Решение № 23 от 18.01.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. С.З., 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20215500901312 по описа за 2021 година

ЗЗД.

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от Ищецът сочи в исковата молба, че на 21.03.2019 г. в 6:35 по път ПП-І-6 на км. 308+300 в землището на гр. К., обл. С.З., съпругата му Ф.С.Р., с ЕГН:

********** управлявала лек автомобил „Опел“, модел „Корса“, с peг. № ***, като при включване в горепосочения участък бива ударена в задната част от управляваното от водача Т.З.А., с ЕГН: ********** МПС марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с peг. № ***, вследствие на което двете МПС - та излизат извън пътя вдясно по посоката си на движение, като МПС - то с peг.

№ *** се блъска в стоманена предпазната ограда и се преобръща, а МПС - то с peг. № *** се удря в бетонна колона.

Посочва, че вследствие на настъпилото ПТП от 21.03.2019 г., съпругата му Ф.Р. с ЕГН: ********** получава контузия на мозъка в дясна голямомозъчна хемисфера и лява слепоочна област; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; контузия на белите дробове; оток на мозъка и белите дробове; кръвонасядане по дясна теменно тилна област; кръвонасядане по клепачите на лявото око; охлузвания и кръвонасядания по лицето в ляво, лява слепоочна област и челото; кръвонасядания по брадичката вдясно, които травми се оказват несъвместими с живота. Сочи, че от заключението на вещото лице - съдебен лекар д-р Т.П.

1 се установява, че именно тежката мозъчна травма, съчетана с травмата на белите дробове са довели до настъпването на смъртта й.

Твърди се, че причината за настъпването на горепосочените обстоятелства от 21.03.2019 г. е ударът от страна на лекия автомобил с марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с peг. № ***, притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното застрахователно дружество - ЗАД "А.Б." АД, с ЕИК: *** с номер на полицата № BG01118002365524. Същото е било управлявано от Т.З.А., с ЕГН:

**********, който по непредпазливост причинява смъртта на Ф.С.Р.. с ЕГН:

**********.

С оглед на горното е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 6494 от 21.03.2019 г., изд. от дежурен ПТП при РУ гр. К. и е образувано досъдебно производство с № 284 ЗМ 462/2019 г. по описа на РУ- К./пр. № 2020/2019 г. по описа на ОП - С.З. за престъпление по смисъла на чл. 343, ал.1 б. в. във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в което са изготвени автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи от инж. Иван Чакъров - съдебен експерт към Окръжен съд - С.З., както и е съставен и протокол за извършена експертиза № 20/ТКХ-26 от И.П. - вещо лице, специалист в областта на химията в ЦЕКИ към НИК-МВР. Посочено е, че в досъдебното производство са разкрити и доказани по безспорен и несъмнен начин представените факти и обстоятелства в настоящата искова молба и преди всичко виновното поведение на водача управлявал застрахования към ответното дружество лек автомобил. Посочено е, че това е така, защото той не преминава в свободната за движение лява лента /пътят е еднопосочен с по две ленти за движение/, както е направил водачът на движещия се пред него товарен автомобил. Ищецът сочи, че водачът А. въпреки, че е видял, че автомобилът управляван от съпругата му навлиза в дясната активна лента, не е предприел маневра да премине в свободната лява лента, не е реагирал чрез спирачния механизъм и не е променил траекторията си на движение и по този начин удря автомобила й. Според ищеца, с тези си действия, той е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗДвП и е създал опасност за живота и здравето на другите участници в движението. Нарушил е и разпоредбата на чл. 20. ал.

1 от ЗДвП - като не е контролирал непрекъснато автомобила, който е управлявал. Посочва, че е нарушена и нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта на движение с интензивността на движение и 2 не спира пред възникналото препятствие, като не намаля скоростта или спира, за да пропусне автомобила управляван от съпругата на ищеца, което също бива нарушение. Наред с това посочва, че е нарушен и чл. 47 от ЗДвП, съгласно който при наближаване на кръстовище, въпреки че се е движил по път с предимство не се е движил с такава скорост, че при необходимост да спре или да пропусне другите участници в движението и с оглед на това не е предприел маневра за заобикаляне, въпреки че лявата лента е била свободна за движение и не се е съобразил с положението на автомобила управляван от Ф.Р..

Твърди се, че всички тези описани нарушения са в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП и причинената смърт на Ф.Р..

Изложено е, че в случай, че водачът А. не е извършил горепосочените нарушения, то автомобилът й щял да продължи движението по пътя си и нямало да настъпи сблъсък между тях.

Ищецът сочи, че след смъртта на съпругата му Ф.Р., с ЕГН: **********, неговият живот се променил изцяло в негативна посока, тъй като помежду им съществувала особено силна и специална емоционална връзка. Заявява, че още от момента на тяхното запознанство помежду им се зародили чувства, който се засилвали с времето. В лицето на Ф.Р., ищецът открил своята сродна душа и много бързо заживели заедно на съпружески начела, като на 26.12.2008г. сключили никях (мюсюлмански ритуал за венчавка). Посочва, че с много обич и разбирателство създали сплотено и задружно семейство, което през 2010г. се увеличило с раждането на сина им Садин Б.ов Г., с ЕГН:

**********. Твърди, че от 12г. имат връзка, която се основава на обич, доверие, привързаност и взаимна подкрепа, като причина за преустановяването на тази връзка е внезапната и неочаквана смърт на съпругата му.

