Определение № 245 от 15.04.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Перник, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500210 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ал.3 във връзка с чл. 274 и следващите от ГПК.

Обжалва се пред Окръжен съд гр. Перник определение рег. № 740/26.02.2025г., постановено от РС Перник по негово гражданско дело № 7111 по опис за 2024г. С това определение, районния съд в същия град е отказал да измени свое решение рег. № 134/17.02.2025г. по делото в частта му касателно разноските.

Недоволно от това това определение е дружеството – ответник „Топлофикация Перник” АД , ЕИК 113012360, което поддържа доводи за неправилност – съдът неправилно приложил нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, тъй като жалбоподателя , като ответник по делото , не бил дал повод за завеждането му .

Въззиваемия оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 275 от ГПК , от надлежни страни и при внесена държавна такса. Тя подлежи на разглеждане по същество.

ОС Перник съобрази следното:

Установява се от данните по делото , че ищеца С. Б. Т., ЕГН **********, с адрес:

***, е предявила срещу „Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, иск по чл. 439 от ГПК да се приеме за установено , че не дължи сумата 3398,34 лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г., за която е издаден 1 изпълнителен лист от 10.03.2014 г. по ч.гр.д. № 7724/ 2013 г., по описа на Районен съд - Перник. Ответното дружество е признало иска и той е уважен с решение при признанието му; по разноските районния съд е приел, че ответното дружество е е дало повод за завеждането на иска и ги е присъдило в негова тежест. По искане на ответника, съдът се е произнесъл и с обжалваното определение, с което е отказал да измери решението в частта му за разноските .

При тези факти , трябва да се каже следното:

При налично изпълнително производство, единствения начин на ищците да релевират довод за изтекла погасителна давност като новонастъпил правопогасяващ факт е предявяването на иска по чл. 439 от ГПК , и затова при уважаване на такъв иск винаги се смята , че ответника е дал повод за завеждането му . В това отношение , практиката на ВКС е константна –определение №694/25.09.2023г.по ч.т.д. № 1325 по описа за 2023г. и цитираните там: определение № 709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/2012г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 71 от 21.01.2014г. по ч.т.д. № 17/2014г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и определение № 242 от 31.05.2018г. по ч.гр.д.

2062/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО.

Не се спори , а и е признато от ответното дружество като част от фактите по иска , че последното изпълнително действие по изпълнителното дело № 1073 по опис на ЧСИ Б. за 2014г. е извършено през септември 2017г. / наложен в по –ранен момент , но дотогава изпълняван запор на трудово възнаграждение/ и от този момент насетне изпълнителни действия не са извършвани, след което делото е било прекратено по силата на закона в чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. От тази дата до датата на подаването на исковата молба липсва каквото и да било обективно поведение на ответното дружество , което да дава индикация, че то не е дало повод за завеждането на иска – липсва напр. фактическо предаване на листа в владение на длъжника. Изпълнителния лист има двояк характер - от една страна, той обективира правото на кредитора на принудително изпълнение, а от друга - инкорпорира безспорния факт на съществуването на вземането и затова съставлява дългов документ по смисъла на чл.

109 от Закона за задълженията и договорите; ако той се намира у длъжника , задължението се счита да е погасено. Липсата на извънсъдебно позоваване на изтекла в полза на жалбоподателите погасителна давност също не може да се приравни на липса на повод за завеждане на иска, като преценката за такъв повод е плоскостта на действията на ответника , не на поведението на ищците .

Затова и не може да се приеме , че ответното дружество не е дало повод за завеждането на иска , хипотеза по чл. 78 ал. 2 от ГПК не е осъществена и разноските по делото следва да бъдат разпределени по общия ред , както е направил и районния съд в случая .

Предвид казаното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено 2

.

Воден от изложеното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК , ОС Перник ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 740/26.02.2025г., постановено от РС Перник по негово гражданско дело № 7111 по опис за 2024г.

Определението е окончателно, то не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3