Решение № 43 от 27.05.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20231880200080 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена от А. Е. В., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 23-0353-000064 от 10.04.2023 г., издадено от началника на РУ Своге към ОДМВР София, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от дванадесет месеца.

В жалбата въззивникът излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление (НП), за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като иска НП да бъде отменено. Не се явява и не се представлява в проведените открити съдебни заседания.

Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведените открити съдебни заседания.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани трима свидетели – С. С. Я. – актосъставител, на длъжност „***“ към ОДМВР 1

София, РУ С., Ц. Л. Г. и П. И. Н..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 10.02.2023 г., около 9,25 часа, разпитаните от съда свидетели очевидци: С. Я., Ц. Г. и П. Н. (служители на РУ С.), изпълнявали задълженията си по контрол на автомобилния транспорт на ул. „Хан Аспарух“ в с. Томпсън, общ. Своге. На кръстовището с път II-16, те спрели за проверка със звуков и светлинен сигнал лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № **, управляван от жалбоподателя по ул. „Хан Аспарух“ с посока на движение от ул. „Франк Томпсън“ към път II-16, което се е наложило, тъй като преди това, на кръстовището между ул. „Хан Аспарух“ и ул. „Борис I“ свидетелят П. Н. подал на водача ясен и разбираем сигнал със стоп палка по образец на МВР и му е указал място за спиране, но водачът не се е подчинил и е продължил движението си към път II-16. При извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта – тип „Дрегер“ 7510, фабр. № АRВА 0099, се установило, че жалбоподателят е употребил алкохол в количество 1,38 ‰ (на хиляда) в издишания въздух. На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) , който съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 43 от същия закон. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетелите Г. и Н.. А. В. се е запознал със съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Посочил е, че няма възражения. Бил му е издаден и връчен талон за изследване с бланков № 109268/10.02.2023 г., в който е отразен изборът на жалбоподателя установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с медицинско и химическо лабораторно изследване, което е удостоверено с подписа му. Били издадени и осем броя холограмни стикера с № А050758, в които надлежно били вписани и номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра съответно от 1 до 8, от които от номер 2 до номер 8 са дадени на водача и са придружавали талона за изследване. В последния, връчен на жалбоподателя на 10.02.2023 г., в 10,30 ч., било посочено, че В. следва да се яви за изследване до 45 минути, считано от връчването на талона във Филиала за спешна медицинска (ФСМП) в гр.

Своге, чието предписание той е изпълнил– явил се във ФСМП Своге, придружен от полицейските служители и е дал кръв, за което е съставен Протокол за медицинско изследване от 10.02.2023 г., съдържащ всички необходими реквизити. От извършеното изследване, документирано с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол с № 2023/ХИ-33/10.02.2023 г. е доказано, че етиловият алкохол в кръвта на водача възлиза на 1,03 ‰. Изследването е направено в специализирана химична лаборатория към БНТЛ при ОДМВР София. Издаденото на 10.04.2023 г. наказателно постановление съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН, като е редовно връчено на 19.04.2023 г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на 03.05.2023 г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че фактическите констатации отразени в акта и в наказателното постановление не се 2 опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители. Те са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени по делото факти. Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал.

2 от ЗДвП, а по делото не беше установено друго.

При така приетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началника на РУ Своге към ОДМВР София, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – „***“ към ОДМВР София, РУ С., оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.

12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП, е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът намира, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

По делото безспорно се установи, че на 10.02.2023 г. водачът А. В. е управлявал моторно превозно средство (лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ** с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда.

Следователно АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Правилно е ангажирана отговорността на В..

Наложеното административно наказание е предвиденото за това нарушение.

Съгласно чл. 189з от ЗДвП, за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, поради което не следва да бъде обсъждано дали процесното административно нарушение се характеризира с маловажност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган.

Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не 3 възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба, и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и редът при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията на деянието като административно нарушение по ЗДвП. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин, възпроизведени в съдържанието на двата акта.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че наказателното постановление не съдържало задължителните реквизити, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно – описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като бил санкциониран за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,38 ‰, установена с техническо средство, като не била посочена действителната съставомерна концентрация. На първо място, последното твърдение е невярно. В процесното НП изрично е посочено, че от получения протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол е установено, „че алкохола в кръвта на водача е 1,03 промила“. След това ясно е посочено, че за извършеното е приложима санкционната разпоредба на чл.

174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, доколкото е доказано, че водачът е управлявал МПС „с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително“. На следващо място, правилно АНО е описал хронологично и предшестващата проверка с техническо средство, както и резултата от същата, с оглед обосноваване спазването на реда, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая няма нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.

Наказващият орган, осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти законът е приложен правилно. С оглед гореизложеното съдът намира, че А. В. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението за което е санкциониран административно.

От субективна страна деянието е извършени виновно.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0353-000064 от 10.04.2023 г., издадено от началника на РУ Своге към ОДМВР София , с което на А. Е. В., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от дванадесет месеца.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 5