Решение № 1231 от 04.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1231 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300500515 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 250 във вр. чл. 247 и чл. 248 от ГПК.

С Решение № 904 от 02.07.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело № 515/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VIII-ми граждански състав съдът се е произнесъл, като е обезсилил Решение № 4981/07.12.2023 г. по гр.д. № 12935/2022 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр.с-в, с което е прогласена относителна недействителност спрямо Е. И. Д. на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № ***, т. I, рег. № *****, нот. дело № ***/02.03.2022 г. с който А. П. Р. е продала собствените си 4/6 ид. части от Обект в сграда с идентификатор *****.*****.421.1.2 на Б. И. Р.. С Решение № 904 от 02.07.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело № 515/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, съдът е отменил решение № 4981/07.12.2023 г. по гр.д.

№ 12935/2022 г. по описа на РС – Пловдив и вместо него е постановил: ДОПУСКА да се извърши делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.*****.421.1.2 между Е. И. Д. при квота 1/6 ид.част, Б. И. Р. при квота 1/6 ид.част, Б. И. Р. и С. А. Р. при квоти общо 4/6 ид.части при режим на СИО, като ОТХВЪРЛЯ иска за делба по отношение на А. П.

Р.; ОТМЕНЯ решение № 4981/07.12.2023 г. по гр.д. № 12935/2022 г. в частта, с която са присъдени разноски на Е. И. Д. в размер на 1000 лв.за предявения инцидентен установителен иск; ОСЪЖДА Е. И. Д. ЕГН ********** да заплати на А. П. Р., Б. И. Р. и С.

А. Р. на всеки един от тях разноски пред настоящата инстанция в размер по на 2153 лв.

По делото са постъпили в законов срок молби, както следва: вх. № 24417/16.07.2024 г. от адв. Р. Р. лично и като пълномощник на С. А. Р. и А. П. Р. и адв. В. Т. лично и като пълномощник на Б. И. Р. с искане за изменяне и допълване на въззивното решение в частта за разноските съгл. чл. 248; вх. № ***985/31.07.2024 г. от Е. И. Д. с искане за изменяне на решението в частта за разноските; вх. № 26300/02.08.2024 г. от Е. И. Д. чрез адв. В. И.-С. с искане за поправка на очевидна фактическа грешка съгл. чл. 247 от ГПК и допълване диспозитива на решението съгл. чл. 250 от ГПК; вх. № 27585/ 16.08.2024 г. от адв. В. Т. като пълномощник на Б. И. Р. и на адв. Р. Р. – пълномощник на С. А. Р. и А. П. Р. с искане за 1 поправка на очевидна фактическа грешка съгл. чл. 247 от ГПК и допълване диспозитива на решението съгл. чл. 250 от ГПК.

Молбите за изменяне и допълване на постановеното по делото въззивно решение са подадени в едномесечния законов срок и изхождат от лица, легитимирани да поискат допълване и изменяне, поради което същите са допустими.

Настоящият състав след като се запозна с исканията, счита следното:

Молба вх. № 24417/16.07.2024 г. от адв. Р. Р. лично и като пълномощник на С. А. Р. и А. П. Р. и от адв. В. Т. лично и като пълномощник на Б. И. Р. с искане за изменяне и допълване на въззивното решение в частта за разноските съгл. чл. 248 е основателна по следните съображения: С решение № 4981/07.12.2023 г. по гр.д. № 12935/2022 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр.с.-в са присъдени в полза на Е. И. Д. разноски за предявения инцидентен установителен иск в размер на 641,08 лв. - за държавна такса и 1000 лв. - за възнаграждение за адвокат, допълнително съгласно Определение № 602/16.01.2024 г. по гр.д. № 12935/2022 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр.с.-в. С Решение № 904 от 02.07.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело № 515/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, съдът е обезсилил решението на Районния съд в частта досежно предявения инцидентен установителен иск като е отменил присъдените в тази връзка разноски в разноски в размер на 1000 лв., вместо общо присъдените 1641,08 лв. Поради констатирания пропуск решението на въззивната инстанция в тази част следва да бъде допълнено като бъдат отменени и останалите разноски във връзка с предявения установителен иск, който е недопустим, а именно още 641,08 лв.

