Решение № 7166 от 26.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7166 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.а

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20231100513724 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 13757/10.08.2023г., постановено по гр.д. № 72357 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 26-и състав, първоинстанционният съд е признал за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. К. Д. искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че М. К.

Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 4538,34лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 07.2017 г. – м. 04.2019 г. за имот, находящ се в гр.

София, ул. „********, с абонатен номер ********, както и сумата от 36,18 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението – 12.11.2020 г., до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.02.2021 г. по гр.д. № 56236/2020 г. по описа на СРС, 26 състав. Със същото решение съдът е отхвърлил иска касаещ неплатена топлоенергия за разликата над уважения размер от 4538,34 лв. до пълния предявен размер от 4607,80 лв., отхвърлил е исковете за заплащане на обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД на дължимата сума за доставена топлоенергия в размер на 698,29 лв., претендирана за периода от 15.09.2018 г. до 02.11.2020 г., и е отхвърлил иска за сумата от 8,07 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.12.2017 г. – 02.11.2020 г. Ответникът е осъден да заплати 1 на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 134,24 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 918,97 лв., разноски в исковото производство.

Недоволен от решението е останал ответникът М. К. Д., който, чрез назначения му от съда особен представител, го обжалва като неправилно в осъдителната спрямо него част. Оспорва да има задължения към ищеца, като посочва, че по делото липсват доказателства ОУ на ищцовото дружество да са публикувани в местен всекидневник, че липсва валиден протокол от ОС на ЕС за присъединяване към топлопреносната мрежа, липсва протокол за избор на фирма за дялово разпределение, оспорва представените от ищеца извлечения от сметки, тъй като същите не представляват редовен документ. Намира отказа да първоинстнационния съд да задължи ищеца да представи посочените документи в оригинал за съществено процесуално нарушение. Оспорва начина на изготвяне на заключението, като посочва че вещото лице е ползвало документи, които не се намират по делото. Моли съда да отмени като неправилно решението в обжалваната част. Претендира за разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала отговор на въззивна жалба, в която моли въззивният съд да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира за разноските и пред въззивната инстанция.

Третото лице помагач „МХ Елвеко“ ООД не заявява становище по въззивната жалба.

В хода на съдебното производство, въззивникът М. К. Д. е починал. Новоконституираните въззивници, негови наследници, Р. К. С. и Х. К. Д., поддържат подадената възизвна жалба и молят съда да отхвърли изцяло предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове.

Претендират за разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. По съдържащите се в жалбата доводи и възражения въззивният съд е длъжен да се произнесе, след като обсъди относимите към тези доводи и възражения доказателства

Софийски градски съд намира въззивната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Решението се обжалва частично, само досежно уважените исковете за неплатена доставена топлоенергия и такса дялово разпределение. В отхвърлителната част решението не е обжалвано, и е влязло в сила.

След служебно извършена проверка съдът приема, че решението в обжалваната част е постановено в допустим процес и е валидно.

За издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 01.02.2021г. по ч.гр.д.№ 56236 по описа за 2020г. длъжникът М. К. Д. е уведомен по реда на чл.47 ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление.

За указанията на съда по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК заявителя е уведомен на 18.11.2021 г.

2

Исковата молба е предявена в съда на 17.12.2021г., т.е. в законоустановения в чл. 415 ал.4 от ГПК 1 месечен срок.

По реда на чл.422 от ГПК, ищецът претендира на договорно основание установяване по отношение на ответника вземането му за сумата от 4607,80 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019г., в имот с абонатен номер ********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 698,29 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 15.09.2018г.

– 02.11.2020г., сумата от 36,18 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.10.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата от 8,07лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.12.2017г. – 02.11.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.02.2021 г. по гр.д. № 56236/2020 г. по описа на СРС, 26 състав.

Горните суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 11, находящ се в гр. София, общ.

Красно село, ул. „********, абонатен № ********.

Ответникът М. К. Д., чрез назначения особен представител адв. Р. П., е оспорил предявените срещу него искове и е поискал от съда да ги отхвърли като неоснователни.

