Определение № 24049 от 27.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24049 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510803 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.279 вр.чл.274 ал.1 т.2 вр.чл.413 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД, срещу Разпореждане № 115601/22.07.2025 г. постановено в закрито съдебно заседание по ч.гр.дело № 36314/2025 г. по описа на СРС, 64 с-в, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 214174/18.06.2025 г., подадено от „А1 България“ ЕАД срещу “Стемесо“ ЕООД, ЕИК 205454235, В ЧАСТТА относно вземане в размер на 577,20 лева неустойка при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги и за вземане в размер на 22,13 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена главница за периода 30.01.2025г. - 17.06.2025г.

В частната жалба се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че клаузите по договора определящи дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната – търговец, са нищожни, тъй като противоречат на добрите нрави.

Излага подробни правни и фактически доводи, за това че клаузите за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абонататърговец, са договорени с последния, същите имат обезпечителен, обезщетителен и санкционен характер и съответстват на срочния характер на 1 договора и отстъпката в ценообразуването на посочената услуга.

В тази връзка частният жалбоподател, чрез своя процесуален представител моли съда да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за посочената в заявлението сума за неустойка и мораторна лихва.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното Разпореждане е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК подадено от „А1 България“ ЕАД срещу “Стемесо“ ЕООД В ЧАСТТА относно вземане в размер на 577,20 лева - неустойка при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги и за вземане в размер на 22,13 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 30.01.2025г. - 17.06.2025г.

За обосноваване на този извод заповедният съд е посочил, че относно претендираните суми са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т.2 от ГПКискането е в противоречие с добрите нрави, което според съда е основание за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по отношение на тези суми.

Настоящият състав счита, че обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно поради следните съображения:

На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие с добрите нрави.

Разпоредбите на чл.411 ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, основавайки се на вторичното общностно право и практиката на СЕС, задължават заповедния съд служебно да извърши проверка дали искането по чл.410 от ГПК не 2 противоречи на закона и на добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Целта на заповедното производство е да се установи по облекчен процесуален ред дали претендираното от заявителя парично притезание се оспорва от длъжника. Законодателят е предвидил в цитираните разпоредби по отрицателен начин хипотезите, в които съществува противоречие със закона или е налице неравноправна клауза, които изключват безспорния характер на претендираното парично притезание и налагат провеждането на исково производство, което гарантира проявлението на принципите на състезателност и равнопоставеност между страните.

Ето защо заповедният съд е длъжен, дори без възражение от страна на длъжника, да се занимае с въпроса дали вземанията не произтичат от нищожна клауза, поради противоречието с императивни правни норми и добрите нрави или поради вероятност за нейната неравноправност и ако такава клауза бъде констатирана, да отхвърли заявлението, в какъвто смисъл е съдебната практика, като възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват изцяло неоснователни.

В случая в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендират вземания за главница за потребени мобилни услуги, вземания за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, както и вземания за мораторна лихва върху неустойката.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено частично - за вземането за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и за вземането за мораторна лихва върху същата.

Заявителят обжалва разпореждането за отхвърляне - за вземането за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и за вземането за мораторна лихва върху същата.

Съгласно уточнението, извършено от заявителя, неустойката за предсрочно прекратяване на договора се претендира за предсрочно прекратяване на договора, в случая поради пренос на услуги към друг мобилен оператор преди края на договорения срок по договора за използване на електронни съобщителни услуги, като същата е в размер на всички абонаментни такси до изтичане на срока на договора.

Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на 3 принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението.

Неустойката е винаги форма на договорна отговорност. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в частност да уговарят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

С оглед посочените критерии и въззивният съд счита, че процесната договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуги абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече развален договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил ако договорът не беше развален, но без да се престира от негова страна, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл - решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта им нищожна. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3.

Съдът следи служебно за нищожност на уговорката, предвиждаща заплащането на неустойка, като валидността и се преценява към момента на 4 сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.

Във връзка с изложеното съдът счита, че клаузата за неустойка, дължима при прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, е нищожна, тъй като същата противоречи на добрите нрави, поради което правилно заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, касаеща претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора и мораторна лихва върху същата.

При така изложените съображения въззивният съд намира, че законосъобразно заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за претендираните вземания за неустойки за предсрочно прекратяване на договора поради пренос на услуги към друг мобилен оператор преди края на договорения срок, както и за мораторна лихва върху тях. В този смисъл разпореждането е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 115601/22.07.2025 г. постановено в закрито съдебно заседание по ч.гр.дело № 36314/2025 г. по описа на СРС, 64 св, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.

№ 214174/18.06.2025 г., подадено от „А1 България“ ЕАД срещу “Стемесо“ ЕООД, ЕИК 205454235, В ЧАСТТА относно вземане в размер на 577,20 лева неустойка при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги и за вземане в размер на 22,13 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена главница за периода 30.01.2025г. - 17.06.2025г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6