Решение № 260149 от 29.12.2020, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е

Ш Е Н И Е

№ 451 гр. Горна Оряховица, 29.12.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА

ОРЯХОВИЦА, трети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Цветелина Цонева при секретаря Снежана Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 404 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от „ Агенция за събиране на вземанията’ ЕАД – гр. София чрез пълномощник

К.В. – М. срещу Н.М.Н.. с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 11.01.2019г. е подписано

Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07,2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS- 14419392.от дата 25.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Н.М.Н. е прехвърлено в полза на „ „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии.

Съгласно договора за цесия от 27.07.2017г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.

В изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост на процесното вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, Франция" с изх. №

УПЦ-П-БНП/РШ8-14419392 от 15.01.2019г., като писмото се връща в цялост отново с отбелязване, че пратката е „непотърсена". На 13.11.2019 г. е изпратено повторно уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РШЗ-14419392 от 11.11.2019г. за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост, но писмото отново се върна в цялост с отбелязване, че получателят отсъства.

На 20.02.2020 г. е изпратено отново уведомително писмо за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост, с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РШ8~14419392, чрез куриер, но писмото се връща в цялост.

Към исковата молба представя и моли да се приеме копие от уведомление за извършената цесия ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-14419392 от 20.02.2020 г,, изпращано до длъжника от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция" чрез клона му в Република България в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, което да се връчи на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост.

В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IVг.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК.

Относно автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на цялото задължение, включващо неплатената главница, както и възнаградителни лихви, ищецът излага следното.Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. С подписването на договора страните са договорили дължимостта на пълния размер на възнаградителната лихва независимо от автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, предвид което със заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендира неплатената главница, както в целия й остатъчен размер, така и размерът на действителния остатък между начислената възнаградителна лихва при подписване на договора и платената възнаградителна лихва до датата на входиране на заявлението в съда, като в настоящия случай се позовавам на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 99/01.02.201 Зг. на ВКС по т.д.№ 610/2011 г., It.o, ТК.

Ищецът счита, че мотивите към т. 18 на

Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., не са приложими в конкретния случай, поради следните съображения: цитираният тълкувателен акт разглежда вземане, произтичащо от договор за банков кредит, като заключава, че предсрочната му изискуемост настъпва с неллащането или при настъпване на съответни обстоятелства едва след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК и чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции.

Дружество, предоставило кредита, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение към датата на отпускане на кредита, се категоризира като небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал, 1 от Закона за кредитните институции, която посочената разпоредба дефинира като лице, различно от кредитна институция/банка/ и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите: 1./ по чл. 2, ал. 2, т. 1, 2, 6 - 13 от ЗКИ; 2.1 придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция; 3./ отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. За разлика от кредитните институции /банките/, финансовите такива могат да осъществяват ограничен обем банкови дейности, което оправдава и нормативното разрешение същите да не подлежат на лицензионен режим и дейността им да се урежда с подзаконов акт - Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции /обн., ДВ, бр. 36 от 15.05.2009 г./, издадена от БНБ. Стопанската активност на финансовите институции не е подчинена на Закона за кредитните институции и респективно неговият чл. 60, ал. 2 се явява неприложим за тях. Правната рамка на сключваните от финансовите институции договори за кредит обхваща нормите за заема за потребление в Закона за задълженията и договорите и тези на действащия Закон за потребителския кредит, като извън нея остават относимите към банковото кредитиране разпоредби на чл. 430 - чл. 432 от ТЗ. Това становище е застъпено в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 99/01.02.201 Зг.на ВКС по т.д.№ 610/2011 r.,l ТО, ТК, съгласно което в случаите, когато заемът е предоставен от небанкова финансова институция, клаузата, включена в договор за заем за потребление, за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като с тази уговорка длъжникът изгубва преимуществото на срока и последиците за него са аналогични на изгубването на това преимущество по чл.71 от ЗЗД. Повече от това, в този случай настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Правната рамка на сключваните от небанкови субекти от категорията на ищцовото дружество договори за кредит обхваща нормите на заема за потребление в ЗЗД и тези на Закона за потребителския кредит, като извън нея остават относимите към банковото кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ. Поради неприложимост на чл.60, ал.2 от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели с техните клиенти липсва нормативна опора за настъпване последиците на автоматичната предсрочна изискуемост да се въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените, поради което механичната аналогия с трактовката на т.18 от TP №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/201 Зг.,ОСГТК, не следва да се допуска. Настъпването на предсрочната изискуемост по право с изтичане на определения от страните в договора срок, без да е необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника, е споделено от ВКС в Определение №748/12.11.2013 г. по ч. т. д. №3559/2013 г. на II ТО, което се приема и от PC- Ямбол в Решение N9825/ 20.12.2018 г. по гр, д. №1547/2018 г. по описа на същия съд.

Процесното вземане произтича от подписания на 25.01.2017г. договор за потребителски кредит с № PLUS-14419392 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и Н.М.Н. като Кредитополучател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 15000,00 лв. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 150,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита.

Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 21573,72 лв.

Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 6573,72 лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.02.2024г. на 84 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 256,83 лв., при първа погасителна вноска 20.03.2017 г. съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.02.2024 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.