Решение № 335 от 05.03.2024, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

05.03.2024 град

Кърджали

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

07.02.2024 година

В публично заседание и следния състав:

Председател:

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ

БОЖКОВА и при участието на

Секретар

Павлина

Петрова

Прокурор

Бонка Василева от

Окръжна прокуратура - Кърджали като разгледа докладваното от съдията

Виктор Атанасов

Кас.

Адм. Нак. Дело номер

1 по описа за

2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 от НПК и Глава ХІІ/дванадесета/ от АПК/чл.208 и следв./.

Образувано е по касационна жалба от К.Д.М. от ***, с посочен в жалбата съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против Решение №194 от 11.10.2023 год., постановено по АНД №582/2023 год. по описа на

Кърджалийския районен съд, в частта му, с която е потвърдено наказателно постановление №29-0000007 от 22.03.2023 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”/ОО„АА”/ – град Кърджали.

В жалбата касаторът заявява, че счита, че решението на въззивния съд е необосновано, постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Заявява също, че оплакванията му срещу въззивния съдебен акт се свеждат до това, че е постановен при нарушение материалноправните разпоредби и в този смисъл не са приложени законови разпоредби, които е трябвало да бъдат приложени. Излага съображения в жалбата, като най-напред заявява, че не съм съгласен с констатацията на съда, че АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, както и че отговарят на изискванията на чл.42 и 57 от ЗАНН.

Оспорва твърдението на съда, че е проявил небрежност при извършване на аминистративното нарушение, т.к. както посочил в жалбата си, преди да поеме на път, от дирекция „Автотранспорт и механизация” при дружеството работодател, ППС му било предадено в изправен вид. Сочи, че е приложил пътен лист *** от 06.01.2023 год., от който било видно, че техническо лице е прегледало управлявания от него камион и че бил изпълнил законовото си задължение да се увери, че ППС е технически изправно преди да извърши превоза. Сочи също, че товарният автомобил е преминал технически преглед преди да извърши въпросният превоз, като от *** А. Б. бил положен подпис и печат и било удостоверено, че автомобилът е технически изправен, а също така, чрез подписа си касаторът удостоверил, че приема автомобила технически изправен. Счита, че това е доказателство, че е изпълнил задължението си да се увери лично, че МПС-то е технически изправно, като задължението било изпълнено чрез осъществения и документиран технически преглед на товарния автомобил и от специалист с нужната професионална квалификация. Касаторът твърди, че доказаната по този начин техническа изправност на процесното МПС преди началото на превоза сочи за възникване на техническата неизправност по време на осъществяване на самият превоз, за която не е имал никакви индикации до момента на спирането му за проверка и поради това, липсвала субективна съставомерност на нарушението по чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, което правело обжалваното наказателно постановление материално незаконосъобразно.

На следващо място, касаторът заявява, че не е съгласен и със заключението на съда, че административнонаказващият орган е определил правилно санкционната норма. Сочи, че в ЗДвП, понятията „незначителни неизправности“, „значителни неизправности“ и „опасни неизправности“, са легално определени в пар.6, т.71 -

73 от ДР на ЗДвП, като „опасни неизправности“ са тези, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда, т.е. при констатиране на такива, проверяващите не би следвало да позволят движение на МПС по републиканската пътна мрежа. Сочи също, че характерът на неизправностите се определя по Приложение 5 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, но според същото приложение, част I, т.5.2.3., буква „г“, която е приложена, конкретно такава неизправност може да се определи и като значителна, и като опасна, в зависимост от конкретния характер на повредата. Според касатора, последното предполага наличие на мотиви в наказателното постановление, защо една такава повреда е определена в конкретния случай като опасна, а не като значителна, каквато също би могла да бъде, но такива мотиви обаче нямало. Касаторът счита, че не съответстват на действителното правно положение изводите на съда, че нарушението е описано пълно, с всички относими към конкретния състав признаци, както твърди, че липсват мотиви, които по безсъмнен начин да обосноват приложението на по-тежката санкционна норма по чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП.

Касаторът сочи на следващо място, че от нарушението, за което е съставен АУАН и е издадено НП, не са настъпили вреди, не са засегнати интереси, не е налице значимост на конкретно увредените обществени отношения. Заявява, че горните изводи черпи и от константната съдебна практика по случаи като неговия, като сочи съдебна практика на административни съдилища в РБългария. С жалбата касаторът моли съда, да вземе под внимание обстоятелствата, изложени в настоящата жалба и след като се убеди в основателността на твърденията му, изложени подробно по-горе, да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение №363 от 26.09.2023 год. на Районен съд - Стара Загора (!?! – вероятно се има предвид Решение №194 от 11.10.2023 год., постановено по АНД №582/2023 год. на Районен съд – Кърджали).

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът - К.Д.М. от ***, не се явява и не се представлява. От същия, преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че поддържа изцяло подадената касационна жалба срещу Решение №194 от 11.10.2023 год. на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №29-0000007 от 22.03.2023 год., издадено от началника на ОО „АА“ – град Кърджали. Излага кратки съображения в подкрепа на жалбата, сходни с тези, развити и в самата касационна жалба. В становището моли съда да вземе под внимание обстоятелствата, изложени в настоящата жалба и след като се убеди в основателността на твърденията му, изложени подробно по-горе, да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и да отмени и наказателно постановление №29-0000007 от 22.03.2023 год., издадено от началника на ОО „Автомобилна администрация“ – град Кърджали.

