, но тя не живееше постоянно. А. го блъсна кола и беше болен и той и сега си е болен. Преди да блъснат Д. блъснаха А.. Д. се грижише за А., докато беше болен в следствие на тази катастрофа. А. вече порасна. Той си има деца. Той се оправил вече.
На частно работи А.. На рози отива. Не знам защо е с различни имена.
Пристъпи се към разпит на свидетеля след снемане на самоличността.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва.
Р.И.Д., 28 г., български гражданин, неосъждан, без родство и връзки със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по реда на чл. 290 от НК.