Решение № 553 от 21.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 21.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН мл. съдия

МАРИНА ГЮРОВА при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №

3809 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 562507 от 14.12.2018 г. по гр. д. № 32691/2018 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 162 състав, Агенция „П.И.“ Областно пътно управление *** е осъдена да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*******, по искове, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 1491,40 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер 470417171739404 за ПТП, настъпило на 02.08.2017 г. на главен път I-1 в посока Ботевград, в района на прохода Витиня, около 202 км., в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва върху сумата от 23.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1491,40 лв. до пълния предявен размер от 1591,40 лв., както и сумата от 48,15 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.01.2018 г. до 22.05.2018 г., като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 48,15 лв. до пълния предявен размер от 52,27 лв. и за дните 26.01.2018 г. и 23.05.2018 г.

С решението Агенция „П.И.“ Областно пътно управление *** е осъдена да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*******, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, сумата от 567,61 лв. - разноски в производството.

С решението З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК*******, е осъдена да заплати на Агенция „П.И.“ Областно пътно управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 15,84 лв. - разноски в производството.

Срещу така постановеното решение в частта, с която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба от Агенция „П.И.“ Областно пътно управление ***, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване механизма на процесното ПТП и наличието на причинна връзка между този механизъм и твърдените вреди. Твърди, че представеният по делото протокол за ПТП е непълен, неточен и противоречив. Акцентира, че за описания механизъм на инцидента протоколът няма обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е реализирано в присъствието на длъжностното лице и е съставен само по данни на водача на увредения автомобил. Поддържа, че в протокола не е посочен размерът на препятствието. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал представените от ищеца частни документи. Излага, че не са събрани доказателства, че при реализиране на ПТП водачът не е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, както и че същото не е възникнало по причина или вследствие неспазване на установените технически и технологически норми за експлоатация и ремонта на МПС, както и несъобразяване с правилата за противопожарна охрана, че ПТП не е възникнало вследствие на износеност /умора/ на отделни детайли и възли на МПС при доказана техническа неизправност, повреди на гумите поради овехтяване, фабричен дефект, внезапно спиране и кражба на същите, както и нямало доказателства, че вредите не са причинени в резултат умишлени действия на водача на автомобила, в които хипотези не бил налице покрит от застраховката риск и застрахователят следвало да откаже плащане на обезщетение. Поддържа, че експертизата е изготвена на база описаното от водача. Моли съдът да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от З. „Б.В.И.Г.“ АД, с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

СРС, Гражданско отделение, 124 състав е бил сезиран с искове, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл.

411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл.

74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл.

49 ЗЗД, вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Макар че в правната норма, регламентирана в чл.

410, ал. 1 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционно - обезпечителна отговорност възложител на виновното лице, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл.

47 - 49

ЗЗД, когато са налице основания за нея. Въззивният съдебен състав намира, че макар тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на отменени правни разпоредби, същите са приложими и при тълкуването на чл.

410, ал. 1 КЗ.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Съгласно разясненията, дадени в цитираното постановление, лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

В процесния случай, от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които АПИ е възложила да поддържат в изправност пътища - част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица. АПИ като признато от правото юридическо лице не е деликтоспособна, тъй като формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи единствено обезпечително - гаранционна отговорност по чл.

49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от агенцията работа. В този смисъл, ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност на агенцията по чл.

49 ЗЗД, вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД, в качеството на собственик на процесния път, за виновното поведение на съответни физически лица, на които е възложено да поддържат в изправност пътищата от републиканската пътна мрежа.

Необходимо е да се посочи и че съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.

49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод възложена нему работа, е необходимо в обективната действителност да бъдат осъществени кумулативно следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл.

45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

По делото са обявени за безспорни обстоятелствата, че към 02.08.2017 г. между ищеца и водача на увредения автомобил (полуремарке) е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско”, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1591,40 лв. за щети от ПТП, настъпило на 02.08.2017 г. (посредством прихващане е дължими застрахователни премии в размер на 377,38 лв. и изплащане на остатъка от 1214,02 лв.), както и че главен път I-1, на който е реализирано процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа.

От събраните доказателства правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно установен по делото и описания в исковата молба механизъм на ПТП, а именно: на 02.08.2017 г., около 18:55 ч. на територията на Ботевград, на главен път I-1, около 202 км., водач на товарен автомобил „ДАФ“, с рег. № *******с полуремарке „Шмитц Каргобул“, с рег. № *******, се е движил в посока Ботевград, когато в района на прохода Витиня, насрещно движещ се товарен автомобил навлязъл в неговата лента за движение. Водачът на товарния автомобил „ДАФ“, се отклонил вдясно, при което настъпило съприкосновение с надвиснали клони на дърво, довели до увреждане на брезента на тавана на полуремаркето.

Механизмът на ПТП и причинната връзка между него и настъпилите вреди се установяват от представения по делото протокол за ПТП № 1637972/02.08.2017 г., съставен в 18:55 ч. от длъжностно лице при РУ-Ботевград, събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля В.Л.К., както и от заключението на представената по делото съдебно - техническа експертиза. Във връзка с възраженията на въззивника за недоказаност на същите, въззивният съд намира следното:

В представения протокол № 1637972/02.08.2017 г., за настъпило ПТП на същата дата е описан приетият за установен по делото механизъм на инцидента. Посочено е още, че мястото на ПТП е посетено от съставителя на акта, като са описани и констатирани от него имуществени вреди по процесното моторно превозно средство.

Част от протокола съставлява схема на ПТП № 75, в която е отразено наличието на дърво/клони на пътното платно.

Доводите на въззивника, че приетият по делото протокол за ПТП е частен документ относно механизма на произшествието, доколкото същото не е възприето лично от длъжностното лице, съставител на акта, следва да бъдат споделени - действително механизмът на индидента не се установява пряко от обсъждания документ. По аргумент от чл.