Присъда № 8 от 25.02.2026, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда от № 8 / 25.02.2026 г. по НЧХД №

20251320200686 / 2025 г. по описа на Видинския районен съд, 4-ти наказателен състав.

Производството пред Видински районен съд е образувано по депозирана частна тъжба от В. Т. Ц. от с. Дружба, обл.

Видин, *** ЕГН: **********, срещу Б. Ц.

С., с ЕГН **********, роден на 08.06.1972г. гр. Кула, регистриран с постоянен и настоящ адрес: с. Дружба, обл. Видин, ***, българин, български гражданин, женен, средно образование, безработен, неосъждан, за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

В образуваното наказателно производство е приет за съвместно разглеждане предявения от тъжителя граждански иск против подсъдимия за сумата от 5000 лв. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, представляващи обезщетение за претърпени от тъжителя в р е з ул т а т н а деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на деянието до изплащането на сумата, като се претендират и направените по делото разноски,

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител тъжителят поддържа изцяло възведеното обвинение и предявения граждански иск против подсъдимия и моли за постановяване на осъдителен съдебен акт, като претендира и направените по делото разноски.

Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и се представлява от надлежно упълномощен защитник. Последният моли да бъде оправдан подзащитният му.

Защитникът на подсъдимия излага съображения за недоказаност от обективна и субективна на предявеното с частната тъжба обвинение, пледира за постановяване н а оправдателна присъда, за отхвърляне на предявения граждански иск и за присъждане на направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 12.04.2025г. около 19.30 часа тъжителят В. Ц. се намирал в дома си в с. Дружба, обл. Видин, ***, заедно със жена си Г. Г. Е. и нейната майка Л. М.

Г. Тъжителят видял, че в двора е влязъл подсъдимият Б. С., който бутал Л. Г. до чешмата на двора, а откъм входа идвал още един мъж, който тръгнал към къщата. Б. С. тръгнал към тъжителя и му нанесъл удар с юмрук в лицето, вследствие на което В. Ц. паднал на земята.

Видно от заключението на вещото лице д-р Анка Петкова Иванова по извършената от нея съдебно - медицинска експертиза по писмени данни № 1

49/25г. на тъжителя е причинена лека телесна повреда изразяваща се в контузия на лицето с кръвоизлив под кожата и оток на лява буза, кръвонасядане на клепачите на ляво око, подконюктивиален кръвоизлив в окото, две малки охлузвания на ляв лакет и ожулване на дясна челна област, с което му причинил болка и страдание, без разстройство на здравето. Лицевата травма се дължи на удар от или върху тъп, твърд предмет, и отговаря да е причинена по начина и времето, съобщени от постарадиля – удар с юмрук.

Охлузването на ляв лакет е последица от падането на земята. Липсват други увреждания, говорещи за побой с юмруци и желязо.

В разпита си в с.з. вещото лице д-р Иванова твърди, че поддържа заключението си.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в производството гласни и писмени доказателства, които кореспондират помежду си и взаимно се подкрепят – показанията на свидетелите Л. Г., Галина Евдокимова.

Свидетелите К. М. и Г. Г. твърдят, че свидетелките твърдят , че Л. Г. и Галина Евдокимова са удряли подсъдимия Б. С. с тиган и колец, а тъжителят В. Ц. го заплашвал с вила. Същото не се доказва от останалите безспорно установени факти по делото, същите са голословни и неподкрепени твърдения, които съдът не кредитира и не им давав яра, поради което същите не следва да бъдат взени предвид при решаване на делото.

Заключението на вещото лице д-р Анка Петкова Иванова по извършената от нея съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №49/25г. се приема от съда като обективно, компетентно и безпристрастно съставено.

Подсъдимият се явява и дава обяснения, в които заявява, че не е извършил деянието, в което е обвинен, като процесуалният му представител моли да бъде оправдан подзащитният му по повдигнатото обвинение с тъжбата.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи, а именно че деянието по чл. 130, ал. 2 от НК е осъществено от обективна и от субективна страна от подсъдимия Ангел Илиев, като се налага преквалификацията му по посочения законов състав от първоначално предявеното обвинение т тъжбата по чл. 130, ал. 1 от НК в по-леко наказуемия състав на ал. 2, съгласно заключението на вещото лице, без да се налага изменение на обвинението в кази насока.

Законовият състав на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК урежда случайте на лека телесна повреда, която се изразявае в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето. В тези случаи не се е стига до разстройство на здравето, а е налице само ограничено смущение, а именно болка или страдание. Болката е краткотрайно неприятно усещане от физически контакт, докато страданието е една продължаваща болка.

2

Причиняването на лека телесна повреда, за разлика от причиняването на други телесни повреди, е престъпление, само ако бъде извършено умишлено.

