Решение № 14940 от 25.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48354/2025
- Вид
- Решение № 14940
- Подписан
- 25.07.2026
- Състав
- ЯНА ЕМИЛОВА ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 61 и сл. · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 14940 гр. *****, 25.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110148354 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу срещу Е. В. И. и Н.
В. Д. за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата в общ размер от 2130,64 лв. в условията на разделна отговорност, както следва: срещу Е. В. И. исковете са предявени при квота 1/ 2, а именно за сумите в размер на 1065.32 лв., от които 869.68 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 1.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, и 181.01лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 19.09.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода 1.08.2023 г. - 30.04.2024 г. в размер на 12.05лв.главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и 2.56 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 19.09.2025 г. срещу Н. В. Д. исковете са предявени при квота 1/ 2, а именно за сумите в размер на 1065.32лв., от които 869.69лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, и 181.02лв. — мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 19.09.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода 1.08.2023 г. - 30.04.2024 г. в размер на 12.06 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и 2.57лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 19.09.2025г.
1
Твърди се, че сумите са дължими за доставка на топлинна енергия и за извършване на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот с адрес гр. *****, ж.к. „*******“, бл. 24, вх. В, ет . 2, ап. 49, аб. № ****** за посочените по-горе периоди, които ответниците дължат в качеството им на законни наследници на Ц. И. И., починала на 14.12.2024 г., която е била собственик на посочения имот в процесния период и като такава имала качеството клиент на топлинна енергия.
С отговора на исковата молба ответницата Н. В. Д. признава, че дължи на ищеца цялата дължима сума, включително за частта на ответника Е. И..
Твърди, че е сключила споразумение с ищеца за разсрочено плащане на задължението и че въз основа на постигнатото споразумение вече е заплатила сумата в размер от 350,31 евро.
Ответникът Е. И. не е подал отговор на исковата молба.
Със становище от 10.02.2026 г. ищецът признава, че е сключил споразумение с ответницата Д. и че тя е заплатила сумата от 350,31 евро за погасяване на задължението.
Третото лице подпомагаща страна е подало молба, с която не оспорва твърденията в исковата молба и сочи, че дяловото разпределение в имота е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.
В откритото съдебно заседание, проведено на 6.07.2026 г., двамата ответници се явяват лично. Н. Д. твърди, че е заплатила задълженията, с изключение на последната вноска по споразумението.
Ищецът, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, признава плащанията в размер от 1031,46 евро и твърди, че останала незаплатена само сумата в размер от 136,24 евро.
Съдът, като взе предвид твърденията и доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По тези искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот; 2) че ответниците имат качеството собственици и клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, респ. че са наследници на починалата Ц. И. И., която е била собственик на имота и клиент на топлинна енергия през процесния период; 3) че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност претендираната сума; 4) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза на претендираната сума.
По исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже: 1) съществуването на главен дълг 2) изпадането на длъжника в забава и 3) че 2 дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.
С оглед наведеното възражение в този смисъл, в тежест на ответниците е да установят плащане на претендираните от ищеца суми.
По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ответницата Н. В. Д. е наследник на Ц. И. И.; че между ищеца и ответницата Д. след завеждане на настоящото дело е сключено споразумение за разсрочено погасяване на претендираните по делото суми, въз основа на което ответницата Д. е заплатила на ищеца сумата от 350,31 евро.
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл.
153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Приложими към делото са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.” EАД на клиенти в град *****, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката. На съда е служебно известно, че същите са влезли в сила.
Не се оспорва, че сградата, в която се намира имотът с адрес гр. *****, ж.к. „*******“, бл. 24, вх. В, ет. 2, ап. 49, е присъединена към топлопреносната мрежа, като това се установява от договора от 16.09.2002 г., протокола от общото събрание от 5.09.2002 г., ведно със списък на етажните собственици, както и представените от третото лице подпомагаща страна писмени доказателства относно извършваното в процесиня период дялово разпределение по отношение на имота.
По делото е представен нотариален акт от 5.12.1981 г., от който се установява, че собственик на имота на адрес гр. *****, ж.к. „*******“, бл. 24, вх. В, ет. 2, ап. 49, е била Ц. И. И.. Същата е починала на 14.12.2024 г. – след процесния период, като нейни наследници по закон са ответниците Н. В. Д. и Е. В. И.. Същите отговарят за задълженията на наследодателя Ц. И. И., която е била клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на посочения по-горе имот за процесния период.
По делото не се оспорва количеството топлинна енергия, което е било 3 доставено до имота, нито нейната стойност. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства – общи фактури, индивидуални справки за отопление и топла вода, 2 бр. главен отчет/проверка.
Въз основа на тези доказателства, съдът приема, че ищецът е установил размера на вземането си за топлинна енергия, като то отговаря на претендираната сума в размер от общо 1739,37 лв.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45 – дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от кредитора или от публикуване на общата фактура на интернет - страницата на дружеството.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45 – дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон.
Ето защо за главните вземания за периода от 1.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в полза на ищеца съществува вземане за мораторна лихва, която следва да се начислява за периода от 15.09.2023 г. до 19.09.2025 г. Размерът на мораторната лихва върху дължимата главница, при съобразяване датата на издаване на общите фактури, съответно моментът на изпадане в забава по вземанията за всяка от тях, е 362,03 лв., изчислена по реда на чл. 162 ГПК, като в тази връзка съдът съобразява и направеното от ответницата Д. извънсъдебно признание на задълженията.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача - „Т. С.“ ЕАД стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за 4 дялово разпределение.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
Разпечатката съдържа 38 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c1c9492-269e-4aec-bd6f-0c8e612e8454