Решение № 8293 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8293 гр. ., 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110120749 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ., с която са предявени срещу Е. П. С. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1112,65 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. . аб.

№ ., сумата от 34,20 лв., представляваща цена на услугата . за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., сумата от 144,44 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 14.08.2023г. и сумата от 7,49 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46751/2023г. на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачите не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за ., както и дължимата стойност на услугата „.“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми, след изтичането на който е изпаднал в забава. Претендира да се установи спрямо ответника, че му дължат претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е възразил, както и разноски за производството.

Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Във възражението, подадено в заповедното производство е оспорила дължимостта на претендираните вземания, тъй като не представляват стойност на реално употребено количество топла вода и поради това сумите са недостоверни.

1

Третото лице-помагач на страната на ищеца . е взело становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата ., че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от .г., ответницата Е. П. С. е придобила в съсобственост със С. Г. С.ов недвижим имот, представляващ апартамент ., за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния имот с абонатен номер № .. Доколкото в акта за собственост не е вписано нещо различно, съдът приема, че имотът е придобит от двамата купувачи, сред които и ответницата, при равни квоти, от по 1/2 ид.ч. Установява се, че имотът е бил собствен на ответницата и трето за спора лице и през 2007г., когато собствениците са учредили договорна ипотека върху недвижимия имот като обезпечение на чужд дълг съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека .г. на нотариус с рег. № .. Не се твърди, нито се установява ответницата да се е разпоредила с притежаваната част от процесния недвижим имот преди исковия период или по време на него, поради което съдът намира, че по силата на притежаваното право на собственост същата се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от . на потребители за битови нужди в гр. ., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на . в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

2

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за ., извършвана за исковия период от третото лицепомагач .. Отделно от това се установява, че за част от исковия период е осигуряван достъп до имота за отчитане на уредите за ., а за другата отчетът е дистанционен, поради което съдът приема, че ответницата не е оспорвала извън процеса извършването на услугата ..

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са извършвани със сертифициран и преминал задължителна периодична метрологична проверка топломер, като макар за част от периода проверката да е извършена извън нормативно определения срок, заключението от проверката, че топломерът съответства на метрологичните изисквания, е основание за извод, че той е бил годно СТИ за целия период (така заключението на неоспорената СТИ).

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответницата е начислявана ТЕ за отопление на имот по показателите на 5 броя радиатори с ., на които е извършван реален отчет за процесния период. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Начислява е и ТЕ за БГВ по показанията на 2 броя водомера с дистанционно отчитане, поради което е неоснователно възражението на ответницата по отношение доставката и количеството на ТЕ за БГВ за периода при събраните доказателства за извършен реален отчет на уредите, измерващи това перо на топлинната енергия. За периода 2020г – 2021г. е извършван реален отчет на уредите за . и водомерите, като подписите в главните отчети не са оспорени от ответницата в производството, а за периода 2021г.-2022г. всички уреди в водомери в имота са били с дистанционно отчитане и доставената ТЕ е начислена по показанията им. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 2340,64 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за получаване (за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г.) и сума за доплащане за периода от м.05.2021г. до м.04.2022г.). От посочената сума ответницата като собственик на 1/2 ид.ч. от имота дължи половината, а именно сумата от 1170,32 лв. При липса на доказателства за плащане, искът за установяване на дължимост на цена на топлинната енергия е следователно основателен за предявения размер от 1112,65 лв., който е по-малък от установения за дължим и предвид диспозитивното начало в процеса следва да се уважи за заявения размер. Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, сумата следва да бъде изчислена в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото, а именно следва да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца цена на топлинна енергия, доставена до процесния имот за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., равняваща се на сумата от 568,89 евро (1112,65 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

3

По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава за плащането му. Съгласно приложимите към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в ., в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в ., в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за . и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно количество, както и че ответникът не е заплатил месечните суми в предвидения в чл. 33, ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните задължения обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността на общата фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това задължение настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. В случая 45-дневния срок за плащане на общото задължение за отоплителен сезон 2020г. – 2021г. е настъпил с изтичане на 45-дневен срок след периода, за който се отнася, т.е. на 15.06.2021г., а за отоплителен сезон 2021г. – 2022г. – на 15.06.2022г. Видно от представените от ищеца писмени доказателства (общи фактури) и от третото лице помага индивидуални изравнителни сметки в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща фактура за съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се до изпадането на длъжника в забава не може да се приложи. Съответно за изпадането на ответницата в забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е следвало да се докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура, издадена след уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не твърди и не доказва да е отправил. С оглед изложеното предявеният иск за установяване на вземане за обезщетение за забава срещу ответника за сумата от 144,44 лв. с равностойност от 73,85 евро за периода от 15.09.2021г. до 14.08.2023г. е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.