Решение № 696 от 12.05.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 696

П., 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Илона Цв. Делева като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430102414 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от М. АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Р.“, *** и представлявано от В.С. — И.Д., тел.: ***, действащо, чрез юрисконсулт Лора Любомирова И. против Й. П. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска *** лева.

Съдът е сезиран с искане да приеме за установено, че Й. П. Д., ЕГН:

**********, дължи на „М.“ АД, в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „У.Б.“ АД и кредитор по вземането, произтичащо от сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № *** г., следните суми:

*

*** лева /х.л./ - представляваща сбор от непогасените вноски по главница за периода от *** г., съобразно погасителния план, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението.

•

*** лева /***/ - представляващи, обезщетение за забава в размер на законна лихва, начислена върху претендираната непогасена главница за 1 периода от *** г. и направените разноски в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор, като се оспорва искът, чрез адвокат Й. Д. - ***, с адрес на кантората в П., УЛ. „Б.“ ***. С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Направено е възражение за погасителна давност.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, направено е искане чрез процесуалния му представител да се даде ход на делото, като поддържа предявените искове.

Ответницата, чрез адв. Д., поддържа писмения отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

В тежест на ищеца е да докаже претендираното вземане по основание и размер, както и че е изправната страна по договора.Той трябва да докаже, че е провел успешно заповедното производство и е предявил установителния иск в срок. В тежест на ответната страна е да докаже наличието на факти, погасяващи или изключващи претендираното от ищеца вземане.

От приложеното ч.гр.дело № *** г. по описа на *** е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и против ответницата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за исковите суми. Възражението, с което са оспорени вземанията е подадено в законовия срок по чл.414, ал.1 ГПК. Предявените искове имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на исковете съдът намира следното:

Претендираните суми с исковата молба за заплащане на сумата от ***, представляваща сбор от непогасени вноски по главница за периода от Д. ***г, както и на сумата от *** лева обезщетение за забава, не се дължат от ответницата, тъй като са погасени по давност.

Не е спорен фактът, че на *** г. в П. е сключен Договор за банков 2 потребителски кредит на физическо лице № ***/***г. между У.Б. и Й. П. Д. като кредитополучател, по силата на който банката е предоставила кредит в размер на *** евро, а тя от своя страна се е задължила да върне сумата на месечни анютентни вноски, съгласно одобрен погасителен план в срок до ***г.

От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства се установи, че ищцата не дължи плащане на претендираната сума, тъй като тя е погасена по давност. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 7 от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***/*** г., ответницата се е задължила да върне сумата по кредите до ***г. на месечни анюитентни вноски, платими до 10 -то число на месеца. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между У.Б. АД и М. АД от ***г. всички вземания на У.Б. по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***/***.2010 г. са цедирани на М. АД и последното е станало новият кредитор по вземанията.

Със споразумение от ***г., сключено между „М.“ АД и Й. П. Д. страните са се съгласили, че към датата на подписване на споразумението, общият размер на непогасените дължими суми (остатъкът) по задължението произтичащо от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***/***г. се равнява на 1*** лева, от които

-

Главница - *** лева;

-

Такси, лихви и други, начислени от предишния кредитор - *** лева;

-

Законна лихва за периода от ***г. до ***г. - *** лева.

Съгласно чл. 2 ал.1 от Споразумение от ***г. , Й. П. Д. се е задължила да заплати в срок до ***г. сумата от *** лева, представляваща *** от задължението й, произтичащо от договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***/*** г. Съгласно чл. 2 ал.3 страните са приели, че при изплащане на тази сума в срок до ***г., кредиторът М. АД се задължава да счита задължението за погасено. В чл. 8 от Споразумението страните са приели, че в случай на неизпълнение от страна на длъжника на някоя от клаузите по настоящото споразумение, М. АД по своя преценка може да предприеме принудителни съдебни мерки за събиране на цялата дължима сума, без да е необходимо предварително да уведомява длъжника за това. От съдържанието на това споразумение може да се направи категоричен извод, че 3 между новия кредитор (цесионера) и длъжника Й. Д., след сключване на договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от *** г., е постигнато съгласие за промяна на размера на задължението, падежа и начина му на плащане. Тези нови договорки автоматично са отменили уредените с договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***/***г. между Д. и Първоначалния й кредитор У.Б. АД уговорки, касаещи размер на дълга, падеж и начин на погасяване.

Установено е, че е отпаднало задължението на Д. да изплаща кредита , съгласно одобрения между нея и *** АД погасителен план към договора, поради това, че изрично в чл. 8 от Спогодбата страните са се договорили, че в случай, че тя не заплати задължението си до ***г., то кредиторът - ищец в настоящото производство, има право до предприеме принудителни съдебни мерки за събиране на цялата дължима сума. С оглед на гореизложеното, падежът за заплащане на задължението, произтичащо от договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***/*** г. е настъпил на ***г.

Съобразявайки тази дата и уговорката в споразумението на нея да бъде погасено задължението в цялост, то следва, че погасителната давност за цялото задължение по кредита е настъпила на ***г., на основание чл. 110 ЗЗД.

Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № *** / ***г. по описа на PC - Плевен, е подадено на 05.02.2025г., то към датата на предявяване на иска вземането на М. АД, произтичащо от договор за банков потребителски кредит на физическо лице № *** / *** г. е погасено по давност.

Съдът намира, че са неоснователни наведените от ищеца в становището му от ***г. твърдения, че сключеното на ***г. споразумение представлявало опрощаване.

Съдът намира, че следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани и погасени по давност.

Поради неоснователността на иска за главница и акцесорният иск за обезщетение за забава следва да се отхвърли. При този изход на делото разноските се възлагат на ищеца.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М. АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Р.“, *** и представлявано от В.С. — И.Д., тел.: ***, действащо, чрез юрисконсулт Лора Любомирова И. против Й.

П. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, с правно основание чл.

415 от ГПК и цена на иска *** лева, с които е направено искане съдът да приеме за установено, че Й. П. Д., ЕГН: **********, дължи на „М.“ АД, в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „***“ АД и кредитор по вземането, произтичащо от сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № *** г., следните суми:

*

*** лева /х.л./ - представляваща сбор от непогасените вноски по главница за периода от *** г. {съобразно погасителния план), ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението.

•

*** лева /***/ - представляващи, обезщетение за забава в размер на законна лихва, начислена върху претендираната непогасена главница за периода от *** г. и направените разноски в производството, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , М. АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Р.“, *** и представлявано от В.С. — И.Д., тел.: ***, да заплати на Й. П. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, сумата от *** за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5