Решение № 1717 от 12.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1717 гр. Пловдив, 12.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330117199 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, против С. М. И., ЕГН **********, с адрес в ****************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК з а главница в размер на 1 926,24 лв., дължима по Договор за потребителски кредит № ******/22.04.2021 г. между „Стик Кредит“ АД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г.; договорна лихва в размер на 419,51 лв., дължима за периода от 22.04.2021 г. до 22.04.2022 г.; обезщетение за забава в размер на 868,81 лв., дължимо за периода от 22.04.2022г. до 28.06.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.07.2024 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 12349/2024 г. по описа на РС – Пловдив.

Изложено е в исковата молба, че между „Стик Кредит“ АД в качеството си на кредитодател и ответника в качеството си на кредитополучател е сключен по Договор за потребителски кредит по електронен път при спазване на условията на ЗПФУР, по силата на който ответникът е получил сумата от 2 000 лв., срещу което се съгласил да върне 12 брой вноски по 351,88 лева в срок до 22.04.2022 г., когато е падежирала последната вноска. Сочи се, че ГЛП е 36%, а ГПР 42,58%.

Наведени са твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок 1 задълженията си по Договора за кредит.

Сочи се, че с договор за цесия кредитодателят като цедент е прехвърлил своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на цесионера ищец съгласно Приложение № 1 към договора за цесия. Моли се уведомлението за цесията да се счита извършено с исковата молба, ако не бъде прието връчването по имейла на потребителя.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който особеният представител на ответника оспорва основателността на исковата молба по основание и размер. Възразява се, че между страните е подписан договор, понеже приложеният не носи подписи на страните и дата, както и че не са спазени разпоредбите на ЗПФУР.

Ответникът е на мнение, че кредитодателят не е прехвърлил на ищеца вземанията си спрямо ответника, както и че ищецът не е уведомил ответника за извършената цесия. Изложено е, че договорът за цесия е сключен на 12.07.2023 г., докато в т. 1.9. от същия пише, че датата на прехвърляне собствеността върху вземанията е 17.05.2023 г., като се оспорва прехвърлянето да се е случило два месеца преди сключването на договора, при условие че прехвърлянето на вземанията влиза в сила на датата на подписване според чл. 4.1., пар. 4 от договора за цесия.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

240, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по първите искове е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за потребителски кредит, условията за издължаване на главницата и нейния размер, реално предаване на заемните средства на ответника кредитополучател, уговорка за договорна лихва – нейния размер и падеж, краен падеж на договора за кредит, падеж и размер на главницата по договора, наличието на валиден договор за цесия, уведомяване на ответника за извършената цесия, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора – в това число основанията за липса на договор за кредит и договор за цесия, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.

В тежест на ищеца по иска по чл. 86 от ЗЗД е да докаже наличието на главния дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение (падеж), както и размера на задължението, а ответникът – да докаже, че е платил задълженията си в срок.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК с оглед връчването на заповедта за 2 изпълнение по реда на чл. 47 от ГПК.

По фактите:

Сключен е Договор за потребителски кредит № ******/22.04.2021 г. между „Стик Кредит“ АД и ответника. Кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя в заем сума в размер на 2 000 лв. В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 36%, а ГПР е посочен като 42,58%. Цялата сума за плащане по кредита възлиза на 2 479,49 лв. за срок от 12 месеца, като срокът на договора е падежил на 22.04.2022 г.

Освен това е договорена и неустойка при неизпълнение на задължение на заемополучателя да осигури в тридневен срок от получаването на сумата съгласно раздел VIII, чл. 17 от договора обезпечение – поръчител или банкова гаранция при строго определени условия, конкретизирани в раздел V, чл. 6 от договора. Неустойката е в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението, и е предвидена да се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски по договора, като същата съгласно погасителния план е в общ размер от 1 743,08 лв. С включената неустойка общата стойност за връщане по кредита съгласно погасителния план възлиза на 4 222,57 лв. В заявлението по делото неустойката е посочена от ищеца като 2 675,23 лв., като заедно с общата сума за плащане по договора прави 5 154,72 лв.

Заемът е получен реално от ищеца с преводно нареждане на 22.04.2021 г.

