Решение № 3422 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3422 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20261100502288 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 18916/21.10.2025 г., постановено по гр. д. № 68142/2024 г. по описа на СРС, 61 състав, Столична община е осъдена да заплати на ЗК „Лев инс“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 595,86 лв., представляваща регресно вземане за заплатено на увреденото лице застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 1000-1261-22001085 за настъпило на 10.09.2022 г. застрахователно събитие, вследствие противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от 14.11.2024 г. до изплащането, както и сумата от 135,97 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 18.02.2023 г. 07.11.2024 г., като искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е бил отхвърлен за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 141,82 лв., както и за периода 18.01.2023 г. - 17.02.2023 г.

С решението са били отхвърлени като неоснователни предявените от Столична община срещу „Инжстройинженеринг“ ЕООД, „Автомагистрали София“ ЕООД и „Пътища София“ ООД евентуални обратни осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумите по уважените главни искове, представляващи имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответниците по договор от 27.06.2019 г., което неизпълнение е довело до настъпване на 10.09.2022 г. на ПТП, при което са причинени щети на лек автомобил „Ауди А6“ с рег.

№ ****, за което при ЗК „Лев инс“ АД е образувана процесната щета № 1000-1261-22001085.

1

Решението по главните искове по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника Столична община - „Инжстройинженеринг“ ЕООД, ЕИК 813103524, „Автомагистрали София“ ЕООД, ЕИК 103561146 и „Пътища София“ ООД, ЕИК 205102018.

Срещу решението, в частта, с която са уважени главните искове по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е подадена въззивна жалба от Столична община, в която се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в мотивите и диспозитива на решението липсвали индивидуализиращи спорното право данни, а доводите и възраженията на страните и не били обсъдени задълбочено. Тези нарушения на задълженията на съда по чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, обезпечаващи постановяване на правилно решение по спора, представлявали основание за отмяна на решението. По делото не се установявало наличието на дупка на пътното платно с посочените размери, при пропадане в която на застрахования автомобил да са причинени щетите. Не бил налице покрит по договора застрахователен риск, съответно платеното застрахователно обезщетение било без основание и застрахователят не се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на увреждането. От решаващия състав не било отчетено обстоятелството, че водачът на автомобила е бил длъжен да се движи при съобразена със състоянието на пътя скорост. Поддържа, че водачът е имал възможност да избегне препятствието, поради което поведението му също е допринесло за увреждането. Съдът не е отчел и представения договор за поддръжка на пътното платно в процесния участък от външен изпълнител. Размерът на обезщетението бил завишен и не отчитал естественото овехтяване на увредените части и нямало доказателства, че стойността на възстановяването им е равна на изплатеното обезщетение. Моли съда да отмени решението, в обжалваната част и да отхвърли исковете, евентуално да намали поради съпричиняване присъденото обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗК „Лев инс“ АД, в който се оспорва основателността на жалбата. Мястото и механизмът на настъпване на инцидента, нанесените щети по автомобила и причинната връзка между тях били установени посредством събраните по делото писмени и гласни доказателства. Вредоносният резултат бил причинен именно от виновното бездействие на служители на ответника по поддръжка на процесния участък от пътната мрежа. Съставеният от служители на МВР протокол за ПТП представлявал официален свидетелстващ документ и се ползвал с материална доказателствена сила относно удостоверените с него изявления. По делото не било установено поведение на водача на застрахования автомобил, което да е причинило или допринесло за настъпване на събитието. Моли съда да потвърди решението и да му присъди разноските.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, 2 когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение въззивният съд намира за валидно и допустимо. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд намира следното:

Районният съд е сезиран с предявени от ЗК „Лев инс“ АД срещу Столична община осъдителни искове по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 595,86 лв., представляваща регресно вземане за заплатено на увреденото лице застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 1000-1261-22-001085 за настъпило на 10.09.2022 г. застрахователно събитие, вследствие противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, от страна на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва върху главницата от 14.11.2024 г. до плащането, както и сумата от 141,82 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 18.01.2023 г. - 07.11.2024 г.