Ищецът посочва, че смъртта на съпругата му - Ф.Р., с ЕГН: ********** му е причинила изключителни емоционални страдания, тя прекъснала завинаги и необратимо изградената трайна, дълбока и стабилна емоционална връзка. Сочи, че това е изключително болезнено за него изживяване и довело до дълбока отрицателна промяна в живота му. Ищецът твърди, че постепенно се затворил в себе си, липсвало му желание за общуване с околните и се влошило и физическото и психическото му здраве. Със съпругата му 3 споделяли всички радости и несгоди в живота, заедно решавали семейните въпроси, заедно полагали грижи за отглеждането и възпитанието на детето им. Сочи, че са имали общи планове за бъдещето - правили опити за второ дете и планували да сключат граждански брак. Не допускали, че нещо може да ги раздели. Твърди, че и до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба предизвиква силни емоционални изживявания. Посочва, че скръбта, дълбоката депресия и чувството за безизходица владеят физически и психически ежедневието му. Заявява, че тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Сочи, че моралните му страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще го съпътстват през целия му живот.

Загубата на съпругата му Ф.Р. засегнала необратимо личността му, тъй като тя е била внезапна и ненавременна. Заявява, че съпругата му е била млада, здрава и в разцвета на силите си, добър и сърдечен човек, отдадена, грижовна, всеотдайна и отговорна съпруга и майка, която сплотявала семейството и била негов двигател и опора. Твърди, че след смъртта на Ф.Р. е претърпял емоционален срив, не само от загубата на любимата жена и пропадането на съвместните им планове за бъдещето, а и от голямата отговорност да се грижи сам за детето им, което все още не е самостоятелно и да отдели специално внимание на психическото му здраве, поради трагичното събитие в живота им. Посочва, че внезапната и ненавременна смърт на съпругата му, го поставила в положение да бъде единствен родител на подрастващото им дете, което е лишено от майчина обич, грижа и подкрепа.

Сочи, че неможе да си представи как ще продължи живота му занапред и как ще отглежда детето си без присъствието на любимият му човек и партньор.

Заявява, че всичко това му повлияло изключително негативно, като все още не може да контролира своите емоции и при спомена за нея изпада в шок и изживява огромна болка и страдание от загубата й, тъй като е лишен завинаги от обичта и моралната подкрепа на любимата жена. Твърди, че вследствие на това здравословното му състояние се влошило и често му се налага да посещава различни лекари и да приема множество медикаменти (антидепресанти). Заявява, че постоянно сънува кошмари и се връща към минали моменти, в които са били заедно и в него има едно постоянно усещане за напрегнатост, безпокойство, ранимост, изострена чувствителност, отчаяние и безпомощност. Затворил се в себе си и изпитва силен посттравматичен 4 стрес и тревожност, чувства се самотен и лишен от подкрепа във всичко.

Сочи, че дните до края на живота му ще бъдат белязани от самота, безнадеждна скръб и безперспективност.

Изложено е, че законодателят в чл. 432, ал. 1 от КЗ регламентира възможността на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след като отправи извънсъдебно към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отбелязва, че целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.

Излага доводи, че съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени имуществени и неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпените от увреденото лице.

Ищецът сочи, че на основание чл.432, ал. 1 от КЗ на 06.11.2019 г. е подал писмена молба претенция до ответника ЗАД "А.Б." АД, с ЕИК: *** за изплащане на дължимото му обезщетение, съгласно нормата на § 96, ал. 1 от КЗ, представляващи причинените му неимуществени вреди (болки и страдания), но на 03.12.2019 г. е получил писмо с изх. номер 310-0112143/03.12.19 г., в което му е съобщено, че е необходимо да им представи още необходими документи, чрез които да установят по основание и размер така дължимото му обезщетение. На 09.12.2020г. ищецът изпратил до ответника така исканите му документи, но въпреки това същият не се произнесъл по към така входираната молба - претенция.

Посочва, че е останал недоволен от горепосоченото нежелание за произнасяне и на 22.01.2021г. подал писмено възражение (жалба) по реда на 5 чл. 108. ал. 6 от Кодекса Застраховането, в което заявил, че е предоставил всички необходими документи, с които разполага и които са им необходими за изясняването на твърдяните от него факти и обстоятелства. Заявява, че за съжаление ответникът отново не се е произнесъл и оставил възражението (жалбата) му без уважение.

Изложено е, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че в случая от значение е обстоятелството, че пострадалата е имала отношения на близост със съпруга си. Полагала е грижи за него. Ищецът е разчитал на нейната морална опора и подкрепа. Изключително тежко понася загубата на съпругата си и все още не може да я превъзмогне. Пострадалата е била едва на 30 г. към датата на ПТП. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с установените застрахователни лимити, както и с икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., ищецът моли съгласно нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите да му се присъди обезщетение по справедливост, което да е в размер на сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи претърпените от него неимуществени вреди във връзка с настъпилата при процесното ПТП смърт на съпругата му.