Решение № 265640 от 07.09.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….. гр. София, 07.09.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ:

ИВАН КИРИМОВ при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 3803 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 140981 от 06.07.2020 г. по гр.д. №

23531 по описа за 2019 г. на СРС, 163 с-в, е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.280, чл.286 и чл.86 ЗЗД, че ответникът ОДЗ ***-А ДЕТСКА ГРАДИНА „В., Н.И Л.“, дължи на ищеца Б.Н.Х., сумата от 300.00 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за правна помощ и съдействие от 22.01.2018 г. по образувано и водено в.гр.д. № 5082/2018 г. на СГС, 4 „В“ състав, ведно със законната лихва от 15.10.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66433/2018 г. по описа на СРС, като е отхвърлил иска за главницата над 300.00 лв. до предявения пълен размер от 800.00 лв., както и иска за лихва за забава в размер на 58.89 лв. за периода от 23.01.2018 г. до 14.10.2018 г.

Срещу постановеното съдебно решение, в частта, с която са отхвърлени исковете, е депозирана въззивна жалба от ищеца Б.Н.Х.. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят излага, че:

1. районният съд неправилно разпределил доказателствената тежест, тъй като не съобразил, че в отговора на исковата молба ответната страна оспорила изцяло претенцията на ищеца - както по основание, така и по размер.

Ето защо за оспорени следвало да се приемат и твърденията за осъществено от адв. Х. и адв. В.правно съдействие, изразяващо се в изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивния съд - СГС, във връзка с трудово дело, по което адв. Х. бил ангажиран от ДГ № *** „В., Н., Л.”. Така, районният съд следвало, но пропуснал да разпредели, че ответната страна носела тежестта да обори твърденията на ищеца за осъществени адвокатски услуги - процесуално представителство пред въззивната инстанция. Районният съд пропуснал да разпредели на ответника и тежестта да представи доказателства за извършено плащане на договореното във връзка със същото трудово дело адвокатско възнаграждение за представителство пред първоинстанционния съд;

2. след изтичане на преклузивния срок за това, районният съд допуснал събирането на доказателства - справка за титуляр на банкова сметка ***;

3. неправилно районният съд постановил решението си преимуществено въз основа на свидетелските показания на свидетелките Ш.(счетоводител при ответника) и К.(директор на ДГ № *** „В., Н., Л.” до 30.05.2020 г.) Първата давала уклончиви отговори, а показанията на втората нямало как да бъдели кредитирани, доколкото дори и заявеното от нея, че едва през 2018 г. разбрала за висящо дело за уволнен от детската градина служител от предходната директорка, било абсурдно. Също така от показанията на свидетелката адв. В.ставало ясно, че в началото на януари 2018 г. Ш.и К.посетили кантората на адв.

Х. и говорили с него и адв. В.за защитата на детската градина пред въззивния съд по трудовия спор;

4. неправилно била приета за съответстваща на минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд сумата от 300 лева, тъй като по въпросното трудово дело били предявени три отделни иска, респ. минималният адвокатски хонорар възлизал на 900.00 лева.

Въззивникът отправя искане за отмяна на решението на СРС в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените искове и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ОДЗ ***-А ДЕТСКА ГРАДИНА „В., Н.И Л.е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага доводи, че правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса, не са допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Заявява, че е нелогично оплакването на въззивника за разпределянето на доказателствена тежест за установяване на факт, който дори не е във връзка с предмета на делото - дали е заплатено или не (факт, който ищецът и не оспорва) възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд по предходен договор за правна защита и съдействие по същото трудово дело за първата инстанция. Нещо повече - след като е имал възражение по разпределената от районния съд доказателствена тежест, ищецът е имал възможността да възрази срещу проекта на доклад по делото - нещо, което не е сторил, респ. възможността за това се е преклудирала още в първото по делото о. с. з.

По отношение на оплакванията за събраните показания на свидетеля К.заявява, че не е била настъпила преклузия за изслушването й, след като последната е била директор до 30.05.2020 г. и е могла да бъде изслушана именно преди последното по делото открито с.з. от 19.06.2020 г., което е съобразено от първата инстанция. Освен това показанията на свидетелите К.и Ш.не били противоречиви, а и конкретни оплаквания в тази насока въззивникът не е изложил. Общото твърдение, че показанията на свидетеля Ш.били неубедителни, а показанията на свидетеля К.не следвало да бъдат кредитирани не сочи за извършено от първата инстанция нарушение на процесуалните правила.

Поддържа, че районният съд е извършил подробно и задълбочено изследване на събраните по делото доказателства и е достигнал до извод, че претенцията на ищеца е основателна за уважения размер съобразявайки и констатациите на приетата в производството СГрЕ, че директора на ответното учебно заведение е положил подписа си преди нанасяне на текста на договора за правна защита и съдействие, който е дописан допълнително и в същия е посочена сума, която не е била съгласувана с него.

