Определение № 1704 от 25.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1704 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501587 по описа за 2024 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Подадена е жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София, чрез юрк.И.Н., с която моли съда да отмени разпореждане №15454/27.05.2024 г. по ч.гр.д.№7054/202 4 г. на Пловдивския РС,1 4 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу С. В. Б., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за сумата 1710,15 лв. -неплатена главница по договор за кредит №CARD-19562503 от 23.09.2022 г., 18,68лв.-договорна възнаградителна лихва от 23.9.2022 г.-28.6.2023 г., обезщетение за забава в размер на 120,80 лв. считано от 29.06.2023 г. до подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на РС с указания за издаване на заповед за изпълнение. В частната жалба се сочи, че не са нарушени изискванията на ЗПК, цитира съд.практика и мотиви на съдилищата по сходни казуси; счита, че неправилно РС не е приложил чл.23 от ЗПК след като е констатирал недействителност на договора за кредит съгласно решение на СЕС от 30.6.2022 г. по дело С-170/21 съдът е длъжен да извърши служебно прихващане между плащането и въз основа на неравноправна клауза в договора за кредит и останалата дължима сума , поради което съдът е следвало да присъди главницата след като извърши прихващане с платеното по твърдяните неравноправни клаузи.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите по жалбата, намира за установено следното:

ЧЖ е подадена на 03.06.2024 г., а съобщението за оставяне на заявлението без уважение е връчено на 29.5.2024 г., поради което ЧЖ е подадена в срок и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, съображения:

1

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против М.Б. В. за вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „БНП Париба Пърсънал Файненс С.А“ кл.България договор за потребителски кредит №CARD-19562503 от 23.09.2022 г., с който е предоставен кредит в размер на 955,85 лв. и кредитен лимит в размер на 1500 лв./чл.20 от договора ри ГПР 28,72%, ГЛП – 25,51% при обща сума на плащанията 1099,20 лв.; Между страните по договор за потребителски кредит е сключен и договор за застрахователно посредничество, съгласно който, заемателят се е задължил да се застрахова по пакет „сигурност на плащанията по кредитни карти“ и пакет „над 66г“, да заплати застрахователна премия, такса ангажимент като при настъпване на застрахователното събитие ползващо лице е кредитора. Вземанията по договора са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 15.2.2022 г.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните премии и таксите, изрично са посочени като част от общия разход по кредита.

Във връзка с правомощията на съда по чл.411, ал.2,т.2 и 3 ГПК заповедният съд може да откаже издаване на ЗИ ако заявлението противоречи на закона или на добрите нрави или ако искането се основава на неравноправна клауза в договор , сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В тази връзка в определение от 06.02.2024 г. СЕС по дело С-425/2023 г. е казано, че съдът е длъжен при необходимост да поиска от кредитора допълнителена инфорамация за да прецени дали е налице евентуална неравноправна клауза.

А в решение от 21.04.2024 г. СЕС по дело С-714/2022 г. е дадено задължително тълкуване, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички разходи, при обявяването му за нищожен потребителят следва да върне само предоставената в заем главница.

Съгласно §1,т.2 от ЗПК, "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

В процесния договор за потребителския кредит, посочената обща сума, дължима от потребителя включва само главницата и възнаградителните лихви, но не и таксата и застрахователната премия. Тъй като застраховката ползва само кредитодателя според представения по делото серификат, а сумата на застраховката увеличава сумата, върху която се начислява възнаградителната лихва, поради което следва да бъде включена в ГПР. От това следва, че както отразената обща стойност на плащанията, така и годишният процент на разходите в договора за потребителски кредит, се явяват некоректни, при което реално 2 изискванията за задължително съдържание по чл.11, т.10 от ЗПК не са спазени. Горното води до извода, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11,т.10и от ЗПК, при което заемателят връща само чистата стойност на кредита, но не сължи лихви и други разходи по кредита.

РС е оставил заявлението без движение до посочване за какво служи сумата за застрахователна премия в договора, каква е необходимосттаот плащането й, в полза на кого е платена, какви застрахователни рискове се покриват, кое е ползващото се лице и за какъв период се отнася; по какъв начин е определен ГПР, каква е неговата стойност и какви конкретни разходи са взети предвид при изчисляването му и върху каква главница е изчислен; да посочи какви плащания от длъжника по договора.

С молба от 07.05.2024 г. заявителят не е отстранил нередовностите. Съдът повторно е оставил делото без движение до посочване по какъв начин е формирана главницата от 1710,15 лв., какви вземания са включени в нея, как е определен ГПР, каква е неговата стойност и какви конкретни разходи /лихви,такси,застраховки и др./ са взети предвид при изчисляването му; да посочи конкретните обстоятелства за изискуемостта на задълженията, да посочи какви плащания са извършени по договора от длъжника.

С молба от 17.05.2024 г. заявителят е посочил, че е използван 1500 лв. кредитен лимит и 215,15 лв.- са дължимите такси по тарифата към договора, ГПР е 30,33%; поради неплащане в срок на усвоените суми, кредита е станал изискуем; счита, че указанията на съда излизат извън рамките на чл.7 във вр. с чл.411 ГПК.

РС е приел, че заявителят, въпреки дадените му от съда указания, не е отстранил нередовностите и не е посочил какви суми длъжникът е погасил по кредита, и в този смисъл заявлението не отговаря на изискванията за редовност на ИМ по смисъла на чл.127 от ГПК, където е казано, че следва да бъдат изложени обстоятелствата, на които се основава иска, поради което същото е нередовно от външна страна и правилно РС е отказал издаването на ЗИ.

Горното налага извода, че разпореждането на РС е правилно и законосъобразно – жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление: град София за отмяна на разпореждане №15454/27.05.2024 г. по ч.гр.д.№7054/202 4 г. на Пловдивския РС,1 4 гр.с., с което е оставено без уважение заявлението по чл.410 ГПК срещу С. В. Б., ЕГН:********** за издаване на заповед за изпълнение и ИЛ за сумата 1710,15 лв. -неплатена главница по договор за кредит №CARD-19562503 от 23.09.2022 г., 18,68лв.-договорна възнаградителна лихва от 23.9.2022 г.-28.6.2023 г., обезщетение за забава в размер на 120,80 лв. считано от 29.06.2023 г. до подаване на заявлението и законната лихва от подаване на заявлението по 3 чл.410 ГПК до окончателното плащане.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4