Решение № 55 от 25.03.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 530/2023
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 25.03.2024
- В сила
- 03.07.2024
- Състав
- ДАВИД ЛЮБЕНОВ СУКАЛИНСКИ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.92, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл.147, ал.9 · Закон за движението по пътищата
- чл.178, ал.7, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.178а, ал.7, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.109 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3, изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. Разлог, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Адм. нак. дело №
20231240200530 по описа за 2023 г.
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.С.М., с ЕГН*, с адрес о.Б., с.Б., у.„Ч.п.“№6, против НП №42-0006849 от 14.06.2023 г., издадено от Директор на РД„АА“-С., определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.1, пр.1, б.„а“ от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, във вр. с Приложение 5, част 1, т.5.3.4 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП, е наложено адм. наказание – глоба от 1`50000 лв.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици, като излага подробни съображения в депозираната жалба.
В СЗ жалбоподателят не се явява лично, представлява се от законен представител, който поддържа депозираната жалба на всички основания, изложени в нея. Претендира разноски.
АНО Директора на РД„АА“-С. - редовно призован, не се явява и не изпраща представител в СЗ. В съпроводително писмо, с което е приложена адм. нак. преписка изразява становище, че издаденото НП е правилно, законосъобразно и постановено спрямо процесуалния и материалния закон. Прави възражение за прекомерност на претендирания адв. хонорар, претендира разноски.
РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не изпраща представител в НС и не ангажира становище по жалбата
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 15.05.2023 г. около 13:30 часа в г.Б., к.Р., в стопански двор, във вр. с доклад №11-563433/03.05.2023 г. била извършена проверка на КТП за ПТП №1760, стопанисван от „И.“ЕООД, притежаваща разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на ППС. В хода на проверката инспектор при РД„АА“- С. - св. К.М. и св. В.Д., извършили преглед на видеозапис, съгласно който установили, че на 29.04.2023 г. в КТП за ПТП г.Б., к.Р., стопански двор, техническият специалист К.С.М., в качеството му 1 на члена на комисия, е извършил периодичен преглед с протокол №31843250 на л. а. Б.. с рег. №*, категория М1, съгласно изискванията на част II-ра, раздел V от методиката по приложение на Приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, като в хода на извършения от него технически преглед не е извършил проверка в хлабините в окачването на проверявания автомобил.
При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в процесното НП, АНО и актосъставителят извършили еднороден подбор на материалноправната квалификация, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.44, ал.1, т.1, б.„а“, пр.1 от Наредба №Н-32/16.12.11 г. на МТИТС, във вр. с Приложение 5, част 1, т.5.3.4 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
На жалбоподателя бил съставен АУАН сер. №336605/15.05.2023 г. Актът бил предявен и връчен на същата дата 15.03.2023 г. лично на К.С.М., с ЕГН*, който го подписал без възражения и получил препис от него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е депозирано писмено възражение пред АНО. Въз основа на горепосочения АУАН и при идентично словесно описание на извършеното деяние спрямо акта, АНО е издал и обжалваното НП, с което на основание чл.178, ал.7, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба от 1500.00 лв.
Изложената до тук фактическа обстановка се установява от приложените по делото доказателствени материали: Оригинал на АУАН №336605/15.05.2023 г. с приложени копия от иззети доказателствени материали - 1 брои CD /- диск с данни за ПППТИ НА ППС с рег.
№* и доклад 11-56-3433/03.05.2023 г., копие от протокол 31843250, разпечатка от тест спирачки и димност; Оригинал на НП №42-0006850/14.06.2023 г. и приложено заверено копие от НП с име, подпис и дата от получател; Заверено копие от длъжностна характеристика на актосъставителя; Заверено копие на Заповед №РД-08-30/24.01.2020 г.;
Заверено копие на Заповед №7/16.01.2023 г. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите К.И.М. – актосъставител, на длъжност „инспектор“ в РД„АА“-С., и В.Й.Д. свидетел при съставянето на АУАН.
Относно показанията на свидетеля К.И.М., същият на 15.05.2023 г. е извършил проверка на горепосочения КТП за ПТП №1760 и е съставил АУАН №336605/15.05.2023 г. Съдът цени показанията на св. М. като подробни и логични, без вътрешни противоречия, съдържащи пряка доказателствена информация за осъществената проверка и за установените обстоятелства. Свидетелят е категоричен в показанията си относно обстоятелството, че техническият специалист К.М. не е извършил задължителната проверка в хлабините в окачването на проверявания от него автомобил. В допълнение, показанията на свидетеля В.Й.Д. също внасят пряка доказателствена информация, същият е присъствал както на проверката, така и при съставянето на горецитирания АУАН. Показанията на св. Д. допълват и непротиворечат на съобщеното от актосъставителя за посочените обстоятелства.
Горепосочените гласните доказателства намират опора и в наличните писмени доказателства и затова съдът прецени свидетелските показания за достоверни и обективни, и ги кредитира изцяло и въз основа на тях и приложените писмени доказателства по делото основа своите фактически изводи.