Ищецът е върнал на ответника сума в размер на 352 лв.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г. и Приложение № 1 към него кредитодателят „Стик кредит“ АД прехвърля на ищеца вземанията на кредитодателя спрямо ответника потребител по процесния договор за кредит. С договора за цесия е уговорено, че процесното вземане ще бъде прехвърлено към по-ранен момент, в който е съществувало.

Ответникът е уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба.

По възраженията на ответника досежно договора за цесия:

Неоснователни са възраженията на ответника за това, че договорът за цесия не е породил действия, нито че съдържа пороци. Установи се, че договорът за цесия е сключен между ищеца и кредитодателя на посочената в началото дата. Фактът, че страните по цесията са се уговорили вземанията да бъдат прехвърлени към определен по-ранен момент, е въпрос на договорки между страните. Като ищецът е придобил вземанията към по-ранен момент спрямо подписването на договора. Изложената уговорка е в унисон с чл. 9 от ЗЗД и свободата на договарянето, а не е противоречие, което да доведе недействителност на договора за цесия.

Не се установява от доказателства по делото, че ответникът реално е уведомен за цесията преди подаване на заявлението в съда. Въпреки това съдът намира, че ответникът е уведомен с връчване на препис от исковата молба на неговия особен представител.

По действителност на договора за кредит:

Съдът намира, че между ответника като потребител и кредитодателя е сключен договор за кредит при условията на ЗПФУР. До този извод съдът достига въз основа на приобщения доказателствен материал, който е тълкуван в неговата цялост. Ищецът е представил договор за кредит с определени 3 уговорки, както и се доказва наличието на предаване на заетата сума чрез извлечението от банковата сметка на кредитодателя, което не е оспорено от ответника. В същото време в договора и в съпътстващите го документи са налице лични данни на потребителя, до които ищецът няма как да има достъп, освен ако не са предоставени доброволно от ищеца в процеса на сключване на договора за кредит онлайн. Следователно съдът приема, че е сключен договорът за кредит. В допълнение, следва да бъде посочено, че кредитът е реално предоставен на потребителя, поради което е изпълнен целия фактически състав по сключване на сделката като реален договор.

Макар и да не е засегнато в подадения отговор на исковата молба, съдът е задължен да прилага задължителната тълкувателна практика на върховния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК „съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства“. Съгласно мотивите на решението „при липса на правоизключващи възражения от ответника, съдът не е обвързан да зачете правните последици на правната сделка – потребителският договор. Съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно, като следи дали договоръ т противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Когато, без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл. 235 ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти“.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Неустойката за непредставяне на обезпечение по договора представлява скрито възнаграждение, което е свързано с оскъпяване на кредита по недопустим от закона начин. Като разход по кредита същата следва да бъде включена в годишния процент на разходите. Като се има предвид посочения в договора за кредит размер на ГПР и размера на неустойката (почти колкото главницата по договора съгласно погасителния план или дори и повече от главницата съгласно твърденията на ищеца в заявлението по чл.

410 от ГПК) за непредставяне на обезпечение, сравнена с размера на оскъпяването на кредита, съдът намира, че неустойката по договора не е включена в ГПР. Ако това беше направено, процентът на ГПР щеше да надхвърля многократно този, посочен в договора за кредит. Изложеното налага извод за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . В изложения смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив:

Определение № 2942 от 13.12.2023 г. по ВЧГД № 3132/2023 г.; Определение № 2732 от 22.11.2023 г. по ВЧГД № 2887/2023 г.; Определение № 2227 от 27.09.2023 г. по ВЧГД № 2235/2023 г.; Определение № 1721 от 12.07.2023 г. по ВЧГД № 1726/2023 г.; Определение № 1708 от 11.07.2023 г. по ВЧГД № 1818/2023 г.

4

Това, че неустойката не е включена в ГПР по договора за кредит, произтича пряко от договора за потребителски кредит и от Стандартния европейски формуляр и се установява следното: от самия размер на ГПР, сравнен с отпусната сума по кредита и размера на неустойката съгласно погасителния план, както и от част III, т. 2 от СЕФ, в която е посочено, че в ГПР не се включват „разходите за неустойки за неизпълнение на което и да е от задълженията по договор за кредит“, каквато представлява и обсъжданата неустойка за непредставяне на обезпечение.