Определение № 238 от 17.04.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 287/2024
- Вид
- Определение № 238
- Подписан
- 17.04.2024
- В сила
- 17.04.2024
- Състав
- Величка Борилова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.613а, ал.1 · Търговски закон
- чл.613а, ал.3 · Търговски закон
- чл.621 · Търговски закон
- чл.688, ал.1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 238 гр. София, 16.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно търговско дело № 20241001000287 по описа за 2024 година да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.613а, ал.3 ТЗ и е образувано по частна жалба на Националната агенция за приходи /НАП/, чрез процесуалния й представител С. Х. Директор на дирекция „Държавни вземания“, надлежно упълномощен насочена против Определение № 934/07.03.2024 г., постановено по т.д. № 1079/2023 г. по описа на СГС, ТО, с което молбата на частния жалбоподател за предявяване нА вземания от НАП с вх.№ 18025/15.02.2024 г., в частта относно вземанията за лихви в размер на 4,75 лв. по т.1, лихви в размер на 24,30 лв. по т.2 от молбата и вземанията на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в размер на 114 667,04 лв., по т.3 от молбата, е върната.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Твърди се след дадени указания на съда по несъС.телността частият жалбоподател да е представил допълнителна молба, в която е отстранил указаните му от съда нередовности на първоначално подадената от него такава за предявяване на вземания в производството по несъС.телност на „Евро Алианс Инженеринг“ЕАД /н/. Поддържа се, че разпореждането, с което са дадени указания на страната за отстраняване на нередовности, не съдържа такива за разграничаването на вземанията на възнаграждения и вземанията за обезщетения и в този смисъл било неправилно молбата ад се връща за неизпълнение на недадени указания на страната.
Отделно от това се поддържа, че по арг. от чл.621 ТЗ, във вр. с чл.179 ГПК съдът бил обвързан от доказателствената сила на официалния удостоверителен документ, каквото било разпореждането на Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите /ФГВРС/ за определяне на видовете обезщетения. В случая с част от разпорежданията, приложени към молбата за предявяване на вземания, е определен само един вид обещетение, поради което и дадените указания на първоинстанционния съд били неотносими към връщането на молбата за предявяване.
Що се касае до вземанията за лихви, указанията в разпореждането на съда били дадени като продължение на тези относно вземанията на ФГВРС за уточняване на началния момент на лихвите върху вземанията на фонда, поради което и частния жалбоподател счел, че уточнението, да се считат начислени от датата на предявяване на молбата е достатъчно никъде в разпореждането не било посочено, че се касае за уточняване на лихви върху други 1 вземания, предявени с цитираната молба за предявяване.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания са иска от наС.щата инстанция отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на съда по несъС.телността за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените с посочената молба вземания.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател, данните по първоинстанционното дело и след като извърши служебна справка по партидата на „Евро Алианс Инженеринг“ЕАД /н/, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, подлежащ на последващ съдебен контрол от наС.щия съд – процесното определение на съда по несъС.телността за връщане на молба за предявяване на вземания по реда на чл.688, ал.1 ТЗ не е сред актовете по чл.613а, ал.1 ТЗ, но има преграждащ характер и подлежи на обжалване по реда на ГПК пред наС.щия съд /Определение № 119 от 24.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 224/2022 г., I т. о., ТК/.
Разгледани по същество оплакванията за неправилност на обжалваното определение наС.щата инстанция приема за основателни, по следните съображения:
Не се оспорва от частния жалбоподател и се установява безсъмнено от данните по първоинстанционното дело, че след предявяването на молбата с вх.№ 18025/15.02.2024 г. с Разпореждане № 1513/19.02.2024 г. съдът по несъС.телността по т.д. № 1079/2023 г. по описа на СГС, ТО, е указал на молителя НАП да посочи с писмена молба и без да препраща към декларации, справки, разпореждания и др.писмени доказателства, с които/въз основа на които същите са установени, чии вземания касаят предявените такива от ФГВРС, като се посочи кога, на кои работници и служители и какви по вид, размер, основание и период вземания са изплатени от Фонда, както и да посочи началната дата на забава по отношение предявените вземания за лихви.
В изпълнение на тези указания в указания едноседмичен срок молителят НАП е представил нова молба с вх.№ 25789/05.03.2024 г., в която в табличен вид е посочил актовете на Фонда /разпореждания/, лицата, в полза на които с всеки отделен акт е изплатено гарантирано вземане, общия размер на изплатеното вземане с посочване на периода на дължимост, дължимия данък върху доходите на физическите лица.