Писмените доказателства, надлежно приобщени по реда на чл.283 от НПК, допълнително спомагат за изясняване и уточняване на фактите по случая, същите са в синхрон с депозираните показания на свидетелите К.И.М. и В.Й.Д., поради което настоящата инстанция ги ползва при установяване на фактическите обстоятелства. Анализът на целия обем на събраната доказателствена съвкупност позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, което не налага подробното обсъждане на доказателствените източници при усл. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
Съдът като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при 2 условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във вр. със становищата на страните, достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
ВЖ е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – НП, подлежащ на законов съд. контрол.
Горното се извежда от обстоятелството, че процесното НП е връчено лично на жалбоподателя К.М. на дата 15.08.2023 г., а жалбата е депозирана 10 дни по-късно на 25.08.2023 г. в НАП. Жалбата е подадена при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗАНН) компетентния Рг.РС. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл.64, б.„б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл.59, ал.1 от ЗАНН) ефект. Жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява и процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По приложението на процесуалния закон и въведените от жалбоподателя възражения:
Обжалваното НП и съставения АУАН, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Безспорно установено е както в акта, така и в НП, че нарушението е извършено в място КТП за ПТП №1760, стопанисван от „И.“ЕООД, притежаваща разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на ППС, намираща се в г.Б., к.Р., стопански двор и в този смисъл съдът намира, че мястото е ясно, точно и коректно посочено. Датата на нарушението е също ясно индивидуализирана, а именно 29.04.2023 г.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно приложените по делото писмени доказателства. В процесния казус не е спорно между страните, че актосъставителят К.М. е заемал длъжността „Инспектор“ към РД„АА“-С. и като такъв съобразно приложената по делото на л.19 Длъжностна характеристика е имал правомощия да съставя актове за установяване на адм. нарушения. Лицето подписало НП – Ч.А.К., е заемала към момента на издаването му длъжността Директор на РД„АА“-С., чиято материална компетентност да издава НП се доказва от приетите по делото Заповед №РД-08-30/24.01.2020 г., както и Заповед №7/16.01.2023 г. (находящи се на л.24 и 26), удостоверяващи, че същия се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество. В този смисъл съдът, след извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че същите са съставени и издадени от компетентни за това органи.
Разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е съставен в присъствието на свидетел по установяване на нарушението и съставянето на акта, като препис от последния е връчен на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, за съставянето на АУАН и за издаването на НП, доколкото нарушението е извършено на 29.04.2023 г., АУАН е съставен на 15.05.2023 г., а НП е издадено на 14.06.2023 г.
АУАН е съставен при спазване на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН, а при неговото връчване е спазен чл.43 от ЗАНН.
Процесното НП също съдържа законовите реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, при служебната проверка не се установиха причини атакуваното НП да бъде отменено на процесуално основание, тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на процесуалните права на страните в производството.
3
По приложението на материалния закон и въведените от жалбоподателя възражения:
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.44, ал.1, т.1, пр.1, б.„а“ от Наредба №Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС във вр. с Приложение 5, част 1, т.5.3.4 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, изискващо визуална проверка при поставено над канал или върху подемник ПС. За целта на проверката е възможно да се използват и детектори за свободния ход на колелото, същите са препоръчителни за ПС с максимална маса над 3,5 t., а проверявания л. а. не е такъв.
Съдът като оцени конкретната специфика на нарушението, въведено с горепосочената нормативната рамка формира вътрешната увереност, че както в АУАН, така в издаденото НП е постигната максимално точна, ясна и достъпна фактическа детайлизация на нарушението със съотносимото изясняване на неговите правни параметри, което характеризира адм. нак. обвинение като процесуално годен фундамент на адм. процес. НП е издадено при обоснованост и правилно приложение на материалния закон. В чл.147, ал.5 от ЗДвП е посочено, че прегледът за проверка на техническата изправност обхваща комплектността и изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на ППС, които имат връзка с безопасността на движението, опазването на околната среда, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства, определени в Наредба №Н-32 и по конкретно в чл.31 от нея.
Според материалната разпоредба на чл.44, ал.1, т.1, б. „а“, пр.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, при извършване на периодични прегледи на ППС председателят на комисията трябва да следи за качественото и пълнобемно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не издава документ за техническа изправност, когато ППС не е представено на преглед. От събраните по делото писмени и гласни доказателства - показанията на свидетелите К.М. и В.Д. се установи, че на 29.04.2023 г. в пункт за периодични прегледи за проверка на техническа изправност на ППС, находящ се в г.Б., к.Р., в стопански двор, стопанисван от „И.“ЕООД, притежаваща разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на ППС, жалбоподателят К.С.М. в качеството му на член на комисията за технически прегледи и като техническо лице, извършил визуална проверка чрез външен оглед на л. а. марка и модел Б.. с рег. №*, от категория М1, без да е извършил задължителният оглед с проверка на това ППС (било влизайки в канал или чрез подвижно ТС под автомобила, или чрез подемно устройство, вдигащо във височина МПС) в частта на проверката отнасяща се до хлабините в окачването на автомобила, съгласно изискванията на Методиката по чл.31, ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС – част втора, раздел първи. В този смисъл съдът намира за неоснователно въведеното с жалбата възражение сочещо, че процесното НП е с неясно описание на нарушението.