Решение № 272 от 28.06.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. К., 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20225140101384 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 45 и сл. от ЗЗД.

Ищецът М. К. К. от гр.К. твърди, че на 21.01.2022 год. в гр.К., около 15.30 часа, движейки се пеша по тротоара на ул. „М.“, в участъка срещу училище СОУ „К.О.“, откъм страната на бл.„С.“, находящия се до тротоара парк се подхлъзнала на заледен тротоар и паднала тежко с цялото си тяло, вследствие на което получила травматични увреждания и била хоспитализирана в МБАЛ „ Д.А.Д.“ в гр.К.. Излага съображения, че този заледен участък от тротоара и пътя не били обозначени по никакъв начин със сигнализация, обозначение или обезопасяване. Тъй като живеела в този район ищцата преминавала по този тротоар ежедневно, поради което й било известно, че тротоара е с разбити плочки, неравен, с хлътвания и издутини. Незабавно след падането си лежала на тротоара вцепенена от силните болки, докато една непозната жена не й оказала съдействие, след което дошла и дъщеря й със свои близки и съпруга й и ищцата била откарана в МБАЛ „ Д.А.Д. „ гр. К., където й била оказана първа помощ и било констатирано счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, охлузвания и наранявания. Била придвижена в отделението по ортопедия и травматология , където била гипсирана и й било назначено лечение, но няколко дни след случая и поставянето на гипс, изпитала силни болки, което наложило отново да посети МБАЛ Д.А.Д. „ гр. К., където специалистите установили усложнение, което наложило да бъде настанена за лечение в болницата и под пълна упойка й била извършена оперативна интервенция с поставяне на 2 бр. метални игли на ръката. В исковата молба излага подробни съображения относно дългото й лечение, както и това, че в следствие на травмата претъпяла негативни емоционални преживявания, стрес и уплаха от неочаквания и внезапен инцидент, имала проблеми със съня, често изпитвала безпокойство, станала раздразнителна и напрегната. Твърди, че и понастоящем болките в ръката й продължават, 1 което наложило отново да посети лекар, при което й било назначено медикаментозно лечение и назначена рехабилитация. Сочи, че от случилото се изживях психическа травма, както и не можела сама да се грижа за себе си, нито да помага на децата и внуците си, които се наложило да поемат изцяло грижите за дома, домакинството и за самата нея. Счита, че ответника носи отговорност по реда на ЗЗД, като следва да я обезщети за претърпените имуществени и неимуществени вреди получените от падането й на неподдържания в нормално състояние тротоар, като в тази връзка излага подробни съображения относно неправомерното поведение на ответника. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника О. К. да й заплати сумата в размер на 10 159.59 лева, от която 10 000 лева неимуществени вреди, представляващи причинени й болки и страдания, и сумата в размер на 171.69 лева имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането21.01.2022 год., до окончателното изплащане на сумата, за което предоставя банкова сметка.

Претендира и направените по делото съдебни и деловодни разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът О. К. подава отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло същата по основание и размер, а именно: оспорва твърдението, че на 21.01.2022 г. в гр. К., около 15.30 часа ищцата се подхлъзнала и паднала на тротоар, който бил заледен, тъй като по делото няма представени документи, които да доказват, че същата е пострадала на точно тази дата; оспорва твърдението, че тротоарът бил заледен, тъй като на 21.01.2022 г. през деня температурите били положителни, валяло дъжд, който преминал в мокър сняг, като е общоизвестен факта, че водата замръзва при отрицателни температури; оспорва механизма на увреждането, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на 2 твърдяните от ищеца травми и че същия е пострадал точно при това падане; оспорва твърдяната от ищцата травма да се намира в причинна връзка и да е следствие от падането; оспорва твърдението, че в резултат от падането ищцата получила счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, както и наличието на пряка причинна връзка между деликта и описаните в исковата молба болки и страдания, поради което оспорва предявения иск и по размер. Моли за решение, с което съдът да отхвърли исковите претенции, като изцяло неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност моли за намаляване размера на претендиралото обезщетение, предвид възраженията ни за съпричиняване и прекомерност на претенцията. Претендира съдебни и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Моля, в случай, че съдът частично уважи иска, да им бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства: епикриза от 31.01.2022г., епикриза от 12.03.2022г., епикриза от 11.04.2022г., медицинско 2 направление,5 бр. резултати от образна диагностика, допълнителен лист за преглед на пациент, 10 бр. фискални бонове, 4 бр. рецепти, амбулаторен лист от 08.11.2022г., метеорологична справка с изх. №***/08.12.2022г., показанията на свидетелите Л.П., И.Б., Е.К., както и с оглед приетото заключение на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, намира иска за основателен, но завишен по размер.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително- гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Причинната връзка се изразява в това, че деянието е условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от деянието, а не да се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в гражданското съдопроизводство същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, то в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.

В конкретния случай не се спори между страните, че тротоарът на ул.“М.“ в гр.К. в участъка срещу училище СОУ „К.О.“, откъм страната на бл.“С.“ и находящия се до тротоара парк , където е осъществен инцидента с ищцата принадлежи към общинските пътища, намиращи се на нейна територия /чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост и чл.

8, ал. 3 от Закона за пътищата/, изхождайки от дадените дефиниции на понятието "път" в разпоредбите на § 6, т. 1 от ДР на Закона за движението по пътищата /всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци/, § 1, т. 1 от ДР на ЗП /ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания/ и § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 1/2001 г. за организиране на движението по пътища /отворен за обществено ползване път и улиците в населените места/.

Съдът приема за безспорно, че процесният тротоар, намиращ се на територията на гр.К. , по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗП като изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, е част от общинския път - улица.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на цитираната Наредба № 1/2001 г. стопанин на пътя е собственикът или администрацията, която го управлява, който за общинския път е кметът на съответната община /чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП/, в случая кметът на община , а управлението включва както планиране, проектиране и изграждане на пътищата, така и поддържането и ремонта им /чл. 19, ал. 2 от ЗП/, в т.ч. чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по тях през цялата година.

Безспорно от събраните по делото доказателства /медицинска документация, СМЕ и показанията на свидетелите/, които са безпротиворечиви и изцяло кореспондиращи си, се установи, че на 21.01.2022 год. в гр.К., около 15.30 часа, движейки се пеша по тротоара на 3 ул. „М.“, в участъка срещу училище СОУ „К.О.“, откъм страната на бл.„С.“, находящия се до тротоара парк ищцата се подхлъзнала на заледен тротоар и паднала тежко с цялото си тяло, вследствие на което получила травматични увреждания и била хоспитализирана в МБАЛ „ Д.А.Д.“ в гр.К.. Установи се , че този участък от тротоара е бил заледен и това не е било обозначено по никакъв начин със сигнализация, обозначение или обезопасяване.

Вследствие на падането е било причинено счупване на левите лакътна и лъчева кости в долния им край, наложило се болнично лечение и оперативно лечение и наблюдение. Това увреждане е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за около 3-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Към настоящия момент оздравителния процес е завършил, но независимо от това е възможно при физически усилия с лявата ръка, както и при неблагоприятни атмосферни условия – ниски температури, влага, ищцата все още да чувства болка с неголям интезитет в областта на лявата гривнена става.

Съдът приема за доказана и пряката причинна връзка между противоправното виновно поведение на длъжностни лица на ответника и нанесените на ищцата имуществени и неимуществени вреди, като механизмът на увреждането е този, описан в исковата молба, установен от показанията на свидетелите и Л.П., И.Б. и Е.К. и подкрепен от заключението по експертизата, което е основание за ангажиране на отговорността на общината по чл. 49 от ЗЗД.

При определяне размера на следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява нормата на чл. 52 от ЗЗД според която същото се определя от съда по справедливост, както и заложените в ППВС 4/1968г. критерии за справедливост, а именно, че претърпените от деликта морални вреди трябва да са съразмерни с техния действителен размер, който е обусловен както от характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, възрастта, прогнозата, въздействието върху личността на пострадалия и найблизкото му обкръжение, продължителността на страданието, така и от икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Едновременно с това размерът му не следва да е източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.

Преценявайки в съвкупност посочените фактори, които са оказали неблагоприятно отражение върху здравето на ищеца, обществено-икономическата обстановка в страната, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта, следва настоящият състав на съда да приеме, че общият справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 6 000 лева, която ще бъде съответна на характера и тежестта на увреждане на здравето на пострадалата и съобразена с обществено приетите критерии за справедливост към датата на настъпване на увреждането.

Горното обуславя извод за основателност на предявения иск касателно неимуществените вреди на ищеца от инцидента до размера на сумата от 6000 лева, като в останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

4

По отношение на имуществените вреди: Предвид установения по делото механизъм на увреждането на ищеца, основанията за ангажиране на безвиновната отговорност на О. К. и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на служители на ответника и претърпените от ищцата имуществени вреди, на доказване подлежи размера на последните. От писмените доказателства се установи извършения разход по повод лечението на ищцата в размер на сумата от 171.69 лева , поради което този иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.

Разпечатката съдържа 23 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c18e0c4-93f0-4714-8d97-7196e1b7fc75