Решение № 244 от 16.04.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Враца, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20241420102136 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба вх. №9198/ 02.07.2024 г. от В. П.

И. с ЕГН ********** от гр.К. ул.“О.“№.,чрез адв.Л. Б. от АК София гр.София ул.“Триадица“№5Б ет.3 офис 311,против “Кеш Кредит Мобайл“ЕАД,ЕИК 202376220,със седалище и адрес на управление гр.София район Илинден ул.“Зографски манастир“№15 вх.Г ет.6,законни представители М. Л. и В. Т.,и “Кредит Гаранция“ЕООД,ЕИК 201281666,със седалище и адрес на управление гр.София район Слатина ул.“Манастирска“№41 вх.Б ет.1 ап.2,законен представител Л. Г..

В исковата молба се твърди,че на 28.03.2024 г. ищцата била сключила договор за кредит тип Кредитна линия - Премиум №3-1-10272-314657,по силата на който първият ответник й бил предоставил в заем сумата от 500 лв.,при фиксирани ГЛП 36% и ГПР 42.58%.Ищцата следвало да върне общо 553.80 лв. главница и лихва.

На същата дата,ищцата била задължена да сключи договор за възлагане на поръчителство с втория ответник, във връзка с договора за кредит.Вторият ответник трябвало да обезпечи задълженията й по договора за кредит.В договора било уговорено възнаграждение за гаранта, разсрочено на 1 вноски,дължими на падежа на плащането на погасителните вноски по договора за кредит,като кредиторът бил овластен да приема плащанията.

Ищцата счита,че договорът за възлагане на поръчителство бил недействителен,доколкото с него се предвиждало кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта,което противоречало на добрите нрави,водело до неравноправност,липсвало основание за сключването му и/на последно място/ договорът бил сключен като обезпечение на недействителна сделка.

Договорът за кредит съдържал следните нищожни неравноправни клаузи:

-ГЛП бил 36%,т.е. лихвата била прекомерна и само на това основание договорът бил нищожен;

-ГПР бил 42.58%,но по скрит начин бил увеличен,тъй като в него не била включена неустойка,още едно основание за нищожност на договора.

В ЗПК/чл.11 ал.1 т.10/ било залегнало изискването в договора да бъде посочена общата дължима сума.В случая, сума била посочена,но в нея не били включени допълнителни плащания,предвид задължението на кредитополучателят да осигури гарант като обезпечение.

Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР-кои компоненти били включени в него и как се формирал същият.По този начин,потребителят бил подведен с представяне на невярна информация/което представлявало заблуждаваща търговска практика/ и не могъл да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Договорът за възлагане на поръчителство само формално представлявал отделна сделка,в действителност се явявал част от кредитното правоотношение.Целта била да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за кредит,в нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК.Поради заобикалянето на закона,договорът за възлагане на поръчителство бил нищожен.Възнаграждението по този договор следвало да се разглежда като част от общия разход по договора за кредит и да бъде включено при изчисляване на ГПР.

Иска се постановяване на решение,с което да бъде прогласена нищожността на договорите/на договора за кредит-като съдържащ нищожни 2 неравноправни клаузи/.

В срока по чл.131 от ГПК са депозирани писмени отговори и от двамата ответници,с които отговори се оспорват исковете.

Първият ответник признава,че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит.Твърди,че по договора ищцата била платила само три вноски,общо 116.60 лв..Оспорва твърденията на ищцата,че договорът за кредит нарушавал изискванията на ЗПК и бил нищожен.Всички задължителни елементи на договора били спазени.Нямало изискване на кредитополучателя да се предоставя методиката или начина на изчисляване на ГПР,а само допусканията,използвани за неговото изчисляване.ГПР се изчислявал преди сключването на договора и включвал известните на кредитора общи разходи,какъвто възнаграждението по другия договор не бил.Нямало и определен максимален размер на договорната лихва,имало свобода на договаряне.

Предявява и насрещен иск,като иска ищцата да бъде осъдена да му заплати дължимите по договора 411.02 лв. главница и 26.18 лв. договорна лихва.

Вторият ответник също не оспорва,че е бил сключен договор за потребителски кредит,във връзка с обезпечаването на който е бил сключен договор за възлагане на поръчителство.По силата на втория договор бил погасил изцяло задълженията на ищцата.Не споделя доводите на ищцата за нищожност.

Ищцата е дала отговор на насрещния иск,като признава задължение за главница само за 383.40 лв./при погашения 116.60 лв./.

При наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,Съдът приема от фактическа страна следното:

На 28.03.2024 г. между ищцата и първия ответник е бил сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия-премиум №3-1-10272314657,при следните параметри : минимална сума,която може да бъде усвоена по кредита - 300 лв.;кредитен лимит 6 000 лв.;лихвен процент - 36%.

Съгласно чл.1 ал.2 от договора,кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на 3 кредитния лимит по договора да осигури като обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически лица,наети на безсрочен договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лв., поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка .

Съгласно чл.2 ал.1,кредитополучателят има право да заявява и усвоява парични суми по договора до размера на кредитния лимит и се задължава да заплаща вноските за издължаването им съгласно погасителния план,приложим към съответната сума.Съгласно ал.4,всяка сума по договора се отпуска след оценка на кредитоспособността на кредитополучателя.

