Определение № 55 от 31.01.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Ямбол, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Д. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500002 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от З.С.Р., чрез пълномощник Д. Д.- юрисконсулт, против Определение № 2651 от 18.11.2024 г., постановено по гр. дело № 1118/2024 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е оставена без уважение молбата „Вибус.БГ“ ЕООД за изменение на Решение № 638/18.11.2024 г. частта за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата на адвокат М. В.

М. от АК- Пловдив, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото в размер на 960.00 лева с ДДС.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено изцяло като бъде отхвърлена претенцията на адвоката за присъждане на адвокатско възнаграждение поради наличието на злоупотреба с права по смисъла на чл.3 от ГПК, а в условията на евентуалност- да бъде намален размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като бъде присъден справедлив и пропорционален на фактическата и правна сложност на делото хонорар без ДДС, при отчитане липсата на предоставена възмездна доставка на услуга. Според жалбоподателя, присъждане на разноски в негова тежест би противоречало на разпоредбата на чл. 3 ГПК, тъй като за кратък период от няколко месеца процесуалният представител на ищцата е подал общо шест искови молби против ответника, с които е предявил дванадесет обективно съединени установителни и осъдителни искове, по всеки от които е претендирал адвокатско възнаграждение от по 480.00 лева. В Ямболския районен съд ищцата, подпомагана от един и същи адвокат, е образувала 20 производства в рамките на сравнително кратък срок, като използваната техника за процесуална защита на права е идентична, а разликата в исковите молби се ограничава до формалната индивидуализация на претенциите- номер на договори за кредит, дата на сключване и погасяване и размер на заплатеното по всеки от тях, а в станалата си част претенциите са идентични- изложени са едни и същи възражения, цитирана е еднаква съдебна практика, формулирани са идентични петитуми, както и са били приложени еднакви по своето естество писмени доказателства. Макар и да е имала възможност да получи защита на правата си в едно производство, като предяви искове за 1 всички оспорени от нея вземания, произтичащи от нищожни клаузи с една искова молба, ищцата е образувала множество искови производства за отделните вземания в малък размер.

Според жалбоподателя с тези свои действия тя е увеличила многократно задълженията за разноски по делата- за държавни такси и адвокатски хонорар. Неупражняването на всички права в рамките на едно или няколко, но значително по-малко на брой производства, е изцяло по волята на ищцата, а и е нейно право, с упражняването на което обаче, не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, които би бил осъден да възмезди при упражняването на правото на ищцата в едно, респективно няколко производства. В условията на евентуалност, в случай че съдът не сподели релевираните доводи за очевидна злоупотреба с процесуални права, жалбоподателят поддържа искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност, без към същото да се начислява ДДС. Искането е обосновано отново с това, че процесуалният представител на ищцата е съдействал на същата при образуване и процесуална защита по общо 20 производства, 12 от които предявени срещу „Вибус.БГ“ ЕООД, при което присъждане на адвокатки хонорара в размер на 960 лева по всяко едно от цитираните дела би довело до несправедливо имуществено разместване между страните и неоснователно обогатяване за сметка на адвоката. Сочи се, че за целите на процесуалната защита адвокатът е депозирал единствено писмени становища, които са идентични по съдържание и в голям процент касаят претенцията за адвокатско възнаграждение и ДДС към него. Жалбоподателят изтъква, че по делото са приобщени единствено писмени доказателства, а дейността по събирането и прилагането им се ограничава с представения с исковата молба препис от договор за кредит, самото производство представлява потребителски спор, по повод на който вече има образувана богата, константна и непротиворечива съдебна практика, изключваща всякакви съмнения за фактическа и правна сложност. Формално са предявени два искаустановителен и осъдителен, но всъщност, за да се произнесе по осъдителния иск, в мотивите си съдът решава въпроса за действителността на договора за кредит, т.е., търсеният резултат би могъл да се постигне дори при предявяване единствено на иск по чл.

55 ЗЗД, почиващ на възражение за нищожност. Изборът на процесуална защита чрез предявяване не на един иск за неоснователно обогатяване, а на два кумулативно съединени иска за недействителност на договор, обективно съединен с иска по чл. 55 ЗЗД, според жалбоподателя оставя съмнение, че единствената цел на използваната техника е претендирането на няколко адвокатски хонорара. Поради това счита, че съдът не следва да бъде ограничен от посочените в НМРАВ минимуми на адвокатските възнаграждения, както и от разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от тази наредба. При определяне размера на адвокатското възнаграждение, което се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, жалбоподателят счита, че следва да се отчете стойността на интереса, който се защитава, липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и че се касае за спор, по който е налице вече установена съдебна практика, а адекватна оценка на дейността на процесуалния представител следва да бъде определена по критерия за справедливост и пропорционалност, като не следва да се допуска неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата, на основание генерираните по делото съдебни разноски в необосновано висок размер, с оглед на общия материален интерес по делото.

