Решение № 3008 от 05.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3008 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100509005 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 8419 от 12.05.2025 г., постановено по гр. д. № 35208/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 39-и състав, е признато за установено по предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Г. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че В. Г. Г. дължи на „Топлофикация София“ Е А Д следните суми: сумата от 1892.92 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ж. к. ****, аб. № 239332, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 220.63 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сумата от 13.59 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 33569/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, като искът е отхвърле за сумата от 2.45 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г.

С решението е признато за установено по предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Г. Г. реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. Г. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1892.92 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. ****, аб. № 239332, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 220.63 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сумата от 13.59 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 33569/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2.45 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за 1 дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г.

Със същото решение е признато за установено по предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. Г. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. Г. Г. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 1892.92 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ж. к. ****, аб. № 239332, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 220.63 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сумата от 13.59 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 33569/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2.45 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г.

С решението В. Г. Г. и И. Г. Г. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 405.07 лв. разноски в исковото и заповедното производство.

С решението „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адвокат И. Г. Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 0.46 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на В. Г. Г. пред СРС.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените от ищеца искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е депозирана въззивна жалба от ответниците В. Г. Г., А. Г. Г. и И. Г. Г., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивниците, позовавайки се на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия на топлофикационното дружество, сочи, че изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общите фактури за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане, поради което при липса на възможност да се приложи уговореното и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Молят съда да отмени решението е обжалваната част и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК са депозирани писмени отговори от „Топлофикация София“ ЕАД, в които е изложено становище за тяхната неоснователност.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ответниците по делото, чрез адв. И. Д., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Третото лице помагач на страната на ищеца в законоустановения срок не взема становище по въззивната жалба на ответника.

Решението, в частта, с която са уважени предявените искове за главница за топлинна енергия, както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

2

Единственото оплакване във въззивната жалба, която очертава и предметния обхват на въззивната проверка, е свързано с акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва върху главницата за потребена топлинна енергия. Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно задължение и забава в погасяването на същото. В конкретния случай с определението по чл. 140 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че ищецът за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 239332 на стойност 5678,89 лева, върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер 661,89 лв. за енергия за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., че стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 40,79 лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 7,37 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г.

За периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. са приложими общите условия на "Топлофикация София" ЕАД от 2016 г., публикувани през м. 07.2016 г. и влезли в сила през м. 08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на "Топлофикация София" ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период. За изравнителните сметки по чл. 32 ал. 3 от ОУ /2016 г./ е необходимо отчитане и на ИРРО, както и издаване на обща фактура за отчетен период, а след изтичане на 45-дневния срок се начисляват лихви за забава. Покъсното издаване на общата фактура не уврежда правата на потребителите, тъй като едва след изтичане на 45- дневен срок от фактурата започват да се начисляват - както и в процесния случай - лихви за забава. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана.

Ето защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на главницата по общата фактура № 01065521250 от 31.07.2019г. и обща фактура № 1005553835 от 31.07.2020 г., като общият размер на дължимата лихва върху главницата за доставена топлинна енергия възлиза на 220,63 лева за всеки от въззивниците.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд не дължи проверка на правилността извън наведените оплаквания. Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част, а въззивната жалба – да бъде оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемото дружество сумата от 51,13 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно предявените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр.

3 чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8419 от 12.05.2025 г., постановено по гр. д. № 35208/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 39-и състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК В. Г. Г., ЕГН **********, А.

Г. Г., ЕГН ********** и И. Г. Г., ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 51,13 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Техем Сървивис“ ЕООД.

Решението е окончателно.