Определение № 260153 от 12.01.2021, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ …………./12.01.2021 г., гр. Перник

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в закрито заседание, проведено на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 00033 по описа за

2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по предявени по реда на чл. 422 ГПК от “Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника Емилия Максимова, срещу Д.К.П., обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество съществуват вземания против ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1531/2020 г. по описа на Районен съд - Перник.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От приложеното ч.гр.д.

№ 01531/2020 г. по описа на Районен съд Перник се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 1128/11.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на Районен съд – Перник за заплащане от Г. К.П. и Д.К.П. по ½ част от посочените в заявлението суми.

Заповедта е връчена на длъжника Г. К.П. при отказ и е издаден изпълнителен лист за дължимите от него суми.

Съобщението, изпратено до длъжника Д.К.П. на адрес: ***, е върнато с удостоверяване, че не живее на адреса по сведение на Г. К.П.. Залепено е уведомление на входната врата на входа и е удостоверено, че няма достъп до пощенската кутия.

Съобщението, изпратено на адрес: гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ бл. 15, вх. В, ап. 39, е върнато с удостоверяване, че адресът е посетен в два неприсъствени дни с интервал от повече от един месец, но лицето не е открио и не се отзовава на известията. На 25.08.2020 г. е залепено уведомление на входната врата на двора и е удостоверено, че няма пощенска кутия на адреса.

В 14-дневен срок от залепването на уведомленията длъжникът не е получил съобщението си от канцеларията на съда, поради което с разпореждане от 13.10.2020 г. заповедният съд е постановил да бъде извършена справка за регистрираните му трудови договори и заповедта за изпълнение е изпратена по актуалната му месторабота. Съобщението е върнато с удостоверяване, че лицето е напуснало работа от години.

На 07.01.2021 г. заявителят е подал искова молба за установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, по следните съображения:

Според разясненията, дадени в т.10а от ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът в установителния процес, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Допълнено е, че преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.

Съгласно чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК, в сила на 24.12.2019 г., съдът указва на заявителя да предяви иск, когато връчването е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса с посочване на източника на информация в съобщението. Т.е. искът за установяване на вземането е допустим, когато връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, на който е връчена заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В случая по делото са събрани данни с посочване на източника на информация, че длъжникът не живее на посочения в заявлението адрес. Съгласно чл. 47, ал. 3 ГПК, ако лицето не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява адресната му регистрация и ако адресът не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, разпорежда връчване по постоянния и настоящ адрес. Т.е. залепването на уведомление на адрес, който не съвпада с регистрирания постоянен и настоящ адрес, е ирелевантно за прилагане на предвидения в чл. 47, ал. 5 ГПК начин на фингирано връчване. Съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда, когато залепването на уведомлението е извършено на регистрирания постоянен и настоящ адрес на лицето. Следователно, когато посоченият в заявлението адрес не съвпада с регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника, релевантно е дали връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на регистрирания постоянен и настоящ адрес, на който е връчена заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В случая по делото не са събрани такива данни. При това положение с изтичане на срока за възражение заповедта за изпълнение влиза в сила.

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за наличието на която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Такъв не се констатира, тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл. 415, ал. 1 ГПК.

Настоящото производство се явява недопустимо, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Съгласно т. 13 от ТР

№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, вр. с чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. В конкретния случай обаче, независимо, че настоящото производство следва да се прекрати и исковата молба да се върне като недопустима, с оглед липсата на възражение, заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА искова молба вх. № 260294/07.01.2021 г. от „Топлофикация-Перник“ АД срещу Д.К.П., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 00033 по описа за 2021 г. на Районен съд - Перник.

ОБЯВЯВА Заповед № 1128/11.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 01531 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник за влязла в сила.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Перник, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: