Решение № 265 от 15.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330112387 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК за прогласяване недействителността на клауза за неустойка по договор за потребителски кредит от 13.04.2022г.

В исковата молба от Д. И. Д. против „Сити Кеш” ООД се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит на 13.04.2022г., по силата на който в полза на ищеца била предоставена сума в размер на 700 лева, при фиксиран лихвен процент по заема от 40.05 % и годишен процент на разходите – 49.99 %. В клаузата на чл. 5 от договора било установено задължение за заемополучателя за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство, което да отговаря на условията от договора. В случай на непредоставяне на уговореното обезпечение, заемополучателят се задължил в чл.11, ал.1 от договора да заплати неустойка в общ размер на 249.76 лева, платима разсрочено, заедно с погасителната вноска, при което общо дължимата сума по договора набъбвала до 994 лв. Счита клаузата за неустойка за нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън присъщите й функции. Освен това нямало житейска логика заемополучателят да търси пари, ако може да осигури посочените обезпечения. В този смисъл неустойката представлявала скрито възнаграждение за заемодателя. Представлявала лично обезпечение в полза на кредитора, което противоречало на Директива 2008/48. Договореният лихвен процент не отговарял на действително приложения, тъй като добавената сума за неустойка представлявала добавка към договорната лихва. Предвид изложеното е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл. 11, ал.1 от договора. Претендирани са разноски.

1

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от „Сити Кеш“ ООД.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Представен е по делото договор за потребителски кредит № ******** към искане № ******** от от 13.04.2022г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Д. И. Д., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, с размер на отпуснатия заем 700 лв., при фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %, ГПР: 49.9 %. Представено е и Приложение № 1 към договора за кредит.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 13.04.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ******** към искане № ********, по силата на който „Сити Кеш“ ООД е предоставило на Д. И. Д. в качеството му на кредитополучател сумата в размер на 700 лв., която е следвало да бъде върната в срок до 20.07.2022г. с плащането на 12 месечни погасителни вноски. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В чл.5 от договора е предвидено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на посочените условия. Според чл.11 в случай, че кредитополучателят не представи договореното в чл.5 обезпечение в 3-дневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 249.76 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение № 1 към договора за кредит. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на 2 неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени условия /чл.5 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 249.76 лв. – чл.11 от договора. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите да се предостави обезпечение и риска по предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.

Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, се налага извод, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 11 от договора. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл.11 от договор за договор за кредит от 13.04.2022 г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50 лв. за внесена държавна такса, а на пълномощника му – сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие /според който е договорена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/, по представения списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

3

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.11 в договор за потребителски кредит № ******** към искане № ******** от 13.04.2022г., сключен между Д. И. Д., ЕГН ********** от ************************ и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител Н.П.П., като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител Н.П.П. да заплати Д. И. Д., ЕГН ********** от ************************ сумата в размер на 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, със законен представител Н.П.П. да заплати на адв. Г.

Г. М., вписан в АК – Пловдив, ************************ на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 400 лева /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4