Съгласно разпоредбите на чл.35 ал.1 и ал.2 от НК наказателната отговорност е лична и наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление. В настоящият казус, от всички писмени и гласни доказателства, се установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е нанесъл на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, на тъжителя.

Извършеното престъпление и участието на подсъдимия Б. С. в него се доказва по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна от гласните и писмени доказателства по делото. От доказателствата за съставомерните признаци на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК съдът приема, че е налице доказателствена съвкупност, годна да доведе до извод за извършено престъпление от подсъдимия.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 от НК от подсъдимия. Б. С.

Причина за извършеното деяние е ниската правна култура на подсъдимия Б. С., незачитането на установения правов ред в страната, включващ забраната да не се вреди другиму във връзка с принципа на неприкосновеност на личността и слабите им морално – волеви задръжки.

Приетото от съда за извършено престъпление от подсъдимият Б.

С. е наказуемо по наказателния закон с лишаване от свобода за срок, по – малък от три години /до шест месеца/ или пробация или глоба от сто до триста лева, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съгласно разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. Съгласно чл. 57, ал. 1 от НК когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от правилата на предходните членове, а съгласно ал. 2, когато в особената част на този кодекс е предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36.

В разпоредбата на чл. 130, ал. 2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода лишаване от свобода за срок, по – малък от три години /до шест 3 месеца/ или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Налице предпоставките по чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия Б. С., като не са налице забранителните предпоставки по чл. 78а, ал.

7 от НК. Подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване и не са налице забранителните хипотези в чл.

78а от НК.

От обективна страна на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК разкрива относително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайното за този род деяния, тъй като деецът е извършил за пръв път такова деяние и същият е неосъждан.

Изложеното характеризира извършителя като лице с пренебрежително отношение към правовия ред, включително и към установените правила за поведение в обществото.

С оглед на изложеното, съдът следва да освободи подсъдимия Б.

С. от наказателна отговорност и да наложи административно наказание за деянието, осъществяващо състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, във при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума, предвиден в закона, а именно глоба от 1000 лв..

Така определеното наказание за извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК според Съда ще окаже превъзпитателно и поправително въздействие върху подсъдимия Б. С. към спазване на законите и добрите нрави, ще въздейства предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извърши и други престъпления. Така определеното наказание ще въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

Относно предявения граждански иск за неимуществени вреди, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесената лека телесна повреда от подсъдимия, същият се явява доказан по своето основание. Искът следва да се уважи по правилата на чл. 52 от ЗЗД в размер от 500 (петстотин) евро, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и следва подсъдимият да заплати разноските по делото .

Поради изложеното съдът намира, че следва да се признае подсъдимия Б. Ц. С., с ЕГН **********, роден на 08.06.1972г. гр.

Кула, регистриран с постоянен и настоящ адрес: с. Дружба, обл. Видин, ул.

„Осемнадесета“ № 2, българин, български гражданин, женен, средно образование, безработен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 12.04.2025 г. около 19.30 в село Дружба, обл. Видин, чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето, в резултат на което причинил на В. Т. Ц. лека 4 телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето с кръвоизлив под кожата и оток на лява буза, кръвонасядане на клепачите на ляво око, подконюктивиален кръвоизлив в окото, две малки охлузвания на ляв лакет и ожулване на дясна челна област, с което му причинил болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл.130 ал.2 от НК, за което и на основание чл.78а, ал.1 от НК и чл.378, ал.4, т.1 от НПК следва да сео освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 511.29 (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента, равностойността на 1000 (хиляда) лева, като на основание чл.304, във вр. с чл.301, ал.1, т.1 от НПК следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото с частната тъжба обвинение в престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Следва да се осъди подсъдимият Б. Ц. С., със снета по делото самоличност да заплати на В. Т. Ц., с

ЕГН:********** от с. Дружба, общ. Видин, обл. Видин, ул. „Тринадесета“ № 18 сумата от 500 (петстотин) евро, представляващи обезщетение за нанесените с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 12.04.2025г. до окончателното издължаване, като в частта му до пълния предявен размер от 5000 лева отхвърля гражданския иск като неоснователен.

Следва да се осъди подсъдимия Б. Ц. С., със снета по делото самоличност да заплати на В. Т. Ц., с

ЕГН:********** от с. Дружба, общ. Видин, обл. Видин, ул. „Тринадесета“ № 18 направените по делото разноски - 6.14 евро (шест евро и четиринадесет евроцента), равностойността на 12 лева за държавна такса за завеждане на делото, 306.78 евро (триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента), равностойността на 600 лева за адвокатски хонорар и 173,48 евро (сто седемдесет и три евро и четиридесет и осем стотинки), равностойността на 339.30 лева внесен депозит за изготвяне на съдебномедицинска експертиза.