Решение № 1686 от 14.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1686 гр. Варна, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20243110103534 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 срещу „*********" ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

**********.

Предявени са обективно кумулативно съединени в условията на евентуалност установителни искове както следва: на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от договор за потребителски кредит № *******, сключен на 13.09.2022г. между Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 и "*********" ООД, ЕИК *****. със седалище и адрес на управление: гр.

***************. в условията на евентуалност, в случай че се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от договор за потребителски кредит № *******, сключен на 13.09.2022г. между Д. Ж.

К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап.

2 и "*********" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***************.

1 в условията на евентуалност, в случай че се отхвърли иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 във връзка с чл. 5 от договор за потребителски кредит № *******, сключен на 13.09.2022г. между Д. Ж.

К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап.

2 и "*********" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***************.

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на "*********" ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

*************** да заплати на Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 сума в размер на 488,53 лева, представляваща заплатена неустойка без правно основание по нищожна клауза по чл. 11 във връзка с чл. 5 от договор за потребителски кредит № *******, сключен на 13.09.2022г., между Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: гр.

Варна, ул. „******", бл. 22, вх. 1, ет. 1, ап. 2 и "*********" ООД, ЕИК ***** ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.03.2024г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излага, че на 13.09.2022г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата и съгласно условията на който Кредиторът е предоставил на ищцата сумата в размер на 600,00 лв. със задължение за връщането й в срок от 32 седмици на 16 погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40.05%, като общата сума, подлежаща на връщане е 695,47 лв. В договора е посочено, че годишеният процент на разходите - ГПР е равен на 49,62%. Има приложен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

В чл. 5 от договора за потребителски кредит № ******* е предвидено, че същият ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия (поръчителство на едно ши две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната...").

2

В чл. 11 от договора е предвидено, че при неизпълнение на условието за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му.

Кредитополучателят дължи на Кредитора неустойка в размер на 488,53 лева, с начин на разсрочено плащане посочен в погасителния план. По този начин се получава, че общата сума, подлежаща на връщане е 1184,00 лв.

Ищцата е изпълнила задълженията си по гореописаните договор за потребителски кредит, като е заплатила всички дължими суми на 16 вноски, включително е заплатила и дължимата сума за неустойка в размер на 488,53 лева.

Ищцата има качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.

Твърди се, че клаузата по чл. 11 във връзка с чл. 5 от договора за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение е нищожна и съответно не е породила правно действие. Трайната и последователна съдебна практика приема, че неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. В случая обаче чрез неустойката кредиторът обезпечава неизпълнение на договорно задължение което не е нито пряко, нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Неустойката изпълнява роля на обезпечаване неизпълнението на длъжника да обезпечи отпускания му кредит, което е недопустимо.

Твърди се, че размерът на претендираната неустойка е необосновано висок.

Изискванията които поставя кредитора пред потребителя досежно характера и вида на обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението на договора за връщане на заема не съответстват нито на закона, нито на морала, нито на добрите търговски практики в тези случаи. Същите са рестриктивни и не съответстват на предназначението на неустойката като правен институт /чл. 92 ЗЗД/. Същата по начина, по който е регламентирана от кредитора, включително и начина на погасяването й. има наказателен характер, а не само обезщетителен и обезпечителен и поставя потребителя в изключително неравностойно положение спрямо търговеца, защото го задължава от една страна да плати необосновано висока по размер неустойка, и то само за непредставено в срок обезпечение. Изискванията на заемодателя досежно обезпечението по чл. 11 във връзка с чл. 5 от договора силно 3 ограничават възможностите на потребителя да може да ги изпълни и доколкото заемодателят едва ли очаква потребителят да изпълни тези условия, по начина по който са зададени, противоречат на всички неписани правила и норми и компрометират института на неустойката

Клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение става изискуемо след 3 дни от подписване на договора за потребителски кредит е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48.

Като договорен подход неустойката цели да се заобиколи забраната на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.

Клаузата е нищожна, защото не е индивидуално уговорена. Изготвена е предварително от ответника и ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Не са представени доказателства за водени преговори между страните за сключване на договор без предвидената клауза, нито, че на ищеца е предоставена такава възможност. Това поставя заемодателя в доминиращо положение спрямо потребителя.

Отделно от горното, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" при формиране на ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, nap. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него се прави искане по реда на чл. 213 ГПК да бъдат съединени делата с номера 3534/2024 г., 3535/2024 г., 3540/2024 г. и 3541/2024 г. в едно производство и да се постанови едно общо решение по тях.

Твърди се, че идентичността между делата е твърде съществена, за да 4 се гледат в отделни производства, чиято единствена цел е генериране на все по-високи разноски за ответното дружество. Към настоящия момент делата са на един и същи етап, твърденията, аргументите и оспорванията са идентични, предявени са напълно идентични искания, процесуалните представители и на двете страни са едни и същи. Най-съществената прилика между делата е, че обстоятелствата на които се основават исковете са еднакви, поради което спорният предмет и правният въпрос, по които следва да се произнесе съдът е един по трите производства. А именно нищожна ли е уговорката за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение и нищожен ли е договорът в цялост поради това, че съдържа такава уговорка.

В случай, че съединяване на делата не бъде извършено се моли при уважаване на предявените искове да не бъдат присъждани разноски на ищцата и процесуалния й представител поради злоупотреба с процесуални права.

Твърди, че са неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК доводите за нищожност на клаузата по чл. 11 от договора, уговаряща неустойка, както и за връщане на суми в размер на 488,53 лева и 665,31 лева.

Неустойката по договора е уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в чл.

5условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, която е попълнила искане за сключване на договор за кредит, получила е подробна информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имала пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могла да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на чл. 5 и след сключването на договора, дори след изтичането на тридневния срок, да е осъзнала, че е неспособна да се справи с това да представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия на кредитора, кредитополучателят е 5 разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 7 от Договора и чл. 29 ЗПК, информация за което е получил както в Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици заплащане на обезщетения или такси.

Неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора.

При сключване на процесния договор Д. Ж. К. не е предоставила обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката по чл. 11, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.

Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.