Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 294 от 30.10.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 1582/2024
Вид
Решение № 294
Подписан
30.10.2024
В сила
27.11.2024
Състав
Емилиян Кирилов Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Шумен, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В. Ст. С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20243630201582 по описа за 2024 година Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „БСД Логистик” ЕООД -гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 782415-F779464/05.08.2024г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като счита също, че са допуснати и съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като алтернативно моли да бъде намален размера на наложената имуществена санкция.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител в лицето на адв.П.М. от Адвокатска колегия гр.Варна, която по същество поддържа депозираната жалба. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по 1 същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят стопанисва търговски обектсклад за търговия на едро, намиращ се на бул.”Симеон Велики“ №1а Шумен.

На 17.07.2024г. от С. С.- старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство в обекта.

При проверката било установено, че в обекта има инсталиран ЕКАФП „Tremol“ с рег.№4623430, като дневния оборот в брой съгласно Х-отчет е в размер на 4866.73 лева, отразени служебно въведени суми в размер на 0.00 лева, няма служебно изведени суми, а фактическата наличност в касата е в размер на 1340.98 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства, като установената разлика между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата такава в размер на 3525.75 лева и представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена във фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута. Било констатирано, че фискалното устройство притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Въз основа тези констатации на 23.07.2024г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан с обяснения, в кои то управителя изтъква, че принципа на работа на дружеството е че първо изписват стоката, след ксоето я разнасьт и след това вземат парите, тъй като не са магазин, както и не са ощетили държавата.

Писмени възражения не са били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Очевидно обясненията на управителя на дружеството не са били взети предвид, тъй като въз основа на съставения акт на 05.08.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „БСД Логистик” ЕООД гр.Шумен , на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС. била наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. за неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз 2 основа събраните по делото доказателства, а именно-от показанията на свид.

С. С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18/06г. на

МФ, извън случаите на продажба всяка промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ, чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми.. Безспорно е установено по делото, че по време на проверката фактическата наличност в касата е била в размер на 1340.98 лева, съгласно изготвен опис на паричните средства, а дневния оборот в брой съгласно Х-отчет от инсталирания в обекта ЕКАФП „Tremol“ с рег.№4623430 е в размер на 4866.73 лева като установената разлика между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата такава е била в размер на 3525.75 лева, като напълно индиферентно остава обстоятелството, поради което това е станало факт, а именно установена система на работа от жалбоподателя. Установеното несъответствие между установена и касова наличност, безспорно е в дисонанс с горецитираната разпоредба. При това положение съдът намира, че действително е налице неизпълнение на административно задължение от страна на жалбоподателя. По изложените съображения съдът приема, че правилно е констатирано неизпълнение на административно задължение от страна на жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил задължението си по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18 , поради което и правилно констатираното нарушение е подведено под санкционната норма на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, като наказващият орган е отчел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът приема, че в процесният случай, не са налице основания да се счете, че е приложим чл.28 от ЗАНН, тъй като независимо каква е причината да има несъответствие между касовата наличност в търговския обект и разчетената касова наличност от фискалното устройство /съдът счита същата за значителна/, подобен род деяния въпреки, че не ощетяват пряко бюджета, 3 засягат важни обществени отношения, поради което и не следва да бъдат толерирани.

Административно - наказващият орган правилно е квалифицирал неизпълнението на задължение към държавата и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба.

В същото време обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер близък към средния, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1000 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.

Съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт / какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ

Наказателно постановление Наказателно постановление №

4

782415-F779464/05.08.2024г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП , с което на основание чл.185 ал.2 вр. чл.185 ал.1 от ЗДДС на „БСД Логистик” ЕООД -гр.Шумен ЕИК201296084, представлявано от С.Б.С., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като намалява размера на наложената „имуществена санкция” от 2000 /две хиляди/ лева на 1000 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА „БСД Логистик” ЕООД -гр.Шумен ЕИК201296084 да заплати на ТД на НАП сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 5