Определение № 15130 от 21.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15130 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20261110105664 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на подадена от Д. Ц. Д., Д. Х. Д. и Т. В.

Т. искова молба срещу Столична община. Ищците твърдят, че при изготвяне на действащата кадастрална карта за гр. София по неясни за тях причини част от притежавания от тях поземлен имот с идентификатор *** е заснета погрешно като част от притежавания от ответника поземлен имот с идентификатор *** с предназначение „за второстепенна улица“. Сочат, че въз основа на подадено от тях заявление е постановена Заповед №18-9580-24.08.2023г. на Началника на СГКК- гр. София, с която на основание чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /“КККР“/, изразяващо се в промяна на границите на посочените два имота. Заявяват, че по жалба на кмета на Столична община е постановено Решение №1986 от 11.10.2024г. по адм. дело №1379/2024г. на АССГ, II отделение, 77 състав, с което посочената заповед е отменена. Поддържат, че доколкото административният съд е мотивирал решението си с аргумента, че между страните е налице спор за материално право, по който същият не е компетентен да се произнесе, то за тях е налице интерес да предявят иск, с който да установят, че Столична община не притежава реална част с площ 47 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** и действителните граници на този имот с поземлен имот с идентификатор *** са такива, каквито са посочени в Заповед №189580-24.08.2023г. на Началника на СГКК- гр. София.

С Разпореждане от 10.03.2026г. съдът е предоставил възможност на ищците да отстранят констатираните от него нередовности на подадената от тях искова молба, като изрично им е указал да обосноват интереса си от предявяване на отрицателен установителен иск с оглед търсената от тях защита.

С молба от 19.03.2026г. ищците са посочили, че при уважаване от съда на предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.54, ал.2 ЗКИР 1 влязлото в сила решение ще съставлява основание за издаване на нова заповед за изменение на КККР, изразяващо се в промяна на границите между притежавания от тях поземлен имот и поземления имот с идентификатор ***, собственост на ответника.

С Разпореждане от 23.03.2026г. съдът е предоставил последна възможност на ищците да конкретизират искането си към съда съобразно съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, като посочат дали искат да бъде признато за установено спрямо Столична община правото им на собственост върху спорната реална част, нанесена като част от поземлен имот с идентификатор ***, съответно да бъде отстранена твърдяната от тях грешка в КККР или искат да бъде признато за установено по отношение на тях, че Столична община не е собственик на спорната реална част. Указал им, че съгласно чл.95 ГПК могат да поискат правна помощ, ако имат необходимост и право на това.

В изпълнение на указанията на съда на 27.03.2026г. по делото е постъпила молба от ищците, в която същите заявяват, че искането към съда е да се признае за установено, че Столична община не притежава реална част с площ 47 кв.м. от притежавания от тях поземлен имот с идентификатор ***, погрешно нанесена /заснета/ в КККР като част от поземлен имот с идентификатор *** вместо в пределите на поземлен имот с идентификатор *** и действителните граници на двата поземлени имота са посочените в Заповед №189580-24.08.2023г. на Началника на СГКК- гр. София, въз основа на което да се отстрани грешката в КККР на гр. София.

Съдът, като съобрази изложеното по-горе, намира, че предявеният от ищците отрицателен установителен иск е недопустим, като съображенията за това са следните:

Съгласно Решение 329/24.11.2011 г. по гражданско дело № 1439/2010 г. на ІІ г. о., ВКС, наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск е обусловено преди всичко от естеството на правния спор, предхождащ неговото предявяване, т. е. от вида на действията, посредством които ответникът извънсъдебно оспорва правото на ищеца. В случая ответникът е вписан в КККР като собственик на имот с идентификатор ***, в който според твърденията на ищците неправилно е отразена част от притежавания от тях имот с идентификатор ***. С оглед на посоченото обстоятелство същите са предприели действия по отстраняване на допуснатата грешка в кадастъра, като са подали заявление, въз основа на което е издадена Заповед №18-9580-24.08.2023г. на Началника на СГКК- гр.

София, с която на основание чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР е одобрено изменение в КККР, изразяващо се в промяна на границите на посочените два имота. Същата е отменена с Решение №1986 от 11.10.2024г. по адм. дело №1379/2024г. на АССГ, I I отделение, 77 2 състав, като е констатирано наличието на спор за материално право, а именно дали Столична община е придобила собствеността върху имот с идентификатор ***. С оглед на изложеното и предвид изрично посочения правен резултат, който ищците целят с предявяване на настоящия иск, а именно- отстраняване на твърдяната от тях грешка в кадастъра, настоящият съдебен състав намира, че за тях не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответника, доколкото същият не е годен да постигне желаната от тях правна промяна.

Соченият от тях правен интерес изисква същите да установят своите права, а не да отрекат тези на ответника. Съгласно установената съдебна практика интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на лицето, чийто имот вече е нанесен в плана и което поради тази причина оспорва искането на ищеца за нанасяне в кадастралния план на спорния имот като негов, не е налице. В този смисъл -т.4 на Тълкувателно решение №8/2014г. на ОСГК на ВКС, Решение №153 от 21.12.2020г. по гр. д. №1221/2020г. на I г. о., Решение №50138 от 10.01.2023г. по гр. д. №1128/2022г. на II г. о., Решение №89 от 13.01.2021г. по гр. д.

№3335/2019 г. на I г. о., Решение №90 от 04.07.201 г. по гр. д. №2710/2017 г. на І г. о. на ВКС, съгласно които искът с правна квалификация чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР, сега чл.54, ал.2 ЗКИР, се определя като положителен установителен иск за собственост.

Съображенията за даденото разрешение са, че когато ищецът обосновава своя интерес от предявения иск със спор за материално право и невъзможност за нанасяне на имота в кадастралната карта, исковата защита следва да бъде проведена чрез установяване на неговото право на собственост, тъй като само по този начин би могло да се постигне нанасянето на имота на ищеца в КККР. Единствено при уважаване на положителен установителен иск за собственост би се решил със сила на пресъдено нещо въпросът за това кой е собственик на спорния имот, съответно какви са границите на имота, предмет на установеното право на собственост.

Съдът счита, че в случаите когато уважаването на иска не би довело до постигане на резултата, към който ищецът се стреми, липсва правен интерес от неговото предявяване. Доколкото последният е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, то по гореизложените съображения съдът намира, че предявеният от ищците иск се явява недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл.130 ГПК подадената от Д. Ц. Д., Д. Х. Д. и Т. В. Т. срещу Столична община искова молба с вх.№67386/04.03.2026г., въз основа на която е образувано по гр.д. №5664/26г. по описа на СРС, I Г.О., 25-ти състав.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищците.

Препис от определението да се връчи на ищците на посочените в исковата молба адреси.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4