В отговора на исковата молба ответникът е привлякъл на негова страна като трети лица - помагачи „Инжстройинженеринг“ ЕООД, „Автомагистрали София“ ЕООД и „Пътища София“ ООД и е предявил срещу тях обратни осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на претендираните по главните искове суми, представляващи имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответниците по договор от 27.06.2019 г., което неизпълнение е довело до настъпване на 10.09.2022 г. на ПТП, при което са причинени щети на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № ****, за което при ищеца е образувана процесната щета № 1000-1261-22-001085.

По делото са били отделени като безспорни обстоятелствата около наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, осъщественото в полза на последния плащане на застрахователно обезщетение, предявена от ищеца към ответника регресна претенция и сключен между ответника и третите лица договор от 27.06.2019 г. за поддръжка и ремонт на улична мрежа и пътни съоръжения. Доказателствата по делото (протокол за ПТП от 10.09.2022 г., показания на разпитания водач на автомобила и заключение на изготвената по делото САТЕ) установявали, че на 10.09.2022 г. около 15:30 часа в гр. София при обилен дъжд посоченият автомобил „Ауди А6“, при движението си по ул. „Бойчо Бойчев“ с посока от ул. „Николай Хрелков“ към бул. „Президент Линкълн“, пред № 75 попада в необезопасена, несигнализирана и пълна с вода дупка на платното за движение. Водачът не е имал възможност да забележи дупката, като в резултат на инцидента били увредени предна и задна десни гуми и десните джанти на автомобила.

Увреждането на гумите не представлявало изключен риск по договора, а със сумата за ремонта им било извършено прихващане с насрещно дължимите от застрахования вноски за застрахователна премия. Плащането суброгирало ищеца в правата на увредения срещу причинителя и отговарящите за него лица. Мястото на инцидента се стопанисвало от ответника, които не е изпълнил задължението си да поддържа общинската пътна мрежа в изправност. Процесната дупка представлявала „препятствие на пътя“ и тъй като не е била обезопасена с нарочен пътен знак от служители на ответника, последният следвало да носи отговорност по чл. 49 ЗЗД.

Възражението на ответника за съпричиняване било недоказано, тъй като липсвали доказателства с поведението си по управление на автомобила водачът да е допринесъл 3 за инцидента, като спрямо същия нямало изискване или презумпция за знание за всички неравности по пътя. Съгласно заключението на вещото лице стойността на уврежданията възлизала на сумата от 644,04 лв., което правело иска изляло основателен. Регресната покана била отправена до ответника най-късно на 17.01.2023 г., съответно същият изпаднал в забава за плащане на главницата на 18.02.2023 г.

По отношение на обратните искове съдът е приел, че съгласно условията на сключения на 27.06.2019 г. договор дейностите по поддържане и ремонт на процесната ул. „Бойчо Бойчев“ се извършвали само след конкретно възлагане от ищеца. Такова възлагане било осъществено едва след настъпване на инцидента – на 14.01.2023 г.

Липсата на неизпълнение на договора обуславяла неоснователност на предявените обратни осъдителни искове.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема изцяло правните констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението, в обожалваната част, следва да се потвърди по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените главни искове по чл. 410, ал. 1, т.

2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Пътят, на който е реализирано произшествието, е общински и силата на чл. 31 ЗП вр. с чл. 56 ЗОС, ответникът Столична община като негов собственик следва да го поддържа в изправно състояние. От представените по делото доказателства, по-конкретно от заключението на САТЕ, което настоящият състав възприема изцяло по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си по посочените разпоредби да поддържа общинската пътна мрежа, от което застрахованото при ищеца лице е претърпяло имуществени вреди по автомобила си, за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение. Това обезщетение не е надвишавало пазарната цена за отстраняване на тези вреди или посочената в договора застрахователна сума, поради което изложените във въззивната жалба доводи за неговата прекомерност се явяват неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушение на задълженията си за подробно обсъждане и оценка на доводите на страните и на представените доказателства. С поведението си застрахованият водач не е допринесъл за произшествието, доколкото по време на инцидента е имало обилен дъжд, при който своевременното възприемане и избягване на посочената дълбока неравност на пътя обективно е била по-трудно. Липсват данни водачът да е управлявал автомобила си с несъобразена с пътните условия скорост или да е извършил друго нарушение за задълженията си в ЗДвП.