Определение № 1210 от 15.07.2026, Административен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1210

Смолян, 15.07.2026 г.

Административният съд - Смолян - II състав, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДОБРИНКА ГРИБАЧЕВА административно дело № 20267230700269 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.166 ал.4 във връзка с ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172 ал.6 от Закона за движение по пътищата ЗДвП).

С искане, съдържащо се в жалбата, с която се оспорва изцяло законосъобразността на заповедта, жалбоподателят Д. прави особено искане, с което оспорва предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование],с която на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач“ до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца. В тази част на жалбата на основание чл.166 от АПК се иска спиране на предварителното изпълнение на ЗПАМ, тъй като упражняваната от него трудова дейност, за която представя трудов договор, е свързана с управление на МПС и значително би възпрепятствала според него упражняване на професията му и би довела до значителни финансови загуби и финансови затруднения.

След като се запозна с особеното искане и след преценка на приложените към административната преписка документи, съдът приема, че искането на жалбоподателя за спиране предварителното изпълнение на заповедта е допустимо,тъй като предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на специален закон – чл.172 ал.6 от ЗДвП,и е подадено от лице,което е адресат на заповедта.

Съдът намира искането за неоснователно по следните съображения:

Предварителното изпълнение на оспорената заповед, издадена на основание чл.172 ал.6 във връзка с чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, е допуснато по силата на самия закон – чл.172 ал.6 от ЗДвП.Съгласно последната разпоредба, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка,а съгласно чл.166 ал.4 от АПК и Тълкувателно решение №5/8.09.2009г. по тълк.дело 1/2009г. на ОС на ВАС, разпоредбата на чл.162 ал.2 от АПК е приложима и в случаите,когато законът не урежда изрично правомощие на съда да постанови друго.Презумпцията по чл.172 ал.6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Но специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на посочените в същата норма заповеди, за които е дерогиран суспензивния ефект на жалбата. Административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт. Налице е допуснато по силата на самия закон предварително изпълнение на акта, което от своя страна означава, че законодателят презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес.

Касае се за административен акт, с който е наложена ПАМ. Законът за движението по пътищата не регламентира основанията, при които съдът може да спре предварителното изпълнение на административния акт, поради което е приложима нормата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение, съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В тежест на жалбоподателя е да посочи и установи пред съда наличието на обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта е основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166 ал.2 от АПК, включително на актовете по чл.172 ал.1 от ЗДвП, преценява дали незабавното им изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на обществения интерес.

В настоящия случай жалбоподателят твърди настъпването на значителна или трудно поправима вреда за него от приложената ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, която обосновава с възпрепятстване упражняване на професията му, вследствие на което би изпаднал в затруднено финансово положение. С жалбата представя трудов договор № 148 от 13.02.2026г., който е приложен на л.13 от делото.

Съдът констатира, че представеният трудов договор от 13.02.2026г. за длъжността „Шофьор, лекотоварен автомобил“ в отдел „С.“ не е подписан от служителя, а освен това договорът е сключен на основание чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 ал.1 от КТ със срок за изпитване в полза на работодателя. При тези обстоятелства не е ясно дали към настоящия момент този трудов договор е действащ.

В особеното искане жалбоподателят твърди още, че приложената ПАМ значително би възпрепятствала упражняването на професията му. Видно от съдържанието на представения трудов договор, жалбоподателят Д. няма нито един ден трудов стаж по специалността „шофьор“, не е представил и документ за завършено такова професионално образование.

Ето защо съдът приема, че с представения трудов договор жалбоподателят не установява, че работи в настоящия момент като шофьор и че това е професията му.От тук следва и извода, че жалбоподателят не е установил вероятното настъпване на значителни и трудно поправими вреди.

Принудителната административна мярка „временно отнемане на СУМПС“ по естеството си е неблагоприятна за адресата, тъй като го лишава от възможността да управлява собствения си автомобил, но това неудобство не представлява нито значителна, нито трудно поправила вреда по смисъла на закона.

Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Предвид изложените доводи и съображения, особеното искане на жалбоподателя е неоснователно и следва да се отхвърли.

Така мотивиран и на основание чл.166 ал.3 във връзка с ал.4 от АПК, Смолянският административен съд, втори състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на А. И. Д. за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № [Наименование]от 09.06.2026г., издадена от младши автоконтрольор в РУ-Д. към ОД на МВР-[област].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок,считано от получаване на съобщението от страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