Решение № 90 от 04.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900085 по описа за 2024 година

С исковата молба вх. № 3057/28.03.2024 год. по описа на СОС, подадена от Юлияна М. Й. от гр. С., ул. „Дунав“ № 10, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. А. М. от САК, са предявени срещу ЗД "Б.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ –

1. за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева, предявен като частичен иск при пълен размер на претенцията от 250 000 лева, за причинени на ищцата неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени й телесни увреждания – политравма; травматичен шок; гръдна травма, изразяваща се в счупване на шест ребра вдясно – 2-ро до 7-мо, контузия на белия дроб вдясно, излив на кръв в дясната гръдна половина, счупване на 5-то ребро вляво; коремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на слезката, излив на около 500 милилитра кръв в коремната кухина, десерозация на дуонденума; контузия на раменния пояс и мишницата; охлузвания по шията и охлузвания и кръвонасядания по горни и долни крайници, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 04.08.2023 год. около 13.50 часа на път 2-16, км. 62+230, в землището на с. Р., Софийска област, по вина на Ц. Д. Й. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № СО 7827 АР, със застрахователна полица № BG/02/123001237702 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 07.05.2023 год. до 06.05.2024 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.12.2023 год. до окончателното й заплащане и

2. за заплащане на обезщетение в размер на 796.94 лева за причинени й имуществени 1 вреди – направени от ищцата разходи за закупен албумин във връзка с лечението на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.12.2023 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Увеличение на размера на предявения като частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – от предявения с и.м. като частичен размер от 26 000 лева, при пълен размер на претенцията от 250 000 лева, на 150 000 лева, при пълен размер на претенцията от 250 000 лева, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК с определение в о.с.з. на 06.06.2025 год.

С исковата молба се твърди, че на 04.08.2023 год. ищцата пътувала в лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № СО 7827 АР, управляван от Ц. Д. Й. с ЕГН **********, когато около 13.50 часа на път 2-16, км. 62+230, в землището на с. Р., Софийска област водачът навлязъл в лентата за насрещно движение, където по същото време се движел и товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с английски рег. № KU07GBL, управляван от Н.С.Н. с ЕГН **********. Твърди се, че за да избегне опасността, водачът на товарния автомобил предприел маневра завой наляво, а по същите причини и по същото време водачът на лекия автомобил предприел маневра завой надясно, при което настъпил удар между двата автомобила. Местопроизшествието било посетено от компетентните органи и било образувано ДП № 131/04.08.2023 год. по описа на РУ – Своге.

В хода на разследването било установено, че вина за настъпване на произшествието има водачът на л.а. „Опел“ Ц. Д. Й., който навлязъл в лентата за насрещно движение, където по това време се намирал товарният автомобил „Мерцедес“. Сочи се, че досъдебното производство било прекратено на осн. чл.343, ал.2 във вр. с чл.348б от НК с постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.11.2023 год.

Твърди се, че вследствие на гореописаното ПТП ищцата получила значителни телесни увреждания, описани по-горе. След инцидента по спешност била откарана и приета в клиниката по коремна хирургия при ВМА – МБАЛ София в състояние на травматичен шок и със много силни болки в гръдната област и в областта на лявото рамо. Установило се наличието на множество фрактури в областта на гръдния кош, наличието на излив в белия дроб, разкъсване на слезката и наличие на голям кръвоизлив в коремната кухина.

Пристъпило се по спешност към оперативно отстраняване на слезката и евакуиране на събралата се кръв, като при извършване на оперативната интервенция се установило наличието и на десоризация на дуоденума и на ретроперитониален хематом. След оперативните интервенции Ю. Й. била оставена в ОАИЛ за наблюдение и възстановяване.

По време на операциите и след това тя била интубирана и поставена на командно дишане.

Първите дни след операцията била и в медикаментозна кома и няма никакъв спомен за престоя й в лечебното заведение. На 07.08.2023 год. била събудена от комата и била екстубирана. Изпитвала изключително силни болки в цялото тяло, не осъзнавала напълно случващото се и била много уплашена. В интензивното отделение била до 16.08.2023 год., 2 когато била прехвърлена в клиниката по гръдна хирургия при ВМА – МБАЛ София, където й била извършена операция на гръдния кош за лечение на травматичния хемопневмоторакс.

Евакуирана била 450 мл стара кръв, като се установило и срастване на белия дроб с коремната стена. Срастванията били отстранени и операцията приключила успешно. Ищцата била изписана от лечебното заведение на 22.08.2023 год., като възстановяването й продължило в домашни условия.