Съдът констатира, че неправилно сумите за всички разноски пред въззивната инстанция са присъдени изцяло в полза на жалбоподателите Б. И. Р., С. А. Р. и А. П. Р..

Доколкото лицата са получили безплатна правна помощ от адв. Р. Р. за С. А. Р. и А. П. Р. и адв. В. Т. за Б. И. Р. по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. и сумите от 3852 лв. респ. 1926 лв., какъвто размер на адвокатски възнаграждения е предявен и приет от съда за справедлив и достатъчен, следва да бъдат присъдени в полза на представителите на страните – адв. Р. и адв. Т. за предоставената безплатна правна помощ, а не в полза на представляваните, които не са извършили разходи за адвокатско възнаграждение.. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по–нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл.36, ал.2 ЗАдв., за съответния вид работа.

Определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита (чл.38, ал.2 ЗАдв.) и намаляването му при прекомерност на уговореното (чл.78, ал.5 ГПК) е ограничено до минималния размер по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай предвид обжалвания материален интерес, активното участие на процесуалните представители на жалбоподателите по делото и постановения съдебен акт, с който се ревизира изцяло първоинстанционното решение, предявените адвокатски възнаграждения не са прекомерни и са уважени в пълен размер като не следва да се изменят.

Разноските за платени държавни такси следва да бъдат присъдени на тримата жалбоподатели така, както са ги сторили – 345,50 лв. за А. П. Р. и 345,50 лв.общо за Б. И. Р. и С. А. Р.. Предявената и събрана държавна такса представлява сбор от таксата за обжалване на решението по допускане на делбата и обжалване на решението по инцидентния установителен иск. Такса от 25 лв. е достатъчна за обжалване на първоинстанционното решение в частта на произнасянето по допускане на делбата като определена в съответствие с т. 17 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС във връзка чл. 18 ал. 1 и чл. 3 от ТДТКССГПК. Таксата за обжалване на решението по инцидентния установителен иск е изчислена съгласно материалния интерес като е взето предвид, че държавна такса по всеки иск се дължи при обективно кумулативно съединяване на исковете, а също и при субективно съединяване, когато страните- ищци или ответници са 2 обикновени другари. В случаите на необходимо другарство /независимо задължително или факултативно/, когато другарите са участници в едно и също материално правоотношение, се дължи една държавна такса за предявения от или против необходимите другари иск за общото материално правоотношение. В конкретния случай съпрузите Б. И. Р. и С. А. Р. са необходими другари съгласно Тълкувателно решение № 3/2016 от 29.06.2017 г., по тълк. д.

№ 3/2016 г. на ОСГК на ВКС и от тях е събрана обща такса в посочените размери.

Предвид горното молба вх. № ***985/31.07.2024 г. от Е. И. Д. с искане за изменение на решението в частта за разноските, твърдени като недължими и/или неправилно определени, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като не се намаляват присъдените от ПОС разноски.

Молба вх. № 26300/02.08.2024 г. от Е. И. Д. чрез адв. В. И.-С. с искане за поправка на очевидна фактическа грешка съгл. чл. 247 от ГПК и допълване диспозитива на решението съгл. чл. 250 от ГПК е основателна и решението следва да бъде допълнено, както следва: С Решение № 904 от 02.07.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело № 515/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VIII-ми граждански състав съдът е пропуснал в диспозитива да посочите, че обезсилва Решение № 4981/07.12.2023 г. по гр.д. № 12935/2022 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр.с.-в, с което е прогласена относителна недействителност спрямо Е. И. Д. на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № ***, т. I, рег. № *****, нот.дело № ***/02.03.2022 г. с който А. П. Р. е продала на Б. И. Р. и прилежащи части към имота: 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с ¼ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.*****.421.