Пояснил е по отношение на лихвите, че вземанията за лихви върху описаните в табличен вид вземания са претендирани, считано от датата на молбата да предявяване.
С обжалваното определение съдът по несъС.телността е приел, че дадените от него указания са изпълнени частично, като вкл. с поправената молба не е посочено изрично как са формирани различните вземания на отделните работници по трудово правоотношение с длъжника, както и вземанията за лихви относно конкретните изплатени в срок задължения за данъци. Изложил е представените писмени доказателства да не освобождават кредитора от задължението да посочи фактите, от които са възникнали вземанията му, както и че няма основание на кредитора да се дават безкрайни и еднотипни указания за отстраняване на констатирани нередовности на молбата.
Въззивната инстанция в решаващият състав приема, че съдът по несъС.телността е упражнил точно и при спазване на установените съдопроизводствени правила процесуалното си задължение да провери редовността на молбата за предявяване на вземания по реда на чл.688, ал.1 ТЗ, като е дал ясни и разбираеми указания на частния жалбоподател за отстраняване нередовностите на последната до степен предявените вземания да могат да се индивидуализират по вид, основание, размер и период.
Приема също, че с поправената молба от 05.03.2024 г. кредиторът НАП е отстранил по-голямата част от нередовностите на молбата си, като единствено частично неконкретизирани като основание и размер са останали вземанията на всеки един от работниците за трудово възнаграждение и други обезщетения, посочени в таблицата в общ размер – без да е уточнено какъв е размерът за изплатени трудови възнаграждения и какъв за другите видове обезщетения, както и частично вземанията за лихви.
2
Ето защо съобразявайки характера на производството и обС.телството, че предмет на молбата по чл.688, ал.1 ТЗ са публични вземания, ползващи се с призната от закона привилегия при удовлетворяването, част от които представляват вземания на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, изплатени от НОИ по реда на ЗГВРСНР счита, че на кредитора Държавата, чрез НАП, е следвало да се даде повторна и последна възможност от съда по несъС.телността да отстрани нередовностите на молбата си, преди да настъпят неблагоприятните последици по чл.129, ал.3 ГПК.
Като изцяло споделя разбирането, че на кредитора не следва да се дата безкрайни и еднотипни указания за отстраняване на нередовнотите на молбата за предявяване на вземания въззивната инстанция намира в случая даването на повторни указания за наложително поради обС.телството, че част от първоначалните такива са били отстранени с поправената молба – вземанията са конкретизирани по вид, основание, размер и период по всяко едно от отделните разпореждания, касаещи отделните работници на несъС.телния длъжник. С оглед спецификата на предявените вземания и необходимостта от разграничаването на тези за неплатени трудови възнаграждения от останалите вземания, дължими като други обезщетения по КТ, на кредитора е следвало да се укаже, че е необходимо за целите на производството по несъС.телност същите да се отграничат изрично по основание /отделно дължимите за трудово възнаграждение и отделно за другите видове обезщетения по КТ/ и размер.
Горният извод следва и от обС.телството, че всяко вземане се характеризира с юридическите факти, които го пораждат /основание/ и със своя размер, а вземанията с периодичен характер - и с периода, за който се дължат.
В този смисъл и съдът по несъС.телността е дължал даването не изрични указания за посочване от кредитора на индивидуализиращите белези на всяко едно от вземанията – т.е. на юридическите факти, които го пораждат – вземане за трудово възнаграждение, вземане за друг вид обезщетение, вземане за лихва – върху кое от тях и т.н., независимо, че вземането на Държавата, заместила работодателя при изплащането на тези дължими платежи, е глобално.
Такива изрични указания съдът по несъС.телността не е дал, поради което и страната не следва да понася неблагоприятните последици от санкцията на чл.129, ал.3 ГПК .
Ето защо и определението му за връщане на молбата по чл.688, ал.1 ТЗ, като неправилно, следва да се отмени, а делото да му се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване на обС.телствената част на наС.щето определение.
По изложените съображения и на посочените основания, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 934/07.03.2024 г., постановено по т.д. № 1079/2023 г. по описа на СГС, ТО.
Връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване на обС.телствената част на наС.щето определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4