Съгласно 7,че в случай на просрочие на вноска по кредита и/или на другите дължими суми,съгласно условията на договора,кредитополучателят дължи лихва за просрочени плащания с годишен лихвен процент в размер на стойността на съответното забавено плащания с годишен лихвен процент в размер на 10% от стойността на съответното забавено плащане,ведно с направените,както съдебно,така и извънсъдебно разходи за събиране на вземането,като забавата и неизпълнението по кредити се отразяват в Централния кредитен регистър/ЦКР/.Разходите за събиране на вземането включват разходи за изпращане на текстови съобщения и напомнителни писма,разходи за извършване на напомнителни обаждания,разходи за посещения на служител на адреса,както и разходи за ангажиране на човешки ресурс в процеса по събиране на вземането.Размерът на разходите не може да надвишава сумата от 100 лв. месечно.За посещението на служител се съставя протокол,а в случай,че лицето не бъде открито на посочения адрес,се поставя напомнителен стикер.

Съгласно чл.10,договорът се сключва за неопределен срок.

Съгласно представения погасителен план към договора за кредит,предоставената в заем сума се връща чрез заплащане на 6 месечни вноски,всяка от които в размер на 92.30 лв.,в срок до 28.09.2024 г. .

Представени са още и О бщите условия към договора за потребителски кредит тип,както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.

На 28.03.2024 г. между ищцата и втория ответник е бил сключен договор за възлагане на поръчителство,по силата на който ответникът се е задължил да 4 отговаря солидарно за всички задължения на ищцата при условията и за срока на договора за потребителски кредит,сключен м е ж д у ищцата и първия ответник,включително да отговаря за всички последици от неизпълнението на главното задължение по кредита,включително за лихвите,неустойките и за разноските по събиране на вземането по кредита - чл.1 ал.1 и чл.3.

Съгласно чл.1 ал. 2 от договора,същият влиза в сила в момента на неговото подписване,но ще породи действие само ако кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора за потребителски кредит не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица,наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1 500 лв.,одобрено от кредитодателя дружествопоръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка.

Съгласно чл.2 ал.1,за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита,ищцата заплаща на ответника възнаграждение в размер,зависещ от размера на кредита,размера на всяка усвоена сума,срока за изпълнение на задълженията по кредита,редовност на клиента при получаване на кредити,и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в погасителен план - неразделна част от договора.Възнаграждението представлява сбора от вноските по погасителен план.

Съгласно чл.2 ал.2,страните се договарят възнаграждението по чл.2 ал.1 да бъде заплащано на части, съгласно погасителния план.

Съгласно чл.2 ал.3,ищцата заплаща възнаграждението съгласно представен погасителен план по банковата сметка на посредника/първия ответник/ или в брой в търговските обекти на посредника.

Съгласно представения погасителен план към договора за възлагане на поръчителство,в случай на възползване от услугата,по усвоения кредит се заплаща допълнително по 56.70 лв. месечно.

Представена е още и преддоговорна информация при предоставяне на финансови услуги от разстояние по ЗПФУР.

По делото е била допусната и изслушана и съдебно-счетоводната 5 експертиза,вещото лице по която е изчислило, че при планирана сума за изплащане по погасителен план - сума в размер на 894 лв.,представляваща сбор от сумата за главница - в размер на 500 лв.,сумата за договорна възнаградителна лихва - в размер на 53.80 лв. и сумата за възнаграждение за възлагане на поръчителство - в размер на 340.20 лв.,параметрите на ГПР са,както следва : максимален размер на ГПР – 0.25%,представляващ максимални законни ГПР съобразно срока,главницата и предвидената за изплащане сума;максимален размер на договорната лихва - 125 лв.,представляваща максималното законно оскъпяване на база законен ГПР;максимална законна сума за връщане - 625 лв..Разлика между максималното законно платено и реалното платено - 269 лв..Коефициент на реалното ГПР съобразно реално изплатеното - 0.79.Реалния ГПР/по ПП/ в проценти – 157.60%.Размерът на годишния процент на разходите/ГПР/, като се вземе предвид възнаграждението за възлагане на поръчителство,представлява 157.60%.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

От ищцата против “Кеш Кредит Мобайл“ЕАД,ЕИК 202376220,е предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК и чл.146 от ЗЗП за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит поради противоречието му със закона и заобикаляне на закона.

При така установената фактическа обстановка,съставът на ВРС приема,че между тези страни е бил сключен договор за потребителски кредит п о смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит,спрямо който договор са приложими разпоредбите на ЗПК.

Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила,уредена в ЗПК – аргумент от чл.24 от ЗПК във връзка с чл.чл.143-148 от ЗЗП.

Според легалната дефиниция,дадена в разпоредбата на чл.9 о т ЗПК,въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане,с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,при които 6 потребителят заплаща стойността на услугите,съответно стоките,чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.Условие за неговата действителност е писмената форма - чл.10 ал.1 о т ЗПК.В частност,преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД,така и с нормите на приложимия ЗПК,при действието на който е сключен договорът.