На следващо място, жалбоподателят счита, че върху размера на адвокатското възнаграждение не следва да се начислява ДДС, тъй като правната помощ, която адвоката може да оказва на материално затруднени лица, е безплатна и по смисъла на чл.9, ал.1, вр. чл.8 ЗДДС представлява безвъзмездна доставка на услуга и не подлежи на облагане с ДДС.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия адв. М. М. от АКПловдив, в който се поддържат доводи законосъобразност и правилност на обжалваното определение. Излага, че в хода на производството е изложил подробна съдебна практика, както на окръжно ниво, така и съдебна практика на ВКС, включително и практика на СЕС, 2 отделил е не малко време в мотивиране на всяко конкретно основание за нищожност, подкрепено и със съдебна практика, което сочи, че е добре запознат с материята и практиката на съдилищата в страната и извън нея и определя труда му като високо квалифициран. Счита се, че дейността на адвокатската защита не се изразява само в депозиране на искова молба, а е предшествана от консултация с клиента, проучване на документи и преценка на конкретния случай. По образуваното дело, адвокатът е този, който получава съдебните книжа, коригира или изпълнява разпорежданията на съда, следи хода на делото. Наред с правната сложност на делото, на която се позовава въззиваемия, се поддържа и това, че адвокатското възнаграждение, което се присъжда от съда, не означава, че същото представлява нетен доход, тъй като адвокатите, като лица на частна практика, следа да понасят и не малко разходи в изпълнение на професионалните си задължения, като тук се включват разходите за поддържане на кантора, консумативи, правен софтуер, върху получения след спадането им облагаем доход се дължат социални и здравноосигурителните вноски, върху получената след приспадането им основа се дължи ДДФЛ от 10 % и др. Сочи се, че предявените искове са два- установителен и осъдителен, като по всеки от тях защитата е различна. Излага, че съгласно цитираната в отговора на жалбата съдебна практика на ВКС, за минималния размер на адвокатското възнаграждение при обективно съединяване на искове, от значение е търсения материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор, като се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Оспорват се доводите на жалбоподателя за недължимост на ДДС върху размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като се сочи, че по делото са представени доказателства, че е регистрирано по ЗДДС лице, а съгласно константната практика на ВКС, цитирана в отговора на жалбата, се приема, че при присъждане па възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС, тъй като предоставените правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като с без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе, ЯОС съобрази данните по делото и доводите на страните, и приема следното:

Производството по делото пред ЯРС е образувано по исковата молба на Р. Г. П. от гр.*, представлявана от адв. М. М., с която против ответника „Вивус.БГ“ ЕООД гр.София са предявени обективно съединени искове по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за кредит от 26.05.2023 г. и осъдителен иск за заплащане от ответника на недължимо платена от ищцата по договора сума в размер на 263.98 лв., както и евентуален иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на недължимо платена „такса за разглеждане“ в размер на 226.93 лв.

С постановеното по спора и влязло в сила на 16.11.2024 г. Решение № 638 от 18.11.2024 г. ЯРС е уважил предявените главни искове– установителен и осъдителен. При този изход от делото районният съд е приел, че на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноските има ищцата, а на основание чл.38, ал.1 ЗАдв. на пълномощника на ищцата адв.М. следва да се присъди и адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. За размера на възнаграждението ЯРС е приел, че следва да бъде изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското 3 възнаграждение от 400 лева за всеки един от уважените искове, за които е било уговорено процесуалното представителство и които са уважени от съда, или в случая 960 лева с ДДС, тъй като адв.М. М. е регистрирано по ДДС лице от 11.04.2023 год. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената от адв. М. безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство по делото, съдът е приел, че този размер не е прекомерен.

С обжалваното Определение №2651/04.12.2024 г., произнасяйки се по молбата по чл.248 ГПК на пълномощника на ответната страна за изменение на решението в частта за разноските за адвокатското възнаграждение на адв.М., ЯРС е счел молбата за неоснователна, като непроменени са останали мотивите на съда.

Обжалваното определение е неправилно.

Съгласно трайната практика на ВКС адвокатът, предоставил правна помощ на страна на основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. има право да получи възнаграждението от насрещната страна тогава, когато страната има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3, респ. ал. 4 ГПК и когато едновременно с това е доказано, че адвокатът е предоставил правна помощ и това е установено с представен по делото договор за правна помощ, в който изрично е посочено, че между страната и нейния процесуален представител е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.