Решение № 67 от 17.09.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. гр.Велинград, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200145 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Т. Л.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „И. Б.“ № 13, представлявано от управителя В. Н. Х., подадена чрез пълномощника адвокат А. Х. от АК – Варна, против Наказателно постановление № 882897-F874739/02.04.2026 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП).

С обжалваното наказателно постановление на дружествотожалбоподател за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ), във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), е наложена имуществена санкция в размер на 1

3067,75 евро (три хиляди шестдесет и седем евро и 75 цента.

В жалбата и в депозираните писмени молби по същество от процесуалния представител на жалбоподателя се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление. Поддържа се, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Твърди се, че не е доказано по несъмнен начин от кога е функционирал процесният автомат на самообслужване. Навеждат се подробни съображения за несъразмерност на наложената имуществена санкция спрямо размера на контролната покупка и за нарушение на принципа на пропорционалност, закрепен в чл. 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), с позоваване на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Прави се искане за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Ч.-Д., оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски. В писмена защита развива подробни доводи в насока потвърждаване на наказателното постановление.

Наказателното постановление е връчено редовно на упълномощено лице на 29.04.2026 г. Жалбата против него е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на 13.05.2026 г., видно от товарителницата и данните за проследяване на пратката, приложени по делото, т.е. в законоустановения 14дневен преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Жалбата изхожда от активно легитимирано лице – наказаното юридическо лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт и е подадена пред местно компетентния съд, поради което се явява процесуално допустима.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.03.2026 г. около 10:00 часа инспектори по приходите в ЦУ на НАП, сред които и актосъставителят В. С. М. – старши инспектор по приходите, извършили оперативна проверка относно спазването на данъчното законодателство на търговски обект – атракционен автомат на самообслужване с електрическо захранване („резачка“), находящ се на открита площ в гр. Велинград, пл. „Николай Гяуров“, стопанисван от „Т. Л.“ ЕООД, 2

ЕИК ******.

При проверката проверяващият служител В. С. М. извършил контролна покупка на една развлекателна игра на стойност 1 евро, заплатена в брой чрез поставяне на монета в монетния механизъм на автомата. Автоматът приел плащането и предоставил съответната развлекателна услуга, но на дисплея на машината не се визуализирал фискален касов бон, съдържащ изискуемите данни за продажбата, дата, час, стойност и идентификация на търговеца, тъй като в автомата нямало монтирано фискално устройство.

В присъствието на П. В. Л. – упълномощено лице, атракционният автомат на самообслужване бил отключен, като проверяващите констатирали по категоричен начин, че в автомата няма монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС), нито друго допустимо вградено фискално устройство. Било извършено преброяване на наличните в монетника парични средства, за което бил съставен Опис на паричните средства към момента на проверката.

В хода на контролното производство пълномощникът П. В. Л. депозирал писмена декларация, в която посочил, че атракционните автомати на площада в гр. Велинград (общо 8 на брой) били включени в електрическата мрежа, намирали се в работен режим и осъществявали дейност от м. август 2025 г.

Констатациите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0225570/05.03.2026 г., подписан от проверяващите органи и от пълномощника на дружеството без възражения.

Въз основа на констатираното, на 05.03.2026 г. старши инспектор по приходите В. С. М. съставил срещу „Т. Л.“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. AN № F874739/05.03.2026 г. за това, че дружеството осъществява търговска дейност чрез автомат на самообслужване без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП ФУВАС, квалифицирано като нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението Н. Д. Г. и предявен и връчен лично на пълномощника Петър Липов на същата дата срещу подпис. В акта упълномощеното лице изложило обяснения, че устройствата били на ремонт.

3

На 02.04.2026 г., след като се запознал с материалите по административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган издал обжалваното Наказателно постановление № 882897F874739/02.04.2026 г. С него, като възприел изцяло фактическата обстановка, описана в АУАН, наказващият орган квалифицирал деянието като нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.

4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВЕРБ наложил на „Т. Л.“ ЕООД имуществена санкция в размер на 3067,75 евро (три хиляди шестдесет и седем евро и 75 цента), представляваща минималния законов размер от 6000 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за безспорно и категорично установена въз основа на гласните доказателства – разпитите на свидетелите Н. Г. и В. М., както и приобщените писмени доказателства: АУАН сер. AN № F874739/05.03.2026 г., Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0225570/05.03.2026 г., Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, собственоръчно подписана декларация от П. В. Л., Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП, Справка за регистрирани фискални устройства, Справка за извършени оперативни проверки от НАП, както и останалите приложени по делото писмени материали.

Съдът кредитира изцяло както показанията на свидетелите Г. и М. като логични, последователни и взаимно допълващи се. Същите кореспондират изцяло със събраните писмени доказателства и в съвкупност изграждат непротиворечива фактическа картина. Протоколът за извършена проверка по силата на чл. 50 от ДОПК притежава обвързваща доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и констатираните факти. От фактическа страна липсата на монтирано ФУВАС и осъществяването на платената продажба при проверката не се оспорват от жалбоподателя, като същите се подкрепят както от писмената декларация, депозирана от пълномощника, така и от волеизявлението на последния в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, съгласно 4

Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентен наказващ орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, надлежно оправомощен съгласно цитираната заповед.

Административнонаказателното производство е образувано и проведено при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението (05.03.2026 г.), а наказателното постановление е издадено на 02.04.2026 г., т.е. значително преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок от съставянето на акта.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на наказаното лице. Актовете съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическото обвинение е формулирано ясно, точно и подробно: посочени са датата, часът и мястото на извършване на нарушението, точната индивидуализация на търговския обект (атракционен автомат на самообслужване „резачка“), обстоятелствата по осъществяване на дейността, извършената контролна покупка на стойност 1 евро, липсата на визуализиран фискален бон и обективната липса на монтирано и регистрирано в НАП фискално устройство (ФУВАС).

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон). Според чл. 118, ал. 3а от ЗДДС, в случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ, по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.

В изпълнение на законовата делегация по чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл. 3, ал. 8, т. 1 от 5 същата наредба, лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ. Разпоредбата на чл. 7, ал.

1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ императивно задължава лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

По смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (на открито или под навеси), от което се извършват продажби на стоки или услуги. Процесният автомат на самообслужване – детски развлекателен атракцион („резачка“), представлява съоръжение на открито с електрическо захранване, чрез което срещу заплащане на цена се предоставя развлекателна услуга, поради което безспорно съставлява търговски обект по смисъла на закона, а дружествотожалбоподател притежава качеството на задължено лице по чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на 05.03.2026 г. дружеството е осъществявало търговска дейност в обекта – извършена е реална продажба на развлекателна услуга чрез автомата на стойност 1 евро, прието е плащане в брой и е предоставена услугата, като в автомата изобщо не е имало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство (ФУВАС). Това обстоятелство категорично се доказва от представената по делото Справка за регистрирани фискални устройства на дружеството, видно от която 4 бр. фискални устройства за търговски обекти, находящи се в гр. Велинград, на пл. „Николай Гяуров“, са въведени в експлоатация на 10.03.2026 г. – след извършената проверка. С това свое бездействие търговецът е осъществил пълния обективен състав на нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.