Решение № 37 от 26.06.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Дулово, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20213410200211 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на А. Г. Д., ЕГН **********,******, против Наказателно постановление № ****** г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, с което му е наложена Глоба от 500 /петстотин/лв., на осн. чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) за нарушение на чл. 34, §. 3, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.

Наказателното постановление е връчено на 19.10.2021 г. (л. 6), а жалбата е изпратена на 22.10.2021 г. (л.9) – в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, следователно е допустима.

Според НП № **** г., нарушението е извършено на ****г. около ****ч. в ****, на път ****, срещу бензиностанция ***, следователно компетентен да разгледа жалбата е Районен съд – гр.

Дулово.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неясно формулирано обвинение. Посочва, че в акта и наказателното постановление не е указанo точното място на извършване на нарушението, което ограничава правото му на защита. Поддържа, че описанието на нарушението е непълно и неясно, както и че случаят следва да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган, чрез писмения си отговор, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

След преценка на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

1

На **** г., около ***ч., на пътя ****в района на *** (в близост до бензиностанция „***“), служители на РД „Автомобилна администрация“ – Русе извършили проверка на товарен автомобил с рег. № ***, управляван от жалбоподателя А. Г. Д.. При проверката е установено, че превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф и водачът притежава дигитална карта. При проверка на картата е установено, че за периода от *** ч. на *** г. до *** ч. на *** г. водачът не е въвел ръчно необходимите данни за времето, през което е бил извън превозното средство – в нарушение на чл.

34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.

За установеното нарушение е съставен АУАН № ****г., въз основа на който е издадено наказателно постановление № ****** г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 42, т. 4 и 5 ЗАНН, в акта следва да се посочат описание на нарушението, дата и място на извършването му. В настоящия случай в АУАН и в наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението е установено при проверка, извършена на ****г. в ****, при която при разчитане на данните от тахографа се установява, че жалбоподателят не е въвел задължителните ръчни данни за времето на отсъствие от превозното средство. Тъй като нарушението се състои в бездействие, то е налице продължително административно нарушение, за което началният момент е началото на задължението, а крайният – моментът на проверката, когато задължението не е изпълнено. Следователно, за място на извършване се приема мястото на проверката – в случая:

****. Така е и според установената съдебна практика – вж. Решение № 4500/12.07.2016 г. по адм. д.

№ 842/2016 г. на АдмС – Пловдив и Решение № 10170/10.08.2020 г. по адм. д. № 5648/2020 г. на ВАС.

Съдът счита, че описанието на нарушението е пълно и ясно, като в него се съдържат всички изискуеми по чл. 42 ЗАНН елементи, включително конкретният период, в който жалбоподателят е бил длъжен, но не е въвел данни, видът на тахографа, регистрационните номера на ППС и датата на проверката.

Чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 предвижда задължение за водачите при напускане на превозното средство и невъзможност за използване на тахографа, да въведат ръчно в тахографа съответните данни за извършената дейност. Съдът приема, че тази норма е нарушена, тъй като жалбоподателят не е въвел такива данни за период от повече от 2 дни, а сам не е представил доказателства, че не е бил длъжен да го направи. Посоченото в НП основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност – чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, кореспондира с нарушението и е надлежно приложено.

Жалбоподателят твърди, че не е разбрал в какво нарушение е обвинен. Съдът намира това за неоснователно, тъй като от съдържанието на АУАН и НП се установява ясно фактологията на нарушението, нарушената правна норма и посочения период. Жалбоподателят е имал пълната възможност да организира адекватна защита.

Жалбоподателят счита, че следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението било маловажно. Съдът не споделя това становище. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС, маловажен случай е налице, когато деянието е формално типично, но поради ниската си степен на обществена опасност не заслужава наказание. В случая нарушението не е единично или кратко, а обхваща повече от 60 часа, което надхвърля границите на „незначителност“. То е установено при упражняване на обществен превоз, при който се прилагат строги регламенти.

2

Административнонаказващият орган е извършил преценка и е отказал прилагане на чл. 28 ЗАНН, като е изложил мотиви. Тази преценка подлежи на съдебен контрол по законосъобразност, но съдът намира, че не е налице неправилно упражняване на преценката – виж Решение № 1218/19.11.2013 г. по АНД № 1922/2013 г. на АдмС – Варна.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна. Нарушението е доказано, санкцията е законосъобразно определена, а не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА наказателно постановление № ****г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на А. Г. Д., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.

ОТХВЪРЛЯ жалбата като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Силистра в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

3