В Решение № 904 от 02.07.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело № 515/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VIII-ми граждански състав навсякъде съдът грешно е изписвал описанието на процесния недвижим имот като същото следва да бъде коригирано по следния начин: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *****.*****.421.1.2 с административен адрес: гр. *****, с предназначение Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документи 98 кв.м.

Съдът констатира, че северозападна изба с площ 16,4 кв.м. и югозападна изба с площ от 12,5 кв.м. не са предмет на отчуждителната сделка съгласно Договора за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № ***, т. I, рег. № *****, нот.дело № ***/02.03.2022 г. и същите са част от наследствената маса и подлежат на делба, както е постановил Пловдивски районен съд в своето решение. В частта на решението, касаеща делба на двете избени помещения следва да бъде потвърдено първоинстанционното съдебно решение като бъде допусната делба за тях при квоти: 1/6 ид. ч. за Е. И. Д., 4/6 ид.ч.за А. П. Р. и 1/6 ид. ч. Б. И. Р..

Предвид горното молба вх. № 27585/16.08.2024 г. от адв. В. Т. като пълномощник на Б. И. Р. и на адв. Р. Р. – пълномощник на С. А. Р. и А. П. Р. с искане за поправка на очевидна фактическа грешка съгл. чл. 247 от ГПК и допълване диспозитива на решението съгл. чл. 250 от ГПК е частично основателна и следва да бъде уважена в частта, с която се иска поправка на описанието на самостоятелния обект в града, допуснат до делба, ведно с идеални части от поземления имот и съответните прилежащи части от общите части на сградата.

Недопустимо е искането на процесуалните представители на жалбоподателите да бъдат изключени от делбения имот двете избени помещения, допуснати до делба от първоинстанционния съд – такова искане не се съдържа нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба.

Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, съдът

РЕШИ:

3

ДОПЪЛВА Решение № 904 от 02.07.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело № 515/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VIII-ми граждански състав, както следва:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 4981/07.12.2023 г. по гр.д. № 12935/2022 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр.с.-в и в частта му, с която е прогласена относителна недействителност спрямо Е. И. Д. на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № ***, т. I, рег. № *****, нот.дело № ***/02.03.2022 г. с който А. П. Р. е продала на Б. И. Р. прилежащите части към имота: 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с ¼ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.*****.421.

ДОПУСКА да се извърши делба и на прилежащите части: 1/3 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с ¼ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.*****.421 между Е. И. Д. при квота 1/6 ид.ч., Б. И. Р. при квота 1/6 ид.ч., Б. И. Р. и С. А. Р. при квоти общо 4/6 ид.ч. в режим на СИО като ОТХВЪРЛЯ иска за делба на посочените идеални части от общи части на сградата и поземлен имот по отношение на А. П. Р..

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4981/07.12.2023 г. по гр.д. № 12935/2022 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр.с-в. в частта му, с която се допуска делба при квоти: 1/6 ид. ч. за Е. И.

Д., 4/6 ид.ч.за А. П. Р. и 1/6 ид. ч. Б. И. Р. на прилежащите към процесния недвижим имот северозападна изба с площ 16,4 кв.м. и югозападна изба с площ от 12,5 кв.м.

ОТМЕНЯ Решение № 4981/07.12.2023 г. по гр.д. № 12935/2022 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр.с.-в в частта, с която са присъдени разноски на Е. И. Д. за предявения инцидентен установителен иск в размер на 641,08 лв.

ИЗМЕНЯ в частта за разноските Решение № 904 от 02.07.2024 год., постановено по въззивно гражданско дело № 515/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, VIII-ми граждански състав като вместо „Осъжда Е. И. Д. да заплати на А. П. Р., Б. И. Р. и С. А. Р. на всеки един от тях разноски пред настоящата инстанция в размер по на 2153 лв.“ осъжда Е.

Разпечатката съдържа 38 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c1d3ae0-9e11-4d39-a7c1-08d4f1076fac