Посочил е, че сградата не е топлоснабдена и липсва валиден договор между ищеца и ЕС за присъединяване към топлопреносната мрежа. Счита, че дружеството осъществяващо услугата „дялово разпределение“ не е избрано валидно, като не е проведено валидно общо събрание на ЕС. Оспорва претенциите по размер, като поддържа, че не са налице доказателства за реално потребено количество топлинна енергия на претендираната стойност. Оспорва годността на уредите за дялово разпределение и на общия топломер в абонатната станция. Направил е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания.

Третото лице-помагач на страната на ищеца, „МХ Елвеко” ООД не е изразило становище по предявените искове.

Районният съд е събрал писмени доказателства, вкл. приел е заключението на съдебно – техническа експертиза.

За да постанови решението в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел предявените установителни искове, предявени по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД за допустими, и основателни до размера установен от приетата и неоспорена от страните експертиза. Съобразявайки разпоредбите на чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, съдът е приел, че с придобиването на собственост върху имот в сграда, присъединена към топлопреносно предприятие, възниква договорно правоотношение за доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2017г.

– м. 04.2019г. Съдът е посочил, че съгласно чл.145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за 3 отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице помагач „МХ Елвеко” ООД. Съдът е обосновал стойността на доставената до жилището топлоенергия на заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза.

Посочил е, че се дължи и заплащане на услугата дялово разпределение в претендирания размер съобразно ОУ. Намерил е за основателно възражението за изтекла давност по отношение на част от претендираните от ищеца вземания. Признал е вземането на ищеца от ответника за неплатена топлинна енергия за периода м. 07.2017 г. – м. 04.2019г. за сумата 4538,34 лв. , като за разликата до първоначално претендирания размер от 4607,80лв. е отхвърлил иска. Признал е вземането на ищеца от ответника за цена на услугата за дялово разпределение за периода м.10.2017г. до м.04.2019г. в размер на 36,18 лв. Присъдил е мораторната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението – 12.11.2020г. до окончателното изплащане, и разноските по делото в размер на 134,24лв., разноски в заповедното производство, и 918,97 лв., разноски в исковото производство.

Основните възражения на въззивника са липсата на договорно правоотношение с ищеца и с дружеството, което извършва дяловото разпределение, както и размера на дължимите суми. Възраженията, изложени в отговора на исковата молба се поддържат и във въззивната жалба.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, въззивният съд съобрази следното:

Страните не спорят, че въззивникът М. К. Д., приживе - в процесния период, е бил собственик на жилище в ЖСК „Глория“ на ул. ******** в гр.София, което се намира в сграда, етажна собственост, присъединена към абонатна станция, чрез която се доставя топлинна енергия до отделните имоти, вкл. и в жилището на въззивника. Топлинната енергия се ползва за отопление и за гореща вода за битови нужди, и се доставя от Топлофикация София ЕАД. Топлоенергията се разпределя вътре в сградата чрез сградна инсталация, която включва абонатна станция и мрежа от разпределителни тръбопроводи.

На проведено Общо събрание на етажната собственост ул. ******** през 2002г. е взето решение да се премине към индивидуално разпределение на топлинна енергия, като услугата се възложи на „МХ Елвеко” ООД както и да се монтират радиаторни разпределители. Пред процесния период ответникът не е предоставил достъп до имота и индивидуален отчет на отоплителните уреди и на водомер не е извършен.

Въз основа на отчетите за общия топломер на сградата, вещото лице е изчислило стойността на потребената топлоенергия – сума за отопление на имота, сума за топла вода, сума за сградна инсталация. От заключението става ясно, че поради неосигурения достъп до имота, топлинната енергия за отопление за имота е начислена на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгласно формула по т.6.5 от приложението 4 към чл.61 ал.1 от Наредба № 16-224, а топлата вода - на база 1 лице потребител по 140л/ден, съгласно критериите посочени в същата Наредба. В съдебното заседание, в което съдът е изслушал вещото лице особеният представител на въззивника не е оспорил заключението, не е поставил допълнителни въпроси към вещото лице. Възразил е, че вещото лице е работило и по документи, които не се намират по делото. Съгласно заключението на вещото лице за процесния период общият топломер е бил годно средство за техническо измерване. На въззивника е начислена служебна топлоенергия. От експертизата се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, и от отчетеното количество се приспадат технологичните загуби на абонатната станция, които са за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД и които са нормативно определени. При тези данни, въззивният съд намира, че твърденията на въззивника за неправилно изчисляване на сметките от страна на въззиваемата страна, не се подкрепят от доказателствата по делото.