Ответникът по жалбата – началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“/ОО„АА“/ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че фактите по случая са били правилно изяснени и въз основа на същите, съставът на Районен съд – Кърджали е направил правилни фактически и правни изводи, като е потвърдил издаденото НП в частта му, относно нарушението по чл.139, ар.1, т.1 от ЗДвП. Намира изложените в касационната жалба съображения за отмяна на оспореното решение за неоснователни и предлага да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт.

Административен съд – Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваната част на Решение №194 от 11.10.2023 год., постановено по АНД №582/2023 год., Районен съд - Кърджали е потвърдил наказателно постановление №29-0000007 от 22.03.2017 год., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”/ОО„АА”/ – град Кърджали, в частта му, с която, на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, на К.Д.М. от ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1, във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с Приложение 5, Част 1, т.1.1.14., буква „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС.

За да постанови обжалвания в настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Кърджали е приел за установено от фактическа страна, че на 06.01.2023 год., свидетелите М.

И. и С. И. - инспектори в РД „АА“ - Стара Загора, били на работа, като около 10:34 часа на същата дата, те се намирали на път ***, на разклона за ***, 7.6 км. в посока ***, където извършили проверка на МПС „Мерцедес ***“, с рег.№***, категория N3, и прикачено към него ремарке „Шмитц ***“, с рег.№***, от категория 04. Контролните органи констатирали, че превозното средство се управлява от жалбоподателя К.Д.М., който извършвал обществен превоз на товар/фракция/ по маршрут от *** за ***, видно от Пътен лист №*** от 06.01.2023 год. и Товарителница №*** от 06.01.2023 год. Свидетелите прегледали документите на водача, извършили и проверка на МПС, при която установили, че пътното превозно средство е технически неизправно, тъй като дискът на предна ос от лявата страна бил спукан. След визуална проверка, извършена по нормативно предвиден метод, тази неизправност била оценена като опасна. Освен това, инспекторите поискали от водача и контролен талон към свидетелството за управление на МПС, но същият не носел такъв и не го представил. По този повод, срещу жалбоподателя на място бил съставен АУАН по чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП и по чл.139, ал.1, т.1, във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с Приложение 5, Част I, т.1.1.14., буква „а“ от

Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, който той подписал и получил с възражение. Ha 16.01.2023 год. при наказващия орган постъпило и писмено възражение от жалбоподателя срещу съставения му акт. Същото не било уважено и така, на 22.03.2023 год. било издадено процесното наказателно постановление, с което, на К.Д.М. били наложени административни наказания: по т.1 - „глоба”, в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП; по т.2 - „глоба”, в размер на 500 лева, на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1, във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с Приложение 5, Част

I, т.1.1.14., буква „а“ от Наредба №Н-32 от

16.12.2011 год. на МТИТС.

Горната фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на свидетелите М.

И. и С. И., както и от приетите по делото писмени доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 06.01.2023 год.; Пътен лист №*** от 06.01.2023 год.; Товарителница №*** от 06.01.2023 год.; Допълнително споразумение към трудов договор №**/*** год.; Удостоверение за техническа изправност на ППС; Възражение срещу АУАН от 06.01.2023 год.; снимков материал;

Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020 год. на МТИТС, установяваща правомощията на административнонаказващия орган да издаде процесното постановление.

При така приетото за установено от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел, най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По отношение на потвърдената с обжалваното решение т.2 от процесното наказателно постановление, районният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, а според другата, посочена в атакуваното постановление, правна норма - чл.101, ал.4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1. Съдът е посочил също, че това е Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, която в Приложение 5, Част I, т.1.1.14., буква „а“ разписва, че когато барабанът или дискът е прекомерно износен, прекомерно надраскан, напукан, несигурно закрепен или счупен, се касае за опасна техническа неизправност. Съдът е приел, че на инкриминираната дата и място, при спазване на предвидения в Наредбата метод/визуална проверка/, е установено безспорно, че дискът на предна ос на превозното средство, управлявано от жалбоподателя, е спукан, което означава, че техническата изправност действително следва да се класифицира като „опасна“ такава. Съдът е посочил, че в §6, т.73 от ДР на ЗДвП също е дадена легална дефиниция за „опасни неизправности“ - откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. Според първоинстанционния съд, откритата неизправност на управляваното от жалбоподателя МПС представлява пряк и непосредствен риск за безопасността на движението, тъй като е създала реална опасност от настъпване на ПТП, като е посочил, че именно това сочи в показанията си и извършилият проверката актосъставител. Така районният съд е приел, че като не е спазил правилото да се движи по пътя с технически изправно моторно превозно средство, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и е посочил, че за така извършеното нарушение е наложено наказание, на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с „глоба“ в размер на 500.00 лева, който управлява технически неизправно пътно превозно средство - при констатирани опасни неизправности. Съдът е приел, че именно това е относимата санкционна разпоредба за извършеното от жалбоподателя деяние и че същата законосъобразно е приложена.