Твърди се, че вследствие на произшествието и получените при него травматични увреждания Ю. Й. е претърпяла и продължава да търпи значителни по размер неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и неразположения. След инцидента състоянието й било критично, като живота й бил в опасност. Всяко едно от получените от нея телесни увреждания било животозастрашаващо. Тя престояла в болницата общо 18 дни, 16 от които в интензивното отделение с опасност за живота. Поради проведеното оперативно лечение за премахване на слезката и за възстановяването на дуонденума, Ю. Й. не можела да се храни през устата повече от 10 дни, имала поставена тръба на врата, през която с големи спринцовки й инжектирали течна храна. След изписването лечението й продължило в домашни условия, където първите два месеца била на легло и имала постоянна нужда от помощта на друг човек, за да задоволява елементарните си човешки нужди като храна и тоалет. За нея се грижели съпругът й и дъщеря й Дияна Й.. Ищцата изпитвала болки по цялото тяло, най-вече в областта на рамената и на местата, на които били оперативните интервенции. След като започнала да става от леглото всяко движение било съпроводено с много болки, не спирало да й се вие свят, което налагало винаги да бъде придружавана, когато се придвижвала до банята или тоалетната. Силните световъртежи и загуба на равновесие принудили ищцата да постъпи на 23.01.2024 год. в Клиниката по нервни болести към ВМА – гр. София, където й било проведено лечение, което намалило проявлението на симптомите, но не ги заличило. Твърди се, че преди инцидента ищцата била напълно здрава и водела спокоен начин на живот като пенсионер, а след катастрофата ежедневието й било нарушено напълно – чувствала се в тежест на своите близки. Поради продължителното залежаване Ю. Й. получила и декубитална рана, която лекувала с антибиотик и мазила, а поради неинсулиновозависимия й захарен диабет лечението на тази рана продължило месеци, което й пречело да лежи и спи спокойно, тъй като допирът до раната бил съпроводен със силни болки. От операцията на дванадесетопръстника ищцата често страда от констипация, по тялото й са останали много белези от операциите и дренажите, които няма да се скрият. Твърди се, че и към настоящия момент ищцата има оплаквания от световъртеж и продължава приема на „Парацетам“ за намаляване на проявите му.

Твърди се, че Ю. Й. преживяла тежко нещата в емоционален план. Първите месеци след катастрофата тя била много изплашена – първоначално се страхувала, че няма да преживее травмите и никога няма да излезе от болницата, а впоследствие – че няма да се възстанови напълно от травмите или ще остане в тежест на своите близки. Няколко месеца след катастрофата не можела да спи, а когато заспяла – сънувала кошмари. Все още се 3 страхува да пътува с автомобил, всяко пътуване е съпроводено с голям стрес за нея.

Твърди се, че ищцата извършила и разходи за лечение на причинените й телесни увреждания при горното ПТП в общ размер на 796.94 лева – за закупен албумин, който й бил вливан венозно поради ниското ниво на общия белтък в организма й.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № СО 7827 АР, управляван при ПТП от деликвента Ц. Д. Й., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/123001237702, валидна от 07.05.2023 год. до 06.05.2024 год., т.е. към датата на ПТП, 04.08.2023 год.

Твърди се, че Юлияна М. Й. депозирала до ЗД "Б.И." АД писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ, изпратена по пощата на 02.10.2023 год., по която е била образувана преписка по щета № 2310030276 и по която с писмо изх. № НЩ-8589/28.12.2023 год. ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, което обуславя интереса от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ.

Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващите молби на ищеца са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорва да е причинен деликт от страна на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с ДК № СО 7827 АР – Ц. Д. Й., като се оспорва същият да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Сочи се, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

Твърди се, че водачът на товарния автомобил „Мерцедес“ е извършил неправомерна маневра с навлизане в насрещната пътна лента, която не е била съобразена с правилата за движение по пътищата, при възникване на опасност и с реалната пътна ситуация, според като поведението му не е налагало в такъв ранен момент да извършва действия по предотвратяване на ПТП с навлизане в лента за насрещно движение. Сочи се, че ПТП е резултат точно от навлизането на водача на товарния автомобил в насрещната лента, а ако е бил предприел спиране и отклоняване възможно най-вдясно в пътната лента, предназначена за неговата посока на движение, то би се избегнало ПТП.

Оспорват се и твърденията в искова молба относно причините за ПТП, като се сочи, че констатациите в приложения по делото констативен протокол за ПТП на дават основание да се приемат за достоверни; същият не се ползва материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно; без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по 4 чл.45, ал.2 от ЗЗД.

С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира, е прекомерно завишена, като не отговоря на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди. Сочи се, че в случай, че искът по чл.432, ал.1 от КЗ бъде доказан по основание, то с оглед характера на уврежданията на ищцата адекватна сума за обезщетение е около 30 000 лева за описаната гръдна травма и около 50 000 лева за отстраняването на травматично разкъсан далак – ако не се отчита евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от увредената.