Освен това е установено, чрез показанията на свидетеля В., че последната не е била овластена за процесуално представителство пред въззивната инстанция, какъвто текст е бил включен в договора. В производството е установена единствена среща в началото на 2018 г. между директорката /свидетеля К./ и свидетеля Ш.и адв.Х. в неговата кантора, на която е присъствала и свидетеля В., на която е получена информация за причината за удържане на средства от учебното заведение и дали това е във връзка с воденото трудово дело. На тази среща не са провеждани разговори и не е възлагано процесуално представителство пред въззивната инстанция. В проведеното производство е установено, че в началото на м.януари 2018 г. адв.Х. е посетил „на пожар“ детската градина за подписване на пълномощно за подаване на въззивна жалба, което е траело около 5 минути и на тази среща не е обсъждано дължимото възнаграждение за това, както и не е обсъждан договора за правна защита и съдействие. Последното сочи за липса на знание и съгласие у директора на учебното заведение за договаряне на адвокатски хонорар в размер на 800.00 лв. според твърденията на ищеца. Моли за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част и претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество същата следва да бъде оставена без уважение. Съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че между ищеца и ответника е сключен Договор за правна помощ от 22.01.2018 г. за защита и съдействие за подаване на въззивна жалба с оглед оспорване на първоинстанционно решение, с което е налице произнасяне по искове по чл.344, ал.1, т.1,т.2,т.3 КТ срещу ОДЗ ***-А

ДЕТСКА ГРАДИНА „В., Н.И Л.. Приел е за установено от приетата съдебно-графологична експертиза и показанията на свидетеля К.и Ш., че подписът върху документите – договор за правна помощ за процесуално представителство пред въззивната инстанция и пълномощно и двата в полза на адв.Х. принадлежи на директора на детското учебно заведение, като е възприел констатацията на експерта, че съдържанието на сочените документи е възможно да е допълвано след полагането им. Въз основа на събраните в проведеното производство свидетелски показания /Ш.и К./ е приел, че при подписване на договора за правна помощ и съдействие не е бил разяснено на директора на детското учебно заведение, че се налага да се заплаща допълнително възнаграждение за адвоката извън заплатеното му вече за първата инстанция /СРС/. Съдът е приел за установено, че между страните е имало една среща на 22.01.2018 г., като на нея са подписани Договора за правна помощ и съдействие и Пълномощното, които ищецът сам е оформил след полагане на подписа от директора на Детската градина- ответник в производството. Ищецът сам е оформил двата документа и е положил дати по свое усмотрение, след вече положения подпис от представителя на ответника. Ищецът инициирал въззивното производство, като подал въззивната жалба срещу решение по гр.д. № 62132/2014 г. по описа на СРС, във връзка с което е било образувано в.гр.д. № 5082/2018 г. по описа на СГС. С оглед подадената жалба и предприетото процесуално представителство е присъдил на ищеца възнаграждение в размер на 300.00 лв. за въззивната инстанция и е отхвърлил претенцията за разликата до предявения размер 800.00 лв. С постановеното решение съдът е отхвърлил като неоснователна и претенцията за заплащане на лихва за забава върху дължимото адвокатско възнаграждение за посочения период 23.01.2018 г.-14.10.2018 г.

Решението на

СРС е допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

В доклада по делото съдът е указал на ищеца да докаже наличието на договор, надлежно подписан от страните, изправността си по договора, изпадането в забава при заплащане на дължимото възнаграждение от насрещната страна и размера на претенциите – главна и акцесорна. Съответно, на ответника са дадени надлежни указания за доказване наведените възражения в писмения отговор.

В случая с отговора на исковата молба ответникът е оспорил претенциите по основание и размер и е оспорил истинността на съставените и представени в производството документи – договор за правна защита и съдействие и пълномощно дадени от ОДЗ ***-А ДЕТСКА ГРАДИНА „В., Н.И Л.в полза на адв.Х. за въззивното производство по в.гр.д. № 5082/2018 г. по описа на СГС с оглед подадена въззивна жалба срещу решение по гр.д. № 62132/2014 г. по описа на СРС, по което адв.Х. е бил упълномощен. Във връзка с тези процесуални действия съдът е открил нарочно производството по реда на чл. 193 ГПК за проверка истинността /автентичността/ на документите и е указал на страните да представят оспорените документи в оригинал, допуснал е съдебно-графологична експертиза и е допуснал свидетелски показания за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договора; каква е била действителната обща воля на страните. С оглед изложеното, настоящият състав намира че не може да бъде споделен като основателен доводът на въззивника, че първата инстанция неправилно е разпределила доказателствената тежест в процеса и е нарушила процесуалните правила на чл. 154 ГПК и чл. 193 ГПК. Доколкото оплакванията на въззивника са общи и не се сочи конкретно нарушение на сочените разпоредби, като същевременно не се въвеждат доводи за неправилно възприета от първата инстанция фактическа обстановка по спора, съдът намира същите за неоснователни.