Решение № 41 от 14.03.2023, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Белоградчик, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20221310100633 по описа за 2022 година и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове за : неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд с пр. осн. чл. 150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.

187 ЗМВР и мораторни лихви върху тези възнаграждения - с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

Ищеца В. С. Д. излага в предявената искова молба : Работи по служебно правоотношение, по силата на което заема при ответника ГД „ПБЗН” длъжността “ВСА, той и пожарникар” в РС ПБЗН-Белоградчик. През периода 01.10.2019 г. – 10.07.2020 г. е работил на сменен режим със смени от 24 часа. Ответника не му е платил възнаграждения за положен от него за исковия период извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9 ал.1 НСОРЗ. Ответника е в забава при плащането, поради което се претендира и мораторна лихва.

Ищеца моли да бъде осъден ответника да заплати сумата 426.01 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време и мораторни лихви в размер на 110.16 лв., ведно със законната лихва в/у главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане.

Представя писм. доказателства, претендира разноски.

Вещото лице по допуснатата от съда ССЕ е представило заключение относно 1 размера на претендираните възнаграждения и мор. лихви. Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

Представителя на ответника е оспорил предявените искове.

Брани се с правни доводи : - нормалната продължителност на раб. време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период; - при сумирано изчисляване на раб. време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението м/у нормалната продължителност на дневното раб. време/8ч./ към нормалната продължителност на раб. време през нощта/8ч./ или - коефициент 1/чл. 187 ЗМВР/; - нормата на чл. 187 ЗМВР е специална спрямо общите правила в КТ; - съгл. Решение от 24.02. по дело С-262/20 на СЕС, втори състав „ефективната защита по чл.12а/от Директива 20003/88 ЕО не изисква нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от от установената нормална продължителност на труда през деня“, т.е. не се налага да е 7 ч. нощния труд, а съгл. ТР № 3/12.04.2017г. на ВКС заключението на Съда по конкретно запитване е обвързващо и създава задължение за неговото спазване; - не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като, тъй като установеното за ищеца работно време е в рамките на 24-часови дежурства и представлява установено редовно работно време; - целта на коефициента 1.143 е увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд и трудът, получен чрез преобразуване с този коефициент не е извънреден по см. на чл. 187 ал.1 т.3 ЗМВР; - НСОРЗ е неприложима, тъй като за служителите на МВР е установена еднаква продължителност на дневния и за нощния труд и коефициента е 1-ца Признал е обстоятелствата, че ищеца работи по служебно правоотношение, на посочената в по-горе длъжност и установеното за ищеца работно време е в рамките на 24-часови смени.

Представя писм. доказателства, претендира разноски.

Съдът преценявайки изложеното в исковата молба, представените по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и заключението по допуснатата ССЕ, доводите и становищата на страните, приема следното :

От фактическа страна

Не се спори м/у страните, че ищеца работи по служебно правоотношение при ответника ГД „ПБЗН” на длъжност “ВСА, той и пожарникар” в РС ПБЗН-Белоградчик.

През исковия период е работил на сменен режим със смени от 24 часа, респ. полагал е и нощен труд. Липсват каквито и да било данни, а и ответника не е направил възражения, че се е противопоставил на полагането на извънреден труд.

От представените по делото писм. доказателства/представени от ответника/ и от заключението по допуснатата ССЕ се установява, че при прилагане на коефициент от 1, 143 за преобразуване на нощния труд към дневен за през исковия период ищеца е положил 49.192 часа извънреден труд, съответно следващото се възнаграждение е в размер на 426.21 лв.

Размера на претендираните мораторни лихви за исковия период в/у възнаграждението за извънреден труд е в размер на 110.16 лв.

От страна на ответника не се представиха доказателства, че за исковия период е платил на ищеца възнаграждение за извънреден труд.

2

От правна страна

За да бъде уважена искова претенция в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти: наличие на служебно правоотношение с ответника ГД„ПБЗН”, че е полагал нощен труд за исковия период, който не е преобразуван, чрез преизчисление с коефициент 0.143, както и размера на претендираното възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването му със съответния коефициент, а в тежест на ответника - че е заплатил уговореното дължимо допълнително възнаграждение за положения извънреден труд.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т.3 и и чл. 179, ал. 1, пр. второ и ал.2 ЗМВР в приложимите им за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., както и за изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за научна степен, за специфични условия на труд, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, като условията и редът за изплащане се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.

Съгласно разпоредбата на чл. 187 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за работещи на 8-,12-, 24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия и до 280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР /Наредба/2014 г./ положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 2.00ч. до 0.00ч. при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия отчетен период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015 г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане.../Наредба/2015 г./ Тази Наредба/2015 г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016 г.

Решение на ВАС по дело № 5450/2016 г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е обнародвана на 02.08.2016 г.

Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане... /Наредба/2016 г./. Тази Наредба/2016 г. е отменена с Решение на 3

ВАС от 10.12.2019 г. по дело № 8601/2019 г./обн. в ДВ на 14.01.2020 г./ Приета е Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение /Наредба/2018 г. /, влязла сила от 14.08.2018 г. Приета е и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение /Наредба/2019 г. /, влязла сила на 04.10.2019 г., с която е отменена Наредба/2018 г. Приета е и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители.... /Наредба/2020 г./, с която е отменена Наредба/2019 г. Нито една от тези Наредби не съдържа правна уредба на положен нощен труд над нормата за същия и за преизчисление на нощен труд към дневен такъв.

В случая следва да се вземе предвид, че ищеца е лице със статут на държавен служител – чл.

142, ал.1, т.1 ЗМВР. По отношение на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДСл. предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Последните два закона, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДСл., така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по КТ.

ЗМВР е специален закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За неуредени в специалния закон случаи субсидиарно приложение намират разпоредбите на Закона за държавния служител/ЗДСл./ и Кодекса на труда/КТ/. Тези закони уреждат престирането на работна сила, поради което и няма пречка при празнота в специалния закон субсидиарно да се приложи разпоредбата на общия закон – ЗДСл, а при празнота и в него - КТ. (В този смисъл е т. 23 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). При липса на изрична законодателна уредба за нощния труд в специалния закон, то приложение ще намери разпоредбата на чл. 67, ал.7 ЗДСл вр. с Наредбата за заплатите на служителите в администрацията, уреждащи допълнителни възнаграждения/НЗСДА/ за същото.

Дължимостта на допълнително възнаграждение за положен нощен на държавни служители в МВР е изрично уредено от законодателя с чл. 179 ЗМВР. Характера на правоотношенията, които уреждат ЗДСл. и ЗМВР предпоставят извод, че правата на държавните служители в МВР за положения от тях нощен и извънреден труд не следва да са неравностойни спрямо правата на останалите държавни служители. При така възприето съдът приема, че държавните служители в МВР имат право на допълнително възнаграждение за нощен труд в размери и при условия на чл. 67 ЗДСл и НЗСДА. (В т. см. Решение № 311/08.01.2019 г. по гр. д. № 1144 по описа за 2018 г. на ВКС, ІV-то г.о./

В конкретния случай по делото не се спори, а и от приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че през процесния период ищецът е работел 4 като държавен служител при ответника на длъжността „ВСА, той и пожарникар“, работното му време било на смени с непрекъснат характер на смени по 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие.

Установява се от заключението по ССЕ, че за периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г. нощни часове са 344 часа в периода от 22.00ч. до 06.00, при прилагане на коефициент от 1,143 за преобразуване на нощния труд към дневен тези часове са 393.192 часа и така възнаграждението за положения извънреден труд за периода от 01.10.2019 г. до 10.07.2020 г. включително е 426.21 лв., като лихвата за плащането на тази главница е